Министърът на финансите Пламен Орешарски участва в неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси /ЕКОФИН/, което се проведе в Любляна.
Членовете на ЕКОФИН обсъдиха въпросите на финансовата стабилност и надзорните мерки, вкл. управлението на трансгранична финансова криза. Предмет на дискусия беше и проект на Меморандум за финансова стабилност. България приветства инициативите, предмет на Меморандума, и споделя убеждението, че определянето на конкретната роля на всяка институция, компетентна да действа в ситуация на финансова криза, съгласно включените в текста на меморандума предложения, е от решаващо значение за повишаване на ефективността и за намирането на правилни и адекватни решения в ситуации на финансова криза, както и за предотвратяването на такива. Използването на публични средства за разрешаването на проблеми, възникнали в резултат на финансова криза, следва да се прилага само в извънредни случаи, при стриктно дефинирани и унифицирани предпоставки. За България е от особена важност да се присъедини към установените принципи, процедури и практически мерки на ниво ЕС, да съдейства и ефективно да участва в управлението и разрешаването на потенциална трансгранична системна финансова криза.
Финансовите министри обсъдиха качеството на публичните финанси (КПФ), по-точно ефективността на публичните разходи за социални трансфери. Според България социалните разходи следва да стимулират повишаването на икономическата активност на работната сила и инвестициите в човешки ресурси, както и повишаването стандарта и качеството на живот и гарантиране на социалната защита и интеграция на уязвимите групи за ефективно социално включване. През 2008 г., както и през 2007 г., политиката по социално подпомагане ще продължава да се развива в посока гарантиране на социална защита на уязвимите групи от населението чрез по-добра насоченост на социалните помощи и повишаване на ефективността на програмите. Понастоящем продължават усилията на правителството и в частност, на Министерството на финансите, в посока на усъвършенстване на управлението на публичните финанси, в т.ч. и на социалните разходи, посредством създаване на необходимите условия и предпоставки за постигане на устойчива средносрочна рамка на публичните разходи, устойчив процес на планиране на разходите на ПРБК по политики/програми и преминаване към секторен подход на планиране и бюджетиране.
В рамките на заседанието беше обсъдено икономическото положение съгласно междинните прогнози на Европейската комисия от 21 февруари 2008 г., както и ситуацията на финансовите пазари. По отношение на ситуацията на финансовите пазари, България се присъединява към мнението, че държавите-членки трябва да се стремят към осигуряването на макроикономическа стабилност с цел да осигурят възможност за своевременна реакция в случай на по-нататъшно задълбочаване на настоящата финансова криза. Към настоящия момент не се наблюдава пряк ефект и някакво съществено влияние на кризата на международните финансови пазари върху финансовата система и българската икономика като цяло.
България подкрепи и инициативите на ЕС за по-нататъшна хармонизация на регулаторната рамка в областта на клиринга и сетълмента в ЕС чрез гъвкаво използване на всички възможни средства от инструментариума на ЕК (от саморегулация през препоръки и наръчници до законодателни мерки) и сподели виждането, че крайният резултат трябва да бъде постигането на стабилна и сигурна следпазарна инфраструктура в Европа. По отношение елиминирането на бариерите Giovannini в данъчната и правната сфера, България ще извърши анализ и ще предприеме необходимите национални мерки.
Министрите разгледаха макроикономическата и финансова ситуация в региона и проследиха развитието му след Заключенията на Европейския съвет от юни 2006 г. относно възможностите за финансово подпомагане на Западните Балкани. България приема Западните Балкани като част от Балканския регион и Европа, и счита, че реформирането на тези държави следва да става в общия контекст на отварянето на Балканите и присъединяването им към Европа. В този смисъл, България счита, че успехът в изпълнението на поставените от ЕС критерии от Копенхаген зависи в голяма степен и от споделянето на опит с новоприетите държави-членки на ЕС, чието икономическо развитие и проблеми в най-голяма степен се доближават до тези на страните от Западните Балкани. България подкрепя обединяването на усилията на Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и международните финансови институции, действащи на територията на Западните Балкани, за фокусиране на финансовия ресурс върху ефективното прилагане на политики, насочени към по-добро функциониране на пазарите в региона и повишаване на икономическата и политическата стабилност в тези държави.
