Японската агенция за кредитен рейтинг (JCR) оповести днес, че повишава инвестиционния рейтинг на България за дългосрочния дълг в чужда валута от BBB- на BBB със стабилна перспектива. Това е първото повишение на присъдения вече инвестиционен рейтинг на страната, което се прави в контекста на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС. Повишението на рейтинга за дългосрочен дълг в местна валута е от BBB на BBB+ със стабилна перспректива.
Това е петнадесетото повишаване на рейтинга на страната от 2001 година насам. Последната промяна беше направена от “Стандарт енд Пуурс” през февруари 2005 г., когато перспективата беше променена от стабилна на положителна.
Статистиката сочи, че нито една страна от държавите с бързоразвиващи се икономики не е постигала толкова бърза промяна на кредитния си рейтинг за толкова кратко време.
В официалното съобщение на Японската агенция, разпространено до световните медии, се посочва, че България продължава да осъществява напредък в реформите, а “финансите на страната се стабилизират след значителното намаляване нивото на държавния дълг поради редуциране на външните задължения”. Подчертава се също така стабилизиращата роля на валутния борд за увеличаване на икономическата стабилност на страната. В съобщението на агенцията се прави задълбочен анализ на макроикономическата среда в България, както и на потенциала за развитие на икономиката. Агеницята извежда четири основни аргумента за повишение на рейтинга:
България вече е сигурен член на ЕС,
съществува сстабилна фискална структура и икономическо развитие,
очаква се подобрение при кредитирането на частния сектор и търговския дефицит,
почти няма притеснения по отношение на външната ликвидност.
Приложено ви изпращаме текста на официалното съобщение на Японската агенция.
“Повишаването на кредитния рейтинг отразява по-голямата вероятност България да се присъедини към ЕС през м. януари 2007 г., предвид подписването на Договора за присъединяване на 25 април 2005 г., да продължи да осъществява напредък в реформите, насърчена от силната политическа воля за пълноправно членството в ЕС. Друг положителен фактор е, че финансите на страната се стабилизират след значителното намаляване нивото на държавния дълг поради редуциране на външните й задължения. Валутният борд функционира стабилно в резултат на сътрудничеството между правителството и централната банка и способства за увеличаване на икономическата стабилност на страната.
Поради това, че страната е приела режима на валутен борд, централната банка трудно може да предприеме ефективна лихвена политика, за да задържи повишаващото се банково кредитиране на частния сектор и да коригира увеличаващия се търговски дефицит. Все пак банката прилага нови изисквания за задължителните резерви, като една от допълните ограничителни мерки, предприети през април 2005 г. От своя страна, правителството прие по-строг бюджет за 2005 г. JCR очаква тези мерки постепенно да доведат до ограничаване на по-нататъшната експанзия на банковите кредити за частния сектор и намаляване на търговския дефицит.
Според JCR независимо от изборните резултати новата администрация ще се придържа към сегашната политика на реформи с оглед на присъединяването към ЕС. Според агенцията България трябва да постигне и допълнителен напредък по реформите, съгласно изискванията на ЕС най-вече в областта на административния капацитет, съдебната система и борбата срещу корупцията. Очакванията на JCR са, че на базата на постигнатия досега напредък България ще може да постигне тази цел независимо от изборните резултати.
Фискалната структура в България е по-стабилна и това доведе до бюджетен излишък през 2004 г. и до голямо намаление на държавния дълг. Консолидираният фискален баланс през 2004 г. отбеляза излишък, равняващ се на 1.5% от БВП вследствие на съкращаване на разходите и увеличени данъчни приходи в резултат на икономическото развитие. Размерът на държавния и държавно гарантирания дълг намаля значително до 34.6% от БВП в края на март 2005 г. благодарение на разумното фискално управление и ефективното управление на дълга, при поредицата операции за обратно изкупуване на брейди облигациите. В резултат на това, през последните 3 години съотношението държавен дълг/ БВП бе намалено наполовина. Освен това, в края на 2004 г. фискалният резерв достигна 4.8 млрд.лв. (2.5 млрд. евро) или 12.7% от БВП, над два пъти повече от годишните амортизационни разходи. Тъй като през 2005 г. правителството предвижда фискален излишък от 1% от БВП, разумната фискална политика вероятно ще се запази дори и след изборите.
Продължава експанзията на българската икономика в условията на стабилизиране на цените и местната валута спрямо еврото. Ръстът на БВП в реално изражение достигна стабилно ниво от 5.6% през 2004 г. Икономиката продължи бързо да застига европейската, като реалният БВП нарастваше средно с 5% през последните три години. Безработицата спадна до 12.7% през март 2005 г. от 13.7% през 2004 г., отразявайки увеличаването на заетостта в частния сектор, благодарение на благоприятната икономическа среда и изпълняваните от правителството програми за заетост.
Дефицитът по текущата сметка през 2004 г. намаля до 7.4% от БВП от 9.3% предишната година. Дефицитът по текущата сметка напълно се покри от притока на ПЧИ, които достигнаха рекордните 2.1 млрд. евро или 11% от БВП през 2004 г. в условията на напредък в приватизацията и експанзия на инвестициите на зелено.
Почти няма притеснения по отношение на външната ликвидност, тъй като валутните резерви на страната достигнаха рекордни нива от 6.8 млрд. евро в края на 2004 г., което представлява 2 пъти повече от нейния краткосрочен външен дълг и 6 пъти повече от месечния внос. Дефицитът по текущата сметка през 2005 г. се очаква отново да се компенсира от притока на ПЧИ, които ще бъдат подпомогнати от напредъка в приватизацията и от увеличените инвестиции на зелено.”
