Водеща: Добро утро отново. Разбира се, че може да ни слушате и по
радиото ако се намирате на територията на София – 88 MHz, Алма Матер
Класик FМ, за да чуете интервюто с министъра на земеделието и храните
Мирослав Найденов, когато намираме някъде по черноморското крайбрежие.
След малко ще разберем точно къде. Казвам не случайно черноморското
крайбрежие, защото благодарим за това, че се съгласихте да ни дадете
интервю, въпреки, че сте в отпуск. А казвам черноморско крайбрежие не
случайно, защото Виктор ще започне с първия въпрос, свързан, разбира се,
с почивките ни.
Водещ: Добро утро, министър Найденов. Дали ни чувате добре?
Мирослав Найденов: Добро утро.
Водещ: Чуваме се, това е идеално. Кажете според вас имаше ли смисъл от шумно рекламираните акции на многото проверки, а реално след като глобите са символични? Смятате ли, че ще има по-добро качество на храната, която ни предлагат по курортите, сам ще се уверявате, каква е тя?
Мирослав Найденов: Нека първо да ми позволите да поздравя всички българи с този прекрасен празник днес. И, разбира се, да не се съглася с вашия извод, че тези акции на Агенцията по храните са били безрезултатни или общо взето не е имало достатъчно ефекти от тях. Тъй като все пак зад тези проверки стои трудът на много инспектори. Тук са командировани и мобилизирани доста хора от Агенцията по храните, които извършиха над десет хиляди проверки до момента. На базата на тези проверки има стотици актове и предписания, които са направени. Има и доста затворени заведения, обекти. Така, че това не е без резултат и не е така, за да бъде общо взето, както всяка година отчетена някаква дейност. Има голям респект от Агенцията по храните и факт е, че не с магическа пръчка това, което ни се иска може би на всички нещата по българското Черноморие и по отношение на храната и това, което се предлага, се подобрява. Да, има много, какво да се желае. Доста от констатациите така са нелицеприятни, но ние трябва да ги казваме, защото всъщност ако държим да бъдем не евтина туристическа дестинация, а една добра туристическа дестинация, която да привлича туристи не само чрез евтиния алкохол и алкохолен туризъм, а разбира се с прекрасната българска кухня, тези мероприятия на Агенцията трябва да продължат. Разбира се и самите хотелиери и ресторантьори да дадат дан.
Водещ: Не подценяваме труда на тези хора от Агенцията, става дума за това дали санкциите са достатъчно сериозни според вас или има нужда от още по-голямо затягане. Когато заловят в крачка, да речем хотелиер предлагащ храни с изтичащ или вече изтекъл срок на годност, заради смешните цени на ол инклузива, понякога от три до пет лева за храната?
Мирослав Найденов: Да, съгласен съм с вас, прав сте. Трябва да се увеличат санкциите. Разбира се, това е въпрос на законодателни промени, защото очевидно не се респектират, макар и от максимално наложените санкции. Вие видяхте, че през последните дни станахме свидетели на злоупотреби от големи уважаващи себе си търговски вериги, от големи производители. Така, че очевидно в тази посока трябва да се работи. Това, което показахме с действията си, че ще бъдем строги към всички, независимо от това, колко са големи и какво представляват. Смятам, че се респектират, а по отношение на размера на санкциите аз самият ще направя законодателна инициатива или законодателен пакет за промяна не само на санкциите, а и за действията последващи санкциите. Защото много хора наистина на принципа „ден година храни” и реализирайки огромни печалби са склонни да платят глобата, в какъвто и да е размер. Но ако знаят, че след първия път няма да има втори, а директно ще последва затваряне. Защото сегашното законодателство позволява след първата санкция да има втора. Ако тя пък бъде квалифицирана като нещо по-различно от първия път, така да продължат до безкрайност. В този смисъл аз лично ще внеса, разпоредил съм на дирекцията в министерството да подготвят този законодателен пакет, който ще касае не само дейността по търговските обекти и туристически обекти, а и във връзка с преработвателни предприятия и големи търговски вериги. И това нещо ще се случи от есента. Да се надяваме наистина, че всяка следваща година ние ще имаме все по-добри резултати или все по-малко нарушения.
Водеща: Министър Найденов, каква ще е глобата ако ще е увеличена и в какви случаи ще бъде затваряно предприятие или търговски обект?
