1. Защо сега? И защо отваряне само на доларовата емисия от 2015?
- Рекордно висока цена на емисията от 2015 г., рекордно ниска за последните 30 години доходност на дългосрочните американски ценни книжа.
Цената на доларовата облигация от 2015 г. се е вдигнала за последните 5 месеца с 10 пункта – от 94 до 104. Това е резултат от рязкото спадане на доходността – до 4% (вдигане на цената) на 10-годишните американски ценни книжа, които са бенчмаркови за нашите облигации. Рисковата премия на страната ни при доларовата емисия от 2015 г. е намаляла до 3.6%, докато рисковата премия на книжата в евро от 2013 г. се е увеличила от 2.75% до 3.5%. Като резултат цената на евроемисията от 2013 дълго време беше 2 –3 точки под първоначалната цена на издаване.
- Рекордно висока разлика в цените между непроменените брейди облигации и емисията от 2015. Тази разлика в момента е 12% и се е повишила с 7-8% след първата замяна. Това позволява максимална нетна редукция на дълга в резултат на замяната от около 11% от обема на транзакцията или 80-90 млн. долара.
- Общите плащания по външния дълг през 2013 г. вече възлизат на 1 млрд. долара, докато плащанията през 2015 г. са едва 650 млн. долара. Едно увеличение от максимум 800 млн. долара за 2015 г. покачва общите плащания до 1.4 млрд., които съизмерими в настояща стойност са едва 700 млн. долара.
- Рекордно високата цена на обезпечението, което ще бъде освободено, позволява максимално попълване на фискалния резерв. Тези средства могат да бъдат използвани за допълнително намаляване/предплащане на дълга.
2. Защо все още ниският ЛИБОР не намалява значително спестяванията от първата замяна?
- С ЛИБОР от 1.75% лихвите могат да паднат само с около 1%, докато могат да се вдигнат с 5-6% до средноисторическите нива – т.е. рискът от повишаване е много по-голям. Дългосрочните спестявания идват от главница и лихва и покачването на лихвите само е отложено във времето с около 6 месеца (според LIBOR futures). Тъй като дългът ни е все още преимуществено (70%) с плаващи лихви при повишаване на лихвите бюджетните разходи по обслужването се вдигат много повече и са трудно предсказуеми. От друга страна по-консервативната бюджетна прогноза за ЛИБОР-а през 2002 г. доведе до 250 млн
. лева лихвени спестявания. Това показва, че намаляването на експозицията към плаващите лихви води и до намаляване на бюджетни и макроикономически рискове.
3. Защо 9-10% засилване на еврото спрямо долара не води еднозначно до намаляване на дългосрочните спестявания от първата замяна?
- Неправилно е в дългосрочната оценка на ефекта от първата замяна да се използват произволни текущи валутни курсове евро/долар. Валутите са изключително променливи и имат тенденция да варират в 5-годишни цикли, така че засилването на еврото през последните 4 месеца не може да е индикатор за дългосрочните му нива. Същевременно над 90% от фискалния резерв (3.3 млрд. лева) бе инвестиран в евро, което позволи да се реализират печалби от валутните курсове в размер на 300 млн. лева.
4. Вярно ли е, че чуждестранните инвеститори винаги печелят за сметка на държавата емитент?
- Категорично не! Първата замяна показа, че 2/3 от инвеститорите замениха брейдита със средна цена 90 за евроемисията 2013 на цена 97. Дълго време цената на брейдитата остана на 90-91 докато на евроемисията падна с 2-3%. Тоест някои чуждестранни инвеститори реализираха загуби/пропуснати ползи от 2-4%.
В резултат на последователната политика на постепенно елиминиране на валутния и лихвен дисбаланс между дълга и активите на правителството, съотношението дълг/БВП е спаднало от 69% на 61% за 5-те месеца след първата замяна.
За малко повече от година при управлението на правителството нетният държавен дълг е спаднал с около 3 млрд. лева – 1 млрд. увеличение на фискалния резерв и 2 млрд. номинално намаление на дълга.
