Днес, 14.05.2008 г., министърът на финансите Пламен Орешарски участва в поредното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси /ЕКОФИН/, което се проведе в Брюксел, Белгия.
Членовете на ЕКОФИН разгледаха проект на Заключения на Съвета относно финансовото образование. Финансово образование за потребителите ще бъде от полза за по-добро разбиране и правилно вземане на решения при избор на финансов продукт. Осигуряването на правото на потребителите да вземат информирани решения ще увеличи техния интерес за търсене на по-добри предложения за финансови услуги не само на национално, но също и на трансгранично ниво. България подкрепя инициативата за включването на финансовото образование в програмите на училищата, като отчита съществуващите различия в националните практики в областта на финансовото образование между държави-членки. Страната ни е готова да споделя добри практики в тази област с други държави-членки и очаква инициативите на Комисията във връзка с прилагането на принципите, включени в документа.
Министрите приеха и проект на заключения на Съвета във връзка с Бялата книга за интеграция на пазарите на ипотечни кредити в ЕС. България отчита важността на ипотечното кредитиране за европейските граждани и за икономиката като цяло, преодоляването на бариерите с цел постигане на по-голяма интеграция на пазарите на ипотечни кредити, за да могат кредиторите и кредитополучателите да получат максимални ползи от Общия пазар.
На заседанието бяха приети заключения на Съвета във връзка с общностната регулаторна рамка в областта на надзора и финансовата стабилност. България подкрепя включването на европейското измерение в мандатите и правомощията на националните надзорни органи чрез съответните изменения на националното законодателство до средата на 2009 г. България е съгласна с доразвиване на концепцията за комитет от надзорни органи като начин за подобряване надзора на трансграничните финансови групи. Страната приветства засилването ролята на комитетите от надзорни органи. Принципите и целите на функциониране на комитетите трябва да бъдат едни и същи за всички видове финансови групи и във всички държави членки, като се отчете необходимостта от ангажиране в достатъчна степен на местните надзорни органи. Основните принципи за функциониране на комитетите от надзорни органи трябва да бъдат включени в общностното законодателство - в банковите и застрахователни директиви. България също така приветства подписването от всички страни на Меморандума за разбирателство между централните банки, финансовите надзорни органи и министерствата на финансите и влизането му в сила през май 2008г., както и със започването на подготовка за провеждане на упражнение за симулация на криза в рамките на ЕС с оглед организирането му през пролетта на 2009г.
По време на работния обяд бяха обсъдени икономическите перспективи пред държавите членки на ЕС за периода 2008г. и 2009г. Към настоящия момент не се забелязва никакъв директен и значим ефект от кризите на международните финансови пазари върху българската икономика. Българската икономика продължава да се развива динамично, отчитайки високи темпове на растеж. Финансовата система е стабилна и функционира в условията на стриктен надзор. Въпреки бързото нарастване на кредитите на частния сектор, качеството на банковите портфейли се запазва добро. Провеждането на предпазлива фискална политика и поддържането на паричния режим влияят благоприятно за икономическата стабилност и за създаването на буфери срещу външни шокове. Валутните резерви нарастват значително, като осигуряват добро покритие на паричното предлагане и на паричната база. Поддържането на финансова и парична стабилност създава и предсказуемост на българската икономика, което се отразява положително на перспективите за инвестиции в страната. Все пак, България продължава да следи отблизо международната ситуация и евентуалните канали, чрез които кризата може да повлияе на българската икономика и запазва готовност да реагира при необходимост, като спазва поетите ангажименти и поддържа принципите за макроикономическа дисциплина и стабилност.
Относно проведените дискусиите по Бюджет 2009, позицията на България е, че ще подкрепи бюджет, който ще осигури достатъчно ресурси за ефективно и ефикасно изпълнение на политиките на ЕС на базата на Финансовата рамка 2007-2013 г., изграден на принципите на бюджетна дисциплина и добро финансово управление в ЕС.
На заседанието министрите разгледаха и проекта на заключения на Съвета относно осигуряването на бъдещата ефективност и ефикасност на социалните разходи и следващите стъпки за анализа на качеството на публичните финанси. България счита, че ефективността и ефикасността на публичните финанси следва да са обект на повече внимание в контекста на Лисабонския процес и на ревизирания Пакт за стабилност и растеж. Разглеждането на публичните разходи в този контекст ще осигури ориентиране на решенията съобразно приоритетите, както и насочването им към сектори, в които ще има най-голяма полза/ефект за обществото от тях.
Република България подкрепи и проекта на заключения по Стратегията за развитието на Митническия съюз. С приемането на този стратегически политически документ се дава необходимата гаранция за по-голяма загриженост относно значимостта на митниците и техния уникален принос към сигурността на търговската верига и улесняване на търговията. Признава се централната роля на митниците в процеса по осъществяване на инициативата за „едно гише\"/„едно спиране\". Стратегическите цели определят общо ключовите подходи на митниците за постигане на тяхната мисия и осъществяват движение напред към бъдеща визия на митническите администрации и тяхната роля в Европейския митнически съюз.
По въпросите, свързани с приложното поле на действие на Директива 2003/48/ЕО и облагането на доходите от спестявания, България признава необходимостта от предприемане на адекватни действия от държавите-членки, с които да бъдат предотвратени измамите и избягването от данъчно облагане на доходите, генерирани при транснационални финансови инвестиции. Приложното поле и обхват на директивата, на този етап, не отговарят на развитието на финансовите пазари и навлизането на нови и сложно структурирани финансови инструменти, а това е сериозна предпоставка за заобикалянето й. Ето защо принципно страната подкрепя намерението на Европейската комисия за разширяване обхвата на директивата. Всяка промяна трябва да бъде извършена след обстоен анализ и оценка на ефекта върху финансовите институции и националните данъчни администрации като се има предвид и опасността от изтичане на капитали извън ЕС. Ето защо България ще изрази окончателна позиция след представянето на конкретните предложения за изменение и на доклада за прилагането по смисъла на чл.18 от Директива 2003/48/ЕИО за облагане на доходите от спестявания.