Мирослав Найденов: Аз ще дам пример по повод на това, което през последните дни станахме свидетели на връщането на храни от търговската верига вместо към екарисажа към повторна преработка и отново предлагане на пазара. Към момента глобите за първо нарушение са от две до четири хиляди лева. За второ нарушение от четири до шест хиляди лева и чак лед второто може да последва затваряне. Ще предложа директно първото нарушение да се санкционира минимум с десет хиляди лева и при повторно нарушение директно да следва затваряне на обекта. Включително аз много пъти го обявявам, но ще го реализираме най-накрая заедно с независима асоциация на потребителите. Тези неща да стават все по-публични, защото няма по-голяма санкция от публичното изнасяне на подобни нарушения и от наказанието на самото общество. Във връзка с търговските обекти, тъй като не само на българското Черноморие и на нашите планински курорти има стотици хиляди търговски обекти, които трябва да бъдат контролирани. В момента нарушенията са в рамките на няколкостотин лева, което разбирате като за първо нарушение и това при тези обороти, които се реализират буквално за часове. Не е нещо, което притеснява търговците. Ще бъдат увеличени поне десет пъти. Тоест от няколкостотин ще станат няколко хиляди и ще последва при повторно нарушение директно спиране на обекта. Смятам, че е доказана практиката, че българинът се респектира от строгите санкции. Ние виждаме, че по отношение, ще дам пример за това, което се случва по пътищата. Определено след поставянето на камерите, след засилване на контрола и увеличаване на глобите, мисля си, че българинът е станал по-внимателен по пътищата. Да се надяваме, че това ще проработи по отношение на хранителната ни индустрия и предлагането на храни в ресторанти и заведения.
Водеща: И за големите търговски вериги, една от които виждаме в момента виждате. Ние показваме кадри от голям магазин, където също бяха открити нарушения през изминалата седмица. Говорите, че може да се стигне включително до затваряне на такива големи магазини?
Мирослав Найденов: Да, може да се стигне до затваряне. Разбира се, че няма да се затвори цялата верига. Без да ги цитирам, разбира се, защото не искам да изпадам в ситуацията да търсят правата си, но нищо не пречи, когато в определен магазин на търговска верига се констатиран нарушения, независимо от това, колко е голяма веригата този магазин да бъде затворен. Знаете ли, аз в момента, когато говоря, предполагам, че някои от мениджърите на тези вериги ме гледат. Те много добре знаят, че това не са напразни думи и то ще се случи незабавно в момента, в който те си позволят да повторят това, което се случи миналата седмица. Няма да има разлика от това дали е голям или е малък. Искаме да гарантираме на българите, че това, което слагат на масата си. Защото вижте аз не отговарям за цените и не мога да кажа дали да бъде по-скъпо или по-евтино, но трябва да можем да гарантираме на българите, че това, което слагат на масата, независимо от неговата цена отговаря като качество на това, което са платили в магазина.И затова компромис по отношение на никой няма да има.
Водеща: Кажете ми, докато сме все още в големите търговски вериги и пазаруваме, каква ще бъде съдбата на онези храни с изтичащ срок на годност или с нарушен търговски вид. Какъв ще бъде начинът, по който те ще стигат до така наречените социално слаби? Кои са точно тези социално слаби групи, как ще ги избирате, на какъв принцип тези храни, които знаем, че в някои търговски вериги са сериозно количество и заради обемите на тези магазини? Как ще стигат до социално слабите тези храни?
Мирослав Найденов: Госпожо Цолова, благодаря ви за въпроса, тъй като ние сме го коментирали с вас във вашето студио и друг път. Това е една идея, която не е от днес. Идея, която обсъждаме в момента във формат правителство. Става въпрос за така наречените хранителни банки. Нещо, което се е случило в доста страни от Европейския съюз и, разбира се, извън Европейския съюз. Една благородна и социална идея, а и идея, която ще лиши някои недобросъвестни търговци от тази възможност вместо храните да бъдат предложени на социално слаби или да отидат в екарисажа, да бъдат предложени за втори път в търговската мрежа. Идеята е храните преди да им изтече срокът на годност буквално дни или ако някой е с нарушена опаковка или цялост, да бъдат изтеглени от пазара, разбира се под стриктния контрол на Агенцията по храните. Да бъдат подготвени и предлагани на социално слаби през тези хранителни банки. Принципът на който ще се набират социално слабите и тези, които ще се възползват от това ще бъде предложен от социалното министерство. То не е въпрос на нашето министерство. Ние многократно сме го обсъждали въпросът и с министър Тотю Младенов. Имат готовност от неговия екип това да се случи. Защо до момента, разбира се, не се случва. Когато направихме анализ на ситуацията и това как точно да стане се появиха опасения, че е възможно някои да се опитат използвайки тази схема връщане на храни и предлагане на социално слаби. И разбира се, изискването на производителите да бъдат освободени от ДДС тези храни. Даренията в момента в България знаете, че подлежат на облагане с ДДС, но някак си , когато тези храни се изтеглят от пазара и отидат безплатно към социално слаби не следва да бъдат облагани с ДДС. Тъй като ако отидат в екарисажа те не дължат ДДС и те, разбира се ще предпочетат това да ги изгорят, вместо да ги дарят. Работи Министерството на финансите по това да се изчисти напълно тази процедура и да не се позволи някакво съмнение или злоупотреби с ДДС, за да не бъде опорочена тази прекрасна идея.
Водещ: Да няма ДДС върху тези храни, които ще отидат при социално слабите, за да имат стимул да не ги връщат за горене, така ли, правилно ли ви разбрах?
