Милен Велчев Оставя На Новия Финансов Министър Над 5 Млрд. Лв. Във Фискалния Резерв

Милен Велчев Оставя На Новия Финансов Министър Над 5 Млрд. Лв. Във Фискалния Резерв

Министърът на финансите в оставка Милен Велчев представи данни за постигнатото във финансовата сфера в рамките на своя мандат. Основните акценти в публичния отчет на Милен Велчев са свързани с изпълнението на фискалната политика.

В условията на валутен борд фискалната политика е основен инструмент за постигане на икономическа стабилност и осигуряване на устойчив икономически растеж. Провежданата през последните четири години фискална политика осигури стабилност на публичните финанси. Тя се характеризираше с поддържане на балансиран бюджет и постигане на първичен бюджетен излишък, осигуряващ фискална устойчивост; оптимално ниво на фискалния резерв, гарантиращ устойчивостта на валутния борд и обслужването на държавния дълг; спазването на твърди бюджетни ограничения спрямо държавния сектор; укрепване на данъчната система и фискалния мениджмънт; подобряване управлението на касовото изпълнение на бюджета и осигуряване на необходимите разходи за изграждането на инфраструктурни проекти и социалното подпомагане.

В таблицата по-долу е представено изпълнението на основните параметри на Консолидираната фискална програма за периода 2001 г. - 2004 г.

(млн. лв.)

Консолидирана фискална програма Отчет Отчет Отчет Отчет проценти

2001 * 2002 2003 2004 (к.2:к.1) (к.3:к.2) (к.4:к.3)

1 2 3 4 5 6 6

Приходи и помощи 11 837,4 12 523,3 14 069,7 15 855,4 105,8% 112,3% 112,7%

Данъчни приходи 9 190,5 9 596,7 11 114,1 12 778,5 104,4% 115,8% 115,0%

Неданъчни приходи 2 283,7 2 624,8 2 644,3 2 622,2 114,9% 100,7% 99,2%

Помощи 363,2 301,8 311,3 454,6 83,1% 103,2% 146,0%

Разходи 12 017,3 12 732,5 14 068,8 15 198,9 106,0% 110,5% 108,0%

Текущи нелихвени разходи 9 674,5 10 795,0 11 985,9 12 917,9 111,6% 111,0% 107,8%

Капиталови разходи 1 237,0 1 224,7 1 359,0 1 583,6 99,0% 111,0% 116,5%

Лихвени разходи 1 105,8 712,8 723,9 697,4 64,5% 101,6% 96,3%

Дефицит (-)/Излишък (+) -179,9 -209,2 0,9 656,4

Данните за изпълнението на Консолидираната фискална програма за първото полугодие на тази година са представени в следващата таблица:

(млн. лв.)

Консолидирана фискална програма Разчет Отчет Отчет Процент 2005 към 2004 (%)

2005 H1-2004 H1-2005 (к.3:к.2)

1 2 3 4

Приходи и помощи 16 265,9 7 649,2 8 846,2 115,6%

Данъчни приходи 13 195,9 6 085,5 6 934,0 113,9%

Неданъчни приходи 2 549,9 1 453,4 1 694,9 116,6%

Помощи 520,1 110,3 217,4 197,0%

Разходи 16 461,5 6 830,2 7 730,1 113,2%

Текущи нелихвени разходи 13 456,9 5 849,6 6 508,9 111,3%

Заплати, др. възнаграждения и осигурителни вноски на персонала 2 496,7 1 120,6 1 236,5 110,3%

Текуща издръжка 4 157,6 1 663,3 1 882,4 113,2%

Социални разходи, стипендии 6 063,6 2 688,5 2 967,1 110,4%

Субсидии 739,0 377,2 422,9 112,1%

Капиталови разходи * 2 110,0 490,8 780,8 159,1%

Възмездно финансиране (нето) ** 100,0 60,6 11,1 18,4%

Лихвени разходи 794,7 429,2 429,3 100,0%

Дефицит (-)/Излишък (+) -195,6 819,0 1 116,1 136,3%

Както е видно от посочените данни, през последните години се наблюдава процес на повишаване на приходите. Отчетените резултати за изпълнението на консолидирания бюджет за 2004 г. представляват ясен индикатор за това, че на практика са постигнати набелязаните цели на фискалната политика, а именно – поддържане на фискална устойчивост и макроикономическа стабилност и създаване на предпоставки за устойчив икономически растеж; съдействие за постигането на целите за членство в ЕС и подпомагане на предприсъединителния процес; финансиране на приоритетните разходи, одобрени със закона за държавния бюджет; насочване на положителните ефекти от преизпълнение на приходите и реализирани икономии в някои разходи (главно за предоставяне на финансов ресурс към редица приоритетни сфери от икономическия и социалния живот на страната).

