Д-р Мирослав Найденов: "Разсрочихме кредитите на животновъдите. Близо 10 000 са неразгледаните проекти по европейската Програма за развитие на селските райони"
Д-р Мирослав Найденов е роден през 1968 г. във Враца. Завършил е Института по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Специализирал е ветеринарна медицина в Тракийски университет и в Берн, Швейцария. През 2008 г. завършва курс по програмата за политически лидери в Държавния департамент, САЩ. Професионалния си път започва като директор на РВМС-Враца (2002-2004 г.) Бил е главен секретар на НВМС (юли 2005-октомври 2006 г.), директор на общинско предприятие "Екоравновесие", председател на сдружение "Гилдия на частно практикуващите ветеринарни лекари във Врачанска област" и зам.-председател на сдружение "Българска асоциация на ветеринарните лекари за дребни животни". Избран е за депутат от Врачански избирателен район с пропорционалната листа на ГЕРБ.
- Г-н министър, обявихте в края на миналата седмица, че ДФ "Земеделие" е в несъстоятелност. Бихте ли пояснили за какво говорите?
Министър Найденов: След последния Управителен съвет на фонда ни представиха финансов отчет от ресорната дирекция за дейността на фонда до момента. Констатациите в него са, че фонд "Работна заплата" е на нула. Изплащаните средства като допълнително материално стимулиране са довели до изхарчване на парите и ще трябва да коригираме бюджета на ДФ "Земеделие", за да осигурим заплатите на служителите до края на годината. Предстои проверка на Сметната палата.
- И оттук насетне какво?
Министър Найденов: Единственото, което може да се направи, е да се коригира бюджетът на ДФ "Земеделие" на спешна среща между служители на фонда и представители на МФ. Ще се констатира реалната ситуация, ще се засече с данните във финасовото ведомство и ще се направи предложение.
- Да не би да искате пари от бюджета за заплати на служителите?
Министър Найденов: Има възможност за прехвърляне на средства, предвидени за т.нар. техническа помощ. Бюджетът няма да се товари, но ще се търси отговорност за начина на харчене, който е в разрез с финансовата дисциплина.
- Кога ще стане ясен размерът на щетите от неравностойните замени на земи и гори?
Министър Найденов: По проблема със замените на гори работят колегите от Държавната агенция по горите (ДАГ). Има направена оценка в доклад на Световната банка, че щетите са поне 500 млн. евро. Има оценки и на неправителствените организации за много по-големи загуби. По разпоредителните сделки със земи се работи и в момента. Натоварен е целият ресурс на Инспектората на МЗХ и служителите на ДАНС. Процедурата е такава, че ако се тръгне към повдигане на обвинение за определени щети, се използва експертиза. В повечето случаи тя е продължителна и оспорвана от обвинените, но няма да "потъне" във времето. Предполагам, че на това са разчитали тези, които са действали неправомерно. Амбицирани сме да доведем нещата докрай, колкото и енергия да ни коства това.
- Кога очаквате да се приемат поправкте в Закона за горите?
Министър Найденов: На последното заседание на Министерския съвет беше приет проект за изменение и допълнение на Закона за горите, с който ДАГ се преобразува в Изпълнителна агенция към земеделското министерство. Работна група от ДАГ и депутати готви нов Закон за горите. Амбицията е той да бъде приет до Нова година.
- Да не би гласуваният на 3 септември мораториум да е предшестваща мярка на тези, които ще залегнат в новия закон?
Министър Найденов: Бяхме поели ангажимент да наложим мораториум върху промяната на предназначението на горите и той беше наложен на втория ден от нашето управление със заповед на председателя на ДАГ. Меморандумът на парламента има по-голяма юридическа стойност от заповедта, която можеше да се атакува съдебно.
- Каква част от заменените гори вече са застроени?
Министър Найденов: По данни на ДАГ от заменените близо 33 000 дка гори половината са с променен статут.
- С безвъзвратно загубена гора?
Министър Найденов: Фактът, че са с променен статут, означава, че по всяка вероятност горите там са изсечени. Не зная дали са правени проверки на място, но информацията е такава.
- Над 200 000 фермери, които се занимават с млечно говедовъдство, могат да останат без препитание. До края на т.г. изтича срокът за привеждането на фермите в съответствие с хигиенните норми на ЕС и те няма да успеят да се справят. Какво ще бъде решението на този болезнен проблем, засягащ цели семейства?
Министър Найденов: Решението вече е намерено. След спешни разговори с ЕК България и Румъния, където ситуацията е подобна, поискахме допълнителна дерогация (отсрочка) на този краен период. У нас около 86 000 ферми имат квоти за добив на сурово краве мляко, а само малко под 3000 до момента отговарят на изискванията. Ако не изпълним регламента, до Нова година трябва да затворим над 80 000 ферми и 200 000 души ще останат без препитание. След спешните консултации предстои решение на ЕК за допълнителен период от 24 месеца. Декларирахме, че за нас този срок може да е 18 месеца след настояване на браншовите организации на животновъдите.