Мирослав Найденов: Да. Когато те бъдат изтеглени от търговската мрежа и бъдат дарени на социално слаби те да бъдат освободени от ДДС, защото те дефакто ще бъдат на нулева ставка. За тях няма да се плаща нищо и няма логика да бъдат облагани с данък. Това е всъщност изискването на самите производители.
Водеща: Последен въпрос по тази тема, за да преминем към следващите. Кога тази идея ще бъде реализирана на практика? Кога, след колко месеца?
Мирослав Найденов: Вижте, тъй като този въпрос се следи лично от премиера Борисов, надявам се в момента, в който на него му докладват от финансовото министерство, че необходимите процедура са разписани и има гаранции, че няма да се случват злоупотреби, ще бъде даден зелен светофар. Ние имаме готовност заедно с колегите от социалното министерство да я реализираме по най-бързия начин.
Водещ: Един въпрос, който може би не засяга пряко вашите правомощия, но така или иначе „Булгаргаз” даде прогноза за 20% скок на природния газ ако не бъркам от октомври. Очаквате ли това да е аргумент за сериозно покачване на цените на хранителните продукти?
Мирослав Найденов: Това е един от аргументите на производителите, когато защитават определени високи цени, но аз ще дам примерът с хляба, тъй като в момента се прибира и вече е прибрана реколтата, новата реколта. Цените остават същите на фона на цените на основната суровина на пшеницата от декември месец. До момента тя е почти наполовина. И ние не виждаме по магазините някъде да е намаляла цената на хляба. Или примерно, в момента ще дам пример с цената на суровото мляко. То се изкупува на доста по-ниски, отколкото пролетта, но да виждаме някъде цените на млечните продукти да са намалени – не. Тоест, това са едни резерви, които предполагам, че производителите ще използват. В никакъв случай, според мен не би трябвало да очакваме на фона на по-ниските цени на суровините, повишаване на крайните продукти. Все пак е въпрос на търсене и на предлагане. Аз лично не очаквам да има нещо, което може да се усети на базата на тези 20% поскъпване на газа.
Водеща: Стана ясно, че потреблението на така наречените храни по стандарт „Стара планина”, „България” беше за хляба, за млечните продукти също има стандарт. Потреблението е намаляло и хората предпочитат да не консумират тези продукти, заради цените, разбира се, основно. Какво стана с онази ваша идея по стандарт да се хранят децата в детските градини и в училищата? Съответно и обвинението, което беше отправено, към вас, че заради намаленото потребление на фирми, които произвеждат по стандарт искате едва ли не да им гарантирате оборот, когато вкарате този стандарт в училищата и детските градини?
Мирослав Найденов: Тази идея беше анонсирана точно във вашето студио преди около месец или малко повече. Тогава аз обещах на потребителите, на мрежата „Да запазим нашите деца” и „БГ Мама”. Тези, които всъщност искаха това да се случи. Министерството на земеделието и храните да подготви до края на юли наредба, която наредба да пусне за съгласуване и разбира се и на мнение от страна на неправителствените организации и до началото на учебната година тази наредба да бъде приета. Това се случи и в последните дни на месец юли наредбата беше подготвена от екипа на министерството и Агенцията по храните и в момента текат процедури по съгласуване. Да се надявам, че в началото на месец септември тя ще бъде приета и обнародвана и ще стане факт. Всъщност, съгласно тази наредба ние поставяме условия във връзка със съдържанието на продуктите. Никъде в наредбата не е описано, че млечните трябва да бъдат по Български държавен стандарт, месните да бъдат „Стара планина” и хлябът да бъде „България”. Там обаче сме описали примерно, че месните трябва да бъдат от месо, млечните да бъдат от мляко, а тези, които са хлебните изделия да бъдат от висококачествено брашно и съответно пшеница. Което означава, че могат да се предлагат и други стандарти подобни на тези, но в никакъв случай след въвеждането на тази наредба няма да допуснем в сегашната ситуация нашите деца да ядат най-некачествената храна. В този смисъл ние поехме това обещание и сме го изпълнили. Да се надяваме, че след това. Тъй като една наредба ако не бъде контролирана и тя остава само на хартия, ще можем съвместно и с другите компетентни органи ние да контролираме изпълнението. Защото, когато става въпрос наистина за нашите деца и няма нищо по-важно от тях, трябва цялото общество да се обедини.
Водеща: Обаче гарантирате ли, че цената на таксите за детските градини, например, няма да бъде повишена след въвеждане на този стандарт – Български държавен стандарт за хранене в детските градини например?
