На 04.12.2007 г. министърът на финансите Пламен Орешарски участва в поредното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси /ЕКОФИН/.
Членовете на ЕКОФИН дискутираха проект на Заключения на Съвета (ЕКОФИН) относно развитието на процеса „Ламфалуси\". Процесът Ламфалуси e регулаторен подход, разработен с цел усъвършенстване регламентацията и функционирането на финансовите услуги в сферата на ценните книжа, банките и застраховането в рамките на ЕС. Процесът Ламфалуси представлява 4-степенна система, като всяка степен е фокусирана върху специфична сфера: създаването на общата политика и регламентация в областта на финансовите услуги (ниво 1), практическото им приложение (ниво 2), вкл. осъществяване на надзорната дейност (ниво 3), както и оценка на степента и качеството на извършеното транспониране в националното законодателство (ниво 4). За разлика от традиционната процедура за приемане на законодателни мерки, тази процедура е по-гъвкава и позволява законодателството в областта на финансовите услуги да бъде в крак с динамично развиващите се финансови пазари. България подкрепя общите изводи и предложения за задълбочаване на сътрудничеството и конвергенцията в областта на надзора, както и посочените конкретни стъпки, съдържащи се в проекта на Заключения на Съвета, в посока подобряване функционирането на регулаторната рамка „Ламфалуси\".
Финансовите министри бяха запознати с резултатите до момента от обсъжданията, проведени в рамките на Работната група по финансови услуги, на проекта за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане. Като цяло България подкрепя предложението на ЕК за директива „Платежоспособност ІІ\" и приветства подобряването на регулаторната рамка, както и въвеждането на рисково-ориентиран подход при определяне на капиталовите изисквания на застрахователните дружества. Предлаганата нова концепция за групов надзор и особено режимът на групова подкрепа, като негов елемент, представляват качествено нов подход към застрахователните групи, съобразен с икономическата реалност. Съгласно този подход застрахователната група се разглежда не като съвкупност от отделни застрахователни дружества, а като едно цяло.
В рамките на заседанието министрите разгледаха и предложенията на Комитета по финансови услуги (КФУ) по въпросите на рисковия капитал, обсъдени на заседание на Икономическия финансов комитет (ИФК) на 23 ноември 2007 г. България е съгласна със заключенията, направени в проекта на заключения на Съвета по рисковия капитал. Съгласно тези заключения усилията за анализиране на настоящето положение следва да продължат. Споделя се становището, че е прекалено рано да се обсъждат конкретни конвергентни мерки за регулация, тъй като провеждащите се изследвания и анализи все още не са приключили. България изразява подкрепа към проекта на заключения на Съвета и приема препоръката, че усилията на ниво държави-членки следва да продължат, за да се определят съществуващите пропуски и пречки за развитието на пазарите на рисков капитал, както и идентифицирането на най-добрите практики. Фондовете за рисков капитал не са започнали значителна дейност в България, но компетентният надзорен орган ще продължи да наблюдава пазара на финансови услуги, да установява възможните проблеми и препятствия, и да търси подходящи начини за тяхното решаване.
Членовете на ЕКОФИН дискутираха и приеха проекто-директивите и проекто-регламента относно ДДС пакета. Разпоредбите включват в мястото на облагане с ДДС на услугите - от мястото, където се намира доставчикът, към мястото, където се потрбява услугата. Системата „обслужване на едно гише\" (ще) позволява на доставчика да изпълнява своите данъчни задължения само в своята държава, включително за услуги, предоставяни в други страни-членки на ЕС. Приходите от ДДС ще бъдат прехвърляни от държавата на доставчика на другите страни-членки, където са потребявани услугите. Последователната позиция на България, винаги е била, че правилата, определящи мястото на доставка на услуги, трябва да се изменят така, че събирането на приходите от ДДС да се осъществява от държавата-членка, където фактически се потребяват услугите.
По време на заседанието беше разгледана и проекто-директива, изменяща Директива 2006/112/ЕО и Заключенията на Съвета на ЕС относно реформата на системата на ДДС ставките. България винаги е била последователна в позицията си, че единната ставка на ДДС е икономически най-ефективна и най-приемлива. Чрез нея се избягва проблема с неравнопоставеността между различните стопански отрасли, намаляват се разходите за изпълнение на данъчните задължения и се облекчава значително администрирането на данъка. Важно е да се вземе предвид също, че натискът при едно евентуално въвеждане на намалени ДДС ставки към различни отрасли или сектори на българската икономиката би бил много голям с оглед на разнопосочните интереси на последните.
На ЕКОФИН беше обсъдено и предложението за директива на Съвета относно косвените данъци върху нарастването на капитала, което беше подкрепено от България. Отмяната на този вид данък и забраната за налагането на алтернативни такива е гаранция за премахването на пречките пред развитието на компаниите, установени на територията на Европейския съюз. България не облага капиталовите дружества с данък върху нарастването на капитала и националното данъчно законодателство е в съответствие с настоящата директива, така както и с проекта на преработената версия.
Членовете на Съвета дискутираха и икономическото положение съгласно Есенните прогнози на ЕК. Като цяло България споделя оценката на Европейската комисия относно текущото развитие и краткосрочните очаквания за европейската икономика. Очаква се доброто представяне на вътрешното търсене в Европейския съюз да продължи до края на годината при положение, че потребителското доверие и силния ръст на заетостта се запазят. Според позицията на България, кризата на американския вторичен ипотечен пазар няма да има значително негативно въздействие върху доброто представяне на европейската икономика, тъй като избягването на риска е свързано главно с финансови ефекти и няма съществено да повлияе върху реалната икономика чрез значително влошаване на доверието на потребители и инвеститори. Въпреки това, евентуално значимо задълбочаване на финансовата криза би могло да окаже влияние и върху индикаторите на реалния сектор. По отношение на инфлацията, основните рискове за нейното ускоряване произтичат от по-високите цени на стоките, в частност цените на храните, както и от евентуални резки скокове в цените на горивата.