Имаме уверение за удължаване на срока и най-вероятно ще ни бъде даден по-дългият период по настояване на Румъния. Ще държим да изпълним изискванията в по-кратки срокове, защото отлагането не е решение на проблема. Искаме и да преструктурираме сектора заедно с хигиенните изисквания, тъй като до момента нищо не е правено. Без отсрочката ни очакваше огромно социално напрежение в края на годината.
- Ще поискате ли нотификация от Брюксел за държавно подпомагане на тютюнопроизводителите?
Министър Найденов: С тази тема се спекулира. Съгласно тютюневата реформа от 2004 г. на ЕК дерогацията, която е дадена на страните, желаещи да се възползват от нея (сред тях е и България), е 5 години - до края на 2009-а. Преди няколко месеца група държави, между които и нашата, поискаха допълнителна отсрочка, което бе отхвърлено от ЕК и не подлежи на преразглеждане. Така от януари 2010 г. държавни субсидии за тютюн няма да има и няма възможност за такива.
По време на предизборната кампания емисари на ДПС заблуждаваха тютюнопроизводителите, че субсидии ще има и хората са доста объркани. Единственият изход за тях е държавна помощ за преориентиране на поминъка (за мен това не е бизнес, а поминък и въпрос на оцеляване в тези региони). Има подобна практика в съседни страни.
- Вече има идеи за билкопроизводство...
Министър Найденов: Звучи сериозно. Много се говореше за алтернативно земеделие и животновъдство. Те не се случиха, а и културите, които се предлагат като алтернативни, носят по-ниски доходи отколкото тютюнът. Затова поминъкът трябва да се преориентира към сектор извън земеделието. И ако държавата се ангажира с помощ, тя ще се състои в това няколко години да плаща 100% от доходите на тютюнопроизводителите с условие те да не се занимават с тютюнопроизводство. Ако искат, нека се занимават със земеделие, но не съм голям оптимист, че освен производство на тютюн друг вид култура не може да е рентабилна и да осигури поминък.
Преди да искаме нотификация от Брюксел за държавната помощ, трябва да имаме разчети на бюджета за 2010-а. За настоящата реколта те ще си получат субсидиите, предвидени в бюджета на фонд "Тютюн", но тежкият момент ще дойде с реколтата от следващата година, когато ще имат добиви, но няма да имат допълнителна субсидия за тях.
- На срещата с ветеринарите съобщихте за жест към овцевъдите...
Министър Найденов: Овцевъдите незаслужено са били лишени от субсидии за мляко за април и май. Решихме да им бъдат изплатени. Сумата е около 1,5 млн. лв. Другото, което беше много важно да направим за българските животновъди, е да разсрочим нисколихвените кредити, които са получили от ДФ "Земеделие". Когато са ги взели, им е казано, че ще могат да ги изплатят със субсидиите на глава добитък. Но понеже прословутата идентификацонна система не тръгна, както обеща моят предшественик през м.г., в момента те не могат да си покрият плащанията и трябваше да ги обявим за изискуеми. Намерихме финансов ресурс и разсрочихме с една година тези кредити. Правим организация от 1 декември т.г. да започнем плащането на глава добитък и животновъдите да получат дългоочакваните средства. В противен случай няма да изкарат зимата.
- Оптимист ли сте, че ще можем да усвоим рационално и прозрачно спрените средства по САПАРД, след като те бъдат отблокирани?
Министър Найденов: Имах поредица от срещи с посланици на страни от ЕС за оказване помощ за отблокиране на 140-те млн. евро. България изпълни ангажимента, който пое към последната мисия на Главна дирекция "Земеделие" и ОЛАФ, и заслужаваме поощрение. Ако бъдат отпуснати средствата, трябва да се направи много добра организация, за да се усвои максимална част от тях. Попадаме обаче в ситуация, която може би е предварително заложена - почти цялата дирекция, която трябва да разглежда проекти в ДФ "Земеделие", е в отпуск. След като поисках да бъде прекратен, служителите масово си взеха болнични. Правим организация, гарантираща нормално и коректно разглежане на проектите.
- Как ще активизирате европейската Програма за развитие на селските райони с нейните невероятни финансови възможности от 3,2 млрд. евро до 2013 г.? Няма ли риск да загубим парите при почти липсващи договори?
Министър Найденов: Около 10 000 са неразгледаните проекти. Чудя се дали хаосът, който е създаден, е целенасочен, или нещата са пуснати по течението, за да се стигне до това положение - 10 хил. проекта, които трябва да се разглеждат от 60 човека. Решението е да децентрализираме разглеждането на проектите на регионално ниво, но идва притеснението дали специалистите там, имайки предвид как са назначавани, са компетентни.