Мирослав Найденов: Госпожо Цолова, вие товарите с много големи очаквания. Разбирате, че едва ли има човек в тази страна, който да може да каже, че определени цени или такси няма да имат движение нагоре или надолу. Тъй като наистина дебатът се случи във вашето студио и вие чухте и други мнения освен моето, ние показахме, къде има резерви. Резерви, защото според нашите прогнози с въвеждането на тези изисквания, умишлено избягвам думата стандарти. Защото изискванията са към храните и не конкретно да бъдат тези стандарти, очакваното увеличение на цените щеше да бъде средно около осем процента за страната. Ние показахме къде са резервите, за да бъдат тези осем процента компенсирани. Надяваме се, че и общинските власти, тъй като все пак детските градини са в ресора на общинските власти, ще могат да се възползват от тези резерви и да не се стигне до увеличаване на цените. Но отново повтарям, когато аз дадох примера, че става въпрос примерно един храноден да се увеличи с десет или петнадесет стотинки на дете, нека сега в този момент се замислим, какво са днес десет стотинки. Наистина ние като родители. Тъй като аз в момента пред себе си имам един чай, който при всички случаи струва повече от десет стотинки, дали не трябва в името на здравето на нашите деца те да консумират по-качествена храна. Ако трябва да платим част от тези десет стотинки, пък разбира се, да се намери от общинските власти механизъм за компенсиране на тази разлика.
Водещ: Министър Найденов, понеже разбрахме, хора от екипа на място, където сте вие, ни дават знак, че дъщеря ви е някъде около вас. Бихме могли след малко да я попитаме и тя, какво консумира в период, в който не е задно с вас на лятна отпуска. Преди това само да кажете, признавате ли и вие, че има картел при цените на захарта? Вярно ли е, че за седем месеца има поскъпване 58 на сто и всъщност килото е по евро и двадесет в България, а Гърция – 85 евроцента. Анализ на финансовото министерство показва, че май картел има, а вие признавате ли това?
Мирослав Найденов: Няма как да призная аз такова нещо, тъй като органът, който следва да разследва картела в България и вече има обвинения в тази посока и издадени присъди, това е Комисията за защита на конкуренцията. Доколкото знам тя следи тази тенденция при захарта. Както наскоро Върховният административен съд потвърди между другото обвинение за картел по отношение на олиото и да кажем пилешкото месо. Няма да се учудя ако има подобни констатации във връзка със захарта, но не е Министерството на земеделието и храните този орган, който може да каже дали има картел. Във всички случаи обаче трябва да е ясно, че ако има големи разлики в средно европейската цена и цената в България не само по отношение на захарта, а и на някои други продукти, компетентните органи ще наблюдават този процес и тези, които си позволяват ако е със спекулативна цел или с цел налагане на монопол на пазара ще бъдат санкционирани.
Водеща: Сега да се върнем към дъщеря ви. Доколкото успях да видя за малко тя е в училищна възраст, а не е в детска градина, нали?
Мирослав Найденов: В детска градина е. Днес всъщност прави шест годинки. Тя е родена на този прекрасен ден – Богородица.
Водеща: Днес прави? Да е жива и здрава.
Водещ: Да е жива и здрава.
Мирослав Найденов: Благодаря.
Водеща: Вашата дъщеря и всички останали деца в детската градина от септември месец започват да се хранят по стандарт. Тя, какво ядеше досега? Контролирахте ли това, което тя яде в детската градина досега, например?
Мирослав Найденов: Между другото, аз също се изненадах на това, какво яде. Признавам си и аз като родител, както сигурно голям процент от родителите в България, остават детето в детската градина и общо взето не се интересуват много, какво им предлагат. Но това, какво яде тя е и допълнителен мотив като родител, а не като министър да настоявам и да давам гаранции, че тази наредба ще се случи. Какво яде тя, ще я попитате нея, не знам. Какво ядеш, ще кажеш ли, погледни към камерата.
Мария-Михаела: Ям супа, леща, боб, кюфте със сос. Ям хляб и филия халва, торта, баница, кус-кус.
Водещ: Разнообразно звучи. Какви са по стандарт кюфтетата и хлябът, например? Децата няма как да знаят, вие разбрахте ли?
Мирослав Найденов: Не бяха по стандарт. Разликата между каймата, примерно, която се предлага в детските градини и тази, която бихме избрали ние като родители ако трябва да посрещнем гости е голяма и за да не бъде голяма сега в тази наредба ние пишем, какво точно всъщност трябва да има в каймата, какво трябва да има в сиренето, в млякото, какво трябва да има в хляба. Много простички неща, а вече как ще се съчетават тези храни, разбира се е работа и на други колеги – диетолози, педагози.
Водеща: Благодарим ви много за това интервю. Приятна почивка. От днес започва отпуската ви, нали така?
Мирослав Найденов: Да, от днес съм в отпуска и радвам се, че съм със семейството си. Отново да поздравя българите с прекрасния ден. Да пожелая на тези, които са в отпуска или на които започва отпуската да изкарат прекрасно. По нашето Черноморие, използвам случаят да кажа добри думи за нашето Черноморие и за организацията. Този сезон е по-добър, поне това, което виждам първият ден, първите часове. Аз съм със семейството си в момента в Несебър. Не знам дали не издадох.
Водеща: Ние вече издадохме с надписа, който стои там.
Мирослав Найденов: Тук съм на нашето прекрасно Черноморие. Нека да бъдем малко повече шовинисти, особено в тази криза. Ако си подредим нещата добре, ако наистина бъдем по-усмихнати.
