Министерство на финансите, като водеща институция в 8 от 30-те преговорни глави за членство на България в ЕС, е договорило близо 30% от ангажиментите, поети от страната. Това съобщи министърът на финансите Милен Велчев по време на публичното представяне на финансовите раздели на Договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз, което се проведе днес в Пловдив.
Преди началото на дискусията министър Велчев изрази пред журналисти задоволството си от положителното гласуване на Европейския Парламент в Страсбург, което дава зелена светлина за подписването на присъединителния договор на страната ни. В отговор на журналистически въпрос финансовият министър каза, че не очаква задействане на предпазната клауза, както по отношение на финансовите ангажименти, така и по отношение на другите ангажименти, поети от страната ни.
Министърът показа на присъстващите в залата самия договор и изтъкна, че в него има 6 члена, към документа има Протокол и 18 анекса, като именно в тях са записани ясните условия, срокове и промени, които България трябва да извърши. Тези анекси препращат към преговорни глави и материя, която е била предварително договорена и са тежко и експертно четиво, обясни Милен Велчев. Той увери всички присъстващи, че интересите на България и българските данъкоплатци са били защитени както по времето на преговорите, така и със самия договор.
Като едно от доказателствата за това и малко известен факт Велчев изтъкна договорените преходни периоди за приемане на европейското законодателство за въвеждане на акциз за спиртните напитки, произведени за лично ползване. Българските експерти договориха намалена ставка, но не по-ниска от половината от ставката, която се прилага в Европа за спиртни напитки до 30 литра годишно на семейство, посочи финансовият министър. Само 5 държави – Словакия, Унгария, България, Румъния и Чехия – са договорили подобни права за гражданите си – да не се облагат количествата алкохол, произведени за лично ползване. Подобни традиции има и в Полша, но там това не е договаряно – преговорите с Брюксел са водени продължително и чак през 2002 г. е постигнато съгласие, коментира Милен Велчев.
Поредно доказателство, че интересите на България и на българските данъкоплатци са защитени, е и получената изключително благоприятна финансова рамка, т.е. средствата, които България ще получи в първите три години от членството си, изтъкна министърът.
Всичко това стана ясно днес в Пловдив, където се проведе публично представяне на финансовите раздели на договора за присъединяване на Р България в Европейския съюз. В проявата, провеждаща се в изпълнение на Комуникационната стратегия за присъединяване на България към ЕС, участие взе и председателят на Парламентарната комисия по бюджет и финанси Нина Радева. В представянето участваха още директорът на Агенция “Митници” Асен Асенов, Главният данъчен директор Николай Попов, както и Атанас Добрев, директор на дирекция “Европейска интеграция и мониторинг”, Людмила Елкова, директор на дирекция “Данъчна политика” и Боряна Пенчева, директор на дирекция “Управление на средствата от ЕС” в МФ.
В словото си Нина Радева изтъкна, че съществува национален консенсус за членството ни в ЕС и на негова база българският парламент винаги с отговорност е приемал законодателните промени, свързани със синхронизацията с правото на Общността.
Изпълнителният директор на Агенция “Митници” Асен Асенов съобщи пред представителите на бизнеса и обществеността, че членството на България означава премахване от 2007 г. на митата за всички стоки по внос и износ за страните от ЕС.
Главният данъчен директор Николай Попов информира обществеността и медиите от Пловдив, че членството на България в ЕС от 2007 г. ще означава и регистрация на българските стопански субекти в единната ДДС система на ЕС.
Директорът на Дирекция “Данъчна политика” в министерството Людмила Елкова запозна присъстващите с постигнатите преходни периоди за въвеждане на минималните за Общността акцизни ставки за цигари и енергийни продукти.
Боряна Пенчева, директор на Дирекция “Управление на средствата от ЕС”, изтъкна благоприятната финансова рамка, получена от България, по силата на която получаваме 2.3 млрд. евро за структурни действия през първите три години на пълноправно евро-членство на България.