Излишъкът по консолидирания бюджет на касова основа за първата половина на 2005 г. е в размер на 1 116,1 млн. лв. Основният фактор допринесъл за неговото формиране е доброто изпълнение на приходите.

Фискалният резерв към 30.06.2005 г., по програмни валутни курсове е 5 276,9 млн. лв. Постигнатото високо ниво на фискалния резерв осигурява защита срещу възникване на евентуални рискове за изпълнението на бюджета.

Данните, свързани с управлението на държавния дълг показват почти двойно намаление на съотношението дълг/БВП – от 71% през юли 2001 на 33% през юли 2005 г., както е видно от приложената графика.

Данните показват още, че към 31 юли 2001 г. държавният и държавно гарантиран дълг е възлизал на 10, 867 млрд. евро, а към 31 юли 2005 г. дългът вече е 7,029 млрд. евро. Изчислено на човек от населението намалението на дълга е от 1377,2 евро на 905,8 евро или това прави намаление от 471,4 евро на човек от населението. За разглеждания период България успя да погаси изцяло Брейди дълга си, като едновременно с това направи бъдещи спестявания от лихви по обслужването му. Тези спестявания възлизат на обща стойност от 1,162 млрд. щатски долара.

За периода юли 2001 г. – май 2005 г. кредитният рейтинг на страната ни беше повишен 15 пъти от всички водещи рейтингови агенции. Този темп на повишение е без прецедент в световната история и България влезе в „А” отбора на световните икономики с инвестиционния си рейтинг.

Достижения в данъчната политика – През 2001 г. корпоративният данък бе 28%, а от януари 2005 г. той е 15% тоест в рамките на 4 години бе реализирано намаление от 13%.

По отношение на ставката за облагане на най-ниските доходи също се наблюдава сериозно намаление, а именно – наполовина – от 20%-на ставка през 2001 г. на 10%-на ставка през 2005 г. През 2001 г. най-високата ставка за облагане на доходите беше 38%, а през 2005 г. тя е намалена до 24%.

Месечният необлагаем минимум през 2001 г. беше 85 лв., от януари 2005 г. стана 130 лв., като за периода 2001 – 2005 г. се наблюдава увеличение от 45 лв.

За първи път от 2005 г. бяха въведени елементи на семейното подоходно облагане. Данъчното облекчение на родител или настойник за едно дете е 360 лв., за две деца – 780 лв., а за три и повече ненавършили пълнолетие – 1140 лв.

Реформата в областта на приходната администрация също доведе до увеличаване на събираемостта.

За първите шест месеца на 2005 г. Агенция “Митници” внесе в държавния бюджет 2 млрд. 390 млн. 29 хил. и 366 лв. След като приходите през последните три месеца бяха повече от 410 млн. лв. през месец юни бе поставен рекорд с внесените в хазната над 458 млн. лв.

През 2005 г. продължава установената през 2002 г. тенденция на изпреварващ темп на приходите (29,2%) пред темпа на стойностния обем на вноса (23,4%). При отстраняване на влиянието на изменението в данъчните и акцизните ставки се получава реален темп на приходите от 29,4% (при 29,2% номинален темп). По-високият темп на приходите от този на вноса е индикатор за повишена събираемост и за по-висока ефективност на работа на митническата администрация.

През месец юни нетните приходи, събрани от Агенция “Митници”, възлизат на 458 734 803 лв. Сумата е с 133 627 692 лв. повече от месец юни миналата година, когато са събрани 325 107 111 лв. Приходите са от внос на стоки, от мита, ДДС, акциз и глоби, санкции, лихви и са внесени в Републиканския бюджет /касово изпълнение/. Това е рекордно постижение, като за първи път събраните месечни приходи от митническата администрация надхвърлят границата от 450 млн. лв.

Увеличени приходи от дейността на Агенция за държавни вземания за периода 2001 – 2004 г.

През 2001 г. приходите на АДВ в резултат на проведени 48 търга бяха в размер на 56 995 636 лв. За 2002 г. приходите възлизат на 102 756 483 лв., като е регистриран ръст спрямо 2001 г. от 180,28%. За 2002 г. са проведени 469 търга. За 2003 г. от проведени 1 825 търга приходите на АДВ възлизат на 150 233 530 лв. Регистриран е ръст спрямо 2002 г. от 146,2%. Приходите за миналата 2004 г. са в размер на 180 905 532 лв. или се бележи ръст спрямо 2003 г. от 120,4%.