Водещ: И ако може повече пречиствателни станции?
Мирослав Найденов: Ще мисля, че ще е добре на всички.
Водеща: Благодаря ви много за това интервю. Приятна почивка, още един път да ви пожела, както и на всички, които са в отпуска в момента, както и на всички 124 000 жени с името Мария в България, защото днес е Голяма Богородица.
Мирослав Найденов: Добро утро.
Водещ: Чуваме се, това е идеално. Кажете според вас имаше ли смисъл от шумно рекламираните акции на многото проверки, а реално след като глобите са символични? Смятате ли, че ще има по-добро качество на храната, която ни предлагат по курортите, сам ще се уверявате, каква е тя?
Мирослав Найденов: Нека първо да ми позволите да поздравя всички българи с този прекрасен празник днес. И, разбира се, да не се съглася с вашия извод, че тези акции на Агенцията по храните са били безрезултатни или общо взето не е имало достатъчно ефекти от тях. Тъй като все пак зад тези проверки стои трудът на много инспектори. Тук са командировани и мобилизирани доста хора от Агенцията по храните, които извършиха над десет хиляди проверки до момента. На базата на тези проверки има стотици актове и предписания, които са направени. Има и доста затворени заведения, обекти. Така, че това не е без резултат и не е така, за да бъде общо взето, както всяка година отчетена някаква дейност. Има голям респект от Агенцията по храните и факт е, че не с магическа пръчка това, което ни се иска може би на всички нещата по българското Черноморие и по отношение на храната и това, което се предлага, се подобрява. Да, има много, какво да се желае. Доста от констатациите така са нелицеприятни, но ние трябва да ги казваме, защото всъщност ако държим да бъдем не евтина туристическа дестинация, а една добра туристическа дестинация, която да привлича туристи не само чрез евтиния алкохол и алкохолен туризъм, а разбира се с прекрасната българска кухня, тези мероприятия на Агенцията трябва да продължат. Разбира се и самите хотелиери и ресторантьори да дадат дан.
Водещ: Не подценяваме труда на тези хора от Агенцията, става дума за това дали санкциите са достатъчно сериозни според вас или има нужда от още по-голямо затягане. Когато заловят в крачка, да речем хотелиер предлагащ храни с изтичащ или вече изтекъл срок на годност, заради смешните цени на ол инклузива, понякога от три до пет лева за храната?
Мирослав Найденов: Да, съгласен съм с вас, прав сте. Трябва да се увеличат санкциите. Разбира се, това е въпрос на законодателни промени, защото очевидно не се респектират, макар и от максимално наложените санкции. Вие видяхте, че през последните дни станахме свидетели на злоупотреби от големи уважаващи себе си търговски вериги, от големи производители. Така, че очевидно в тази посока трябва да се работи. Това, което показахме с действията си, че ще бъдем строги към всички, независимо от това, колко са големи и какво представляват. Смятам, че се респектират, а по отношение на размера на санкциите аз самият ще направя законодателна инициатива или законодателен пакет за промяна не само на санкциите, а и за действията последващи санкциите. Защото много хора наистина на принципа „ден година храни” и реализирайки огромни печалби са склонни да платят глобата, в какъвто и да е размер. Но ако знаят, че след първия път няма да има втори, а директно ще последва затваряне. Защото сегашното законодателство позволява след първата санкция да има втора. Ако тя пък бъде квалифицирана като нещо по-различно от първия път, така да продължат до безкрайност. В този смисъл аз лично ще внеса, разпоредил съм на дирекцията в министерството да подготвят този законодателен пакет, който ще касае не само дейността по търговските обекти и туристически обекти, а и във връзка с преработвателни предприятия и големи търговски вериги. И това нещо ще се случи от есента. Да се надяваме наистина, че всяка следваща година ние ще имаме все по-добри резултати или все по-малко нарушения.
Водеща: Министър Найденов, каква ще е глобата ако ще е увеличена и в какви случаи ще бъде затваряно предприятие или търговски обект?
Мирослав Найденов: Аз ще дам пример по повод на това, което през последните дни станахме свидетели на връщането на храни от търговската верига вместо към екарисажа към повторна преработка и отново предлагане на пазара. Към момента глобите за първо нарушение са от две до четири хиляди лева. За второ нарушение от четири до шест хиляди лева и чак лед второто може да последва затваряне. Ще предложа директно първото нарушение да се санкционира минимум с десет хиляди лева и при повторно нарушение директно да следва затваряне на обекта. Включително аз много пъти го обявявам, но ще го реализираме най-накрая заедно с независима асоциация на потребителите. Тези неща да стават все по-публични, защото няма по-голяма санкция от публичното изнасяне на подобни нарушения и от наказанието на самото общество. Във връзка с търговските обекти, тъй като не само на българското Черноморие и на нашите планински курорти има стотици хиляди търговски обекти, които трябва да бъдат контролирани. В момента нарушенията са в рамките на няколкостотин лева, което разбирате като за първо нарушение и това при тези обороти, които се реализират буквално за часове. Не е нещо, което притеснява търговците. Ще бъдат увеличени поне десет пъти. Тоест от няколкостотин ще станат няколко хиляди и ще последва при повторно нарушение директно спиране на обекта. Смятам, че е доказана практиката, че българинът се респектира от строгите санкции. Ние виждаме, че по отношение, ще дам пример за това, което се случва по пътищата. Определено след поставянето на камерите, след засилване на контрола и увеличаване на глобите, мисля си, че българинът е станал по-внимателен по пътищата. Да се надяваме, че това ще проработи по отношение на хранителната ни индустрия и предлагането на храни в ресторанти и заведения.
