Проектът на нов Закон за виното и спиртните напитки ще регулира цялата материя, която в момента е регламентирана в голям брой подзаконови нормативни актове. Целта на новия законопроект е да се въведат измененията от европейското право след реформата в областта на сектор „Вино”, както и измененията, направени в областта на сектора, свързан със спиртните напитки, с цел постигане на по-висока степен на контрол и защита на потребителите, предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и честна конкуренция при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството.
За целите на българските производители и потребители, съобразно наложени добри традиционни практики, този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство, които са изцяло хармонизирани с изискванията, установени в Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз (Регламентите на ЕС са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави-членки). Тези определения подчертават традиционния характер на българските напитки и по-специално на РАКИЯТА. В чл. 123 от проекта на ЗВСН, освен категорийте спиртни напитки, дефинирани в Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, се урежда и производството на традиционни български продукти и напитки, като например: „Винена ракия”, „Гроздова ракия”, „Ракия от гроздови джибри” или „джиброва ракия”, „Плодова ракия”, „Ракия от плодови джибри”, „Мастика”, „Мента” („Ментовка”) и др.
В проекта на ЗВСН са разписани правила за производство на спиртни напитки с географско указание, които изрично са посочени в Приложение ІІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 по категория и страна на произход. В категория „Винена дестилатна спиртна напитка” са включени 9 вида ГРОЗДОВА РАКИЯ, а в категорията „Плодова дестилатна спиртна напитка” – 4 вида ПЛОДОВА РАКИЯ.
От проекта на Закон не е видно, че България се отказва от РАКИЯТА, както е озаглавена статията. Подобни коментари в областта на винопроизводството и производството на спиртни напитки, традиционни и географски наименования на същите, както и прилагането на европейското право след присъединяването на Р България към ЕС, компрометират работата на няколко държавни институции, представени от експерти в областта, както и на професионалните организации и специалистите, взели участие в изготвянето на проекта на нов Закон за виното и спиртните напитки, чрез който се цели защита на традиционните за България вина и спиртни напитки.
За целите на българските производители и потребители, съобразно наложени добри традиционни практики, този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика, както и дестилатите за тяхното производство, които са изцяло хармонизирани с изискванията, установени в Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз (Регламентите на ЕС са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави-членки). Тