Министерството на финансите бе домакин на провелата се тази седмица първа по рода си среща между представители на Европейската комисия и екипа, отговарящ за българската Национална програма за реформи. В рамките на работната среща, водена от зам.-министър Дацов, бяха обсъдени основни точки от стратегическия документ, в рамките на Лисабонската стратегия за растеж и заетост. По време на дискусията стана ясно, че България има реалната възможност да постигне целите, заложени в НПР. В краткосрочен план страната трябва да се модернизира като значително подобри качеството на своята инфраструктура, привлече повече инвестиции, както и да повиши уменията и да осигури повече работни места. Това ще й даде възможност постепенно да настигне средния жизнен стандарт в ЕС. Основните цели, които България си поставя са: устойчив ръст на БВП при ръст от 6% годишно; 61% заетост до 2009 г.; и преодоляване на разликата в доходите в сравнение с другите държави-членки на ЕС. В тази връзка, България е изправена пред шест основни предизвикателства: укрепване на административния капацитет; поддържане на макроикономическа стабилност; модернизация и развитие на инфраструктурата; подобряване на бизнес средата; подобряване качеството на човешкия капитал и активна политика на пазара на труда.
Според представителите на ЕК, българската Национална програма за реформи (както е представена в своето стратегическо резюме), е добре насочена към посочените предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени в краткосрочен и средносрочен план. Комисията е насърчена от високата степен на ангажираност от страна на българските власти към осъществяването на реформи. Според експертите от ЕК, ако мерките бъдат изцяло изпълнени по график, НПР ще може ефективно да се превърне в следприсъединителна стратегия за икономически и социални реформи на България. Това е от голямо значение, в контекста на бъдещото въвеждане на еврото. НПР се определя като ключова пътна карта за развитието на България чрез Структурните фондове на ЕС.
По време на срещата, представителите на Комисията и на българските институции, се договориха да продължат своя активен и ползотворен диалог за по-нататъшно усъвършенстване на някои раздели на стратегическия документ. Отбеляза се, че трябва да се предвидят по-конкретни мерки за справяне с проблеми като бюрокрацията, укрепването на административния капацитет и подобряване на уменията.
Този стратегически документ ще бъде ключов за българската държава. Чрез него ще се следи напредъка по най-неотложните реформи, с цел да се отговори на предизвикателствата, разписани в Лисабонската стратегия.. От своя страна Европейската комисията ще оцени усилията на България, когато представи в края на тази година своя годишен доклад по Лисабонската стратегия за растеж и заетост. Той се представя на ежегодното пролетно заседание на държавните и правителствени ръководители (на т. нар. „пролетен Европейски съвет\").
Европейската комисия покани България, след присъединяването й към Европейския съюз на 1 януари, да представи своята Национална програма за реформи като част от обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост на ЕС. Тя бе представена от премиера Станишев на председателя на ЕК Барозо на 8 март 2007 г. на пролетния Европейски съвет в Брюксел. Този важен стратегически документ бе изготвен под ръководството на заместник-министърът на финансите Любомир Дацов (българският национален лисабонски координатор), в тясно сътрудничество с различни отговорни министерства и ведомства.
През март 2005 г. държавните и правителствени ръководители решиха да стартират отново Лисабонската стратегия. Тази стъпка бе предприета, с цел Европейският съюз да се възползва от възможностите, предлагани от глобализацията. За постигането на тази цел се отвърди нова стратегия на партньорство между ЕС и държавите-членки. В рамките на това партньорство, всички държави-членки имат за задача да изпълняват националните си програми за реформи, които съдържат най-неотложните мерки за справяне с предизвикателствата, пред които страните са изправени. Това е контекстът, в който и България представи, под формата на стратегически документ, своята НПР.