Водеща: И за големите търговски вериги, една от които виждаме в момента виждате. Ние показваме кадри от голям магазин, където също бяха открити нарушения през изминалата седмица. Говорите, че може да се стигне включително до затваряне на такива големи магазини?
Мирослав Найденов: Да, може да се стигне до затваряне. Разбира се, че няма да се затвори цялата верига. Без да ги цитирам, разбира се, защото не искам да изпадам в ситуацията да търсят правата си, но нищо не пречи, когато в определен магазин на търговска верига се констатиран нарушения, независимо от това, колко е голяма веригата този магазин да бъде затворен. Знаете ли, аз в момента, когато говоря, предполагам, че някои от мениджърите на тези вериги ме гледат. Те много добре знаят, че това не са напразни думи и то ще се случи незабавно в момента, в който те си позволят да повторят това, което се случи миналата седмица. Няма да има разлика от това дали е голям или е малък. Искаме да гарантираме на българите, че това, което слагат на масата си. Защото вижте аз не отговарям за цените и не мога да кажа дали да бъде по-скъпо или по-евтино, но трябва да можем да гарантираме на българите, че това, което слагат на масата, независимо от неговата цена отговаря като качество на това, което са платили в магазина.И затова компромис по отношение на никой няма да има.
Водеща: Кажете ми, докато сме все още в големите търговски вериги и пазаруваме, каква ще бъде съдбата на онези храни с изтичащ срок на годност или с нарушен търговски вид. Какъв ще бъде начинът, по който те ще стигат до така наречените социално слаби? Кои са точно тези социално слаби групи, как ще ги избирате, на какъв принцип тези храни, които знаем, че в някои търговски вериги са сериозно количество и заради обемите на тези магазини? Как ще стигат до социално слабите тези храни?
Мирослав Найденов: Госпожо Цолова, благодаря ви за въпроса, тъй като ние сме го коментирали с вас във вашето студио и друг път. Това е една идея, която не е от днес. Идея, която обсъждаме в момента във формат правителство. Става въпрос за така наречените хранителни банки. Нещо, което се е случило в доста страни от Европейския съюз и, разбира се, извън Европейския съюз. Една благородна и социална идея, а и идея, която ще лиши някои недобросъвестни търговци от тази възможност вместо храните да бъдат предложени на социално слаби или да отидат в екарисажа, да бъдат предложени за втори път в търговската мрежа. Идеята е храните преди да им изтече срокът на годност буквално дни или ако някой е с нарушена опаковка или цялост, да бъдат изтеглени от пазара, разбира се под стриктния контрол на Агенцията по храните. Да бъдат подготвени и предлагани на социално слаби през тези хранителни банки. Принципът на който ще се набират социално слабите и тези, които ще се възползват от това ще бъде предложен от социалното министерство. То не е въпрос на нашето министерство. Ние многократно сме го обсъждали въпросът и с министър Тотю Младенов. Имат готовност от неговия екип това да се случи. Защо до момента, разбира се, не се случва. Когато направихме анализ на ситуацията и това как точно да стане се появиха опасения, че е възможно някои да се опитат използвайки тази схема връщане на храни и предлагане на социално слаби. И разбира се, изискването на производителите да бъдат освободени от ДДС тези храни. Даренията в момента в България знаете, че подлежат на облагане с ДДС, но някак си , когато тези храни се изтеглят от пазара и отидат безплатно към социално слаби не следва да бъдат облагани с ДДС. Тъй като ако отидат в екарисажа те не дължат ДДС и те, разбира се ще предпочетат това да ги изгорят, вместо да ги дарят. Работи Министерството на финансите по това да се изчисти напълно тази процедура и да не се позволи някакво съмнение или злоупотреби с ДДС, за да не бъде опорочена тази прекрасна идея.
Водещ: Да няма ДДС върху тези храни, които ще отидат при социално слабите, за да имат стимул да не ги връщат за горене, така ли, правилно ли ви разбрах?
Мирослав Найденов: Да. Когато те бъдат изтеглени от търговската мрежа и бъдат дарени на социално слаби те да бъдат освободени от ДДС, защото те дефакто ще бъдат на нулева ставка. За тях няма да се плаща нищо и няма логика да бъдат облагани с данък. Това е всъщност изискването на самите производители.
Водеща: Последен въпрос по тази тема, за да преминем към следващите. Кога тази идея ще бъде реализирана на практика? Кога, след колко месеца?
Мирослав Найденов: Вижте, тъй като този въпрос се следи лично от премиера Борисов, надявам се в момента, в който на него му докладват от финансовото министерство, че необходимите процедура са разписани и има гаранции, че няма да се случват злоупотреби, ще бъде даден зелен светофар. Ние имаме готовност заедно с колегите от социалното министерство да я реализираме по най-бързия начин.
Водещ: Един въпрос, който може би не засяга пряко вашите правомощия, но така или иначе „Булгаргаз” даде прогноза за 20% скок на природния газ ако не бъркам от октомври. Очаквате ли това да е аргумент за сериозно покачване на цените на хранителните продукти?
Мирослав Найденов: Това е един от аргументите на производителите, когато защитават определени високи цени, но аз ще дам примерът с хляба, тъй като в момента се прибира и вече е прибрана реколтата, новата реколта. Цените остават същите на фона на цените на основната суровина на пшеницата от декември месец. До момента тя е почти наполовина. И ние не виждаме по магазините някъде да е намаляла цената на хляба. Или примерно, в момента ще дам пример с цената на суровото мляко. То се изкупува на доста по-ниски, отколкото пролетта, но да виждаме някъде цените на млечните продукти да са намалени – не. Тоест, това са едни резерви, които предполагам, че производителите ще използват. В никакъв случай, според мен не би трябвало да очакваме на фона на по-ниските цени на суровините, повишаване на крайните продукти. Все пак е въпрос на търсене и на предлагане. Аз лично не очаквам да има нещо, което може да се усети на базата на тези 20% поскъпване на газа.
Водеща: Стана ясно, че потреблението на така наречените храни по стандарт „Стара планина”, „България” беше за хляба, за млечните продукти също има стандарт. Потреблението е намаляло и хората предпочитат да не консумират тези продукти, заради цените, разбира се, основно. Какво стана с онази ваша идея по стандарт да се хранят децата в детските градини и в училищата? Съответно и обвинението, което беше отправено, към вас, че заради намаленото потребление на фирми, които произвеждат по стандарт искате едва ли не да им гарантирате оборот, когато вкарате този стандарт в училищата и детските градини?
Мирослав Найденов: Тази идея беше анонсирана точно във вашето студио преди около месец или малко повече. Тогава аз обещах на потребителите, на мрежата „Да запазим нашите деца” и „БГ Мама”. Тези, които всъщност искаха това да се случи. Министерството на земеделието и храните да подготви до края на юли наредба, която наредба да пусне за съгласуване и разбира се и на мнение от страна на неправителствените организации и до началото на учебната година тази наредба да бъде приета. Това се случи и в последните дни на месец юли наредбата беше подготвена от екипа на министерството и Агенцията по храните и в момента текат процедури по съгласуване. Да се надявам, че в началото на месец септември тя ще бъде приета и обнародвана и ще стане факт. Всъщност, съгласно тази наредба ние поставяме условия във връзка със съдържанието на продуктите. Никъде в наредбата не е описано, че млечните трябва да бъдат по Български държавен стандарт, месните да бъдат „Стара планина” и хлябът да бъде „България”. Там обаче сме описали примерно, че месните трябва да бъдат от месо, млечните да бъдат от мляко, а тези, които са хлебните изделия да бъдат от висококачествено брашно и съответно пшеница. Което означава, че могат да се предлагат и други стандарти подобни на тези, но в никакъв случай след въвеждането на тази наредба няма да допуснем в сегашната ситуация нашите деца да ядат най-некачествената храна. В този смисъл ние поехме това обещание и сме го изпълнили. Да се надяваме, че след това. Тъй като една наредба ако не бъде контролирана и тя остава само на хартия, ще можем съвместно и с другите компетентни органи ние да контролираме изпълнението. Защото, когато става въпрос наистина за нашите деца и няма нищо по-важно от тях, трябва цялото общество да се обедини.
Водеща: Обаче гарантирате ли, че цената на таксите за детските градини, например, няма да бъде повишена след въвеждане на този стандарт – Български държавен стандарт за хранене в детските градини например?
Мирослав Найденов: Госпожо Цолова, вие товарите с много големи очаквания. Разбирате, че едва ли има човек в тази страна, който да може да каже, че определени цени или такси няма да имат движение нагоре или надолу. Тъй като наистина дебатът се случи във вашето студио и вие чухте и други мнения освен моето, ние показахме, къде има резерви. Резерви, защото според нашите прогнози с въвеждането на тези изисквания, умишлено избягвам думата стандарти. Защото изискванията са към храните и не конкретно да бъдат тези стандарти, очакваното увеличение на цените щеше да бъде средно около осем процента за страната. Ние показахме къде са резервите, за да бъдат тези осем процента компенсирани. Надяваме се, че и общинските власти, тъй като все пак детските градини са в ресора на общинските власти, ще могат да се възползват от тези резерви и да не се стигне до увеличаване на цените. Но отново повтарям, когато аз дадох примера, че става въпрос примерно един храноден да се увеличи с десет или петнадесет стотинки на дете, нека сега в този момент се замислим, какво са днес десет стотинки. Наистина ние като родители. Тъй като аз в момента пред себе си имам един чай, който при всички случаи струва повече от десет стотинки, дали не трябва в името на здравето на нашите деца те да консумират по-качествена храна. Ако трябва да платим част от тези десет стотинки, пък разбира се, да се намери от общинските власти механизъм за компенсиране на тази разлика.
Водещ: Министър Найденов, понеже разбрахме, хора от екипа на място, където сте вие, ни дават знак, че дъщеря ви е някъде около вас. Бихме могли след малко да я попитаме и тя, какво консумира в период, в който не е задно с вас на лятна отпуска. Преди това само да кажете, признавате ли и вие, че има картел при цените на захарта? Вярно ли е, че за седем месеца има поскъпване 58 на сто и всъщност килото е по евро и двадесет в България, а Гърция – 85 евроцента. Анализ на финансовото министерство показва, че май картел има, а вие признавате ли това?
Мирослав Найденов: Няма как да призная аз такова нещо, тъй като органът, който следва да разследва картела в България и вече има обвинения в тази посока и издадени присъди, това е Комисията за защита на конкуренцията. Доколкото знам тя следи тази тенденция при захарта. Както наскоро Върховният административен съд потвърди между другото обвинение за картел по отношение на олиото и да кажем пилешкото месо. Няма да се учудя ако има подобни констатации във връзка със захарта, но не е Министерството на земеделието и храните този орган, който може да каже дали има картел. Във всички случаи обаче трябва да е ясно, че ако има големи разлики в средно европейската цена и цената в България не само по отношение на захарта, а и на някои други продукти, компетентните органи ще наблюдават този процес и тези, които си позволяват ако е със спекулативна цел или с цел налагане на монопол на пазара ще бъдат санкционирани.
Водеща: Сега да се върнем към дъщеря ви. Доколкото успях да видя за малко тя е в училищна възраст, а не е в детска градина, нали?
Мирослав Найденов: В детска градина е. Днес всъщност прави шест годинки. Тя е родена на този прекрасен ден – Богородица.
Водеща: Днес прави? Да е жива и здрава.
Водещ: Да е жива и здрава.
Мирослав Найденов: Благодаря.
Водеща: Вашата дъщеря и всички останали деца в детската градина от септември месец започват да се хранят по стандарт. Тя, какво ядеше досега? Контролирахте ли това, което тя яде в детската градина досега, например?
Мирослав Найденов: Между другото, аз също се изненадах на това, какво яде. Признавам си и аз като родител, както сигурно голям процент от родителите в България, остават детето в детската градина и общо взето не се интересуват много, какво им предлагат. Но това, какво яде тя е и допълнителен мотив като родител, а не като министър да настоявам и да давам гаранции, че тази наредба ще се случи. Какво яде тя, ще я попитате нея, не знам. Какво ядеш, ще кажеш ли, погледни към камерата.
Мария-Михаела: Ям супа, леща, боб, кюфте със сос. Ям хляб и филия халва, торта, баница, кус-кус.
Водещ: Разнообразно звучи. Какви са по стандарт кюфтетата и хлябът, например? Децата няма как да знаят, вие разбрахте ли?
Мирослав Найденов: Не бяха по стандарт. Разликата между каймата, примерно, която се предлага в детските градини и тази, която бихме избрали ние като родители ако трябва да посрещнем гости е голяма и за да не бъде голяма сега в тази наредба ние пишем, какво точно всъщност трябва да има в каймата, какво трябва да има в сиренето, в млякото, какво трябва да има в хляба. Много простички неща, а вече как ще се съчетават тези храни, разбира се е работа и на други колеги – диетолози, педагози.
Водеща: Благодарим ви много за това интервю. Приятна почивка. От днес започва отпуската ви, нали така?
Мирослав Найденов: Да, от днес съм в отпуска и радвам се, че съм със семейството си. Отново да поздравя българите с прекрасния ден. Да пожелая на тези, които са в отпуска или на които започва отпуската да изкарат прекрасно. По нашето Черноморие, използвам случаят да кажа добри думи за нашето Черноморие и за организацията. Този сезон е по-добър, поне това, което виждам първият ден, първите часове. Аз съм със семейството си в момента в Несебър. Не знам дали не издадох.
Водеща: Ние вече издадохме с надписа, който стои там.
Мирослав Найденов: Тук съм на нашето прекрасно Черноморие. Нека да бъдем малко повече шовинисти, особено в тази криза. Ако си подредим нещата добре, ако наистина бъдем по-усмихнати.
Водещ: И ако може повече пречиствателни станции?
Мирослав Найденов: Ще мисля, че ще е добре на всички.
Водеща: Благодаря ви много за това интервю. Приятна почивка, още един път да ви пожела, както и на всички, които са в отпуска в момента, както и на всички 124 000 жени с името Мария в България, защото днес е Голяма Богородица.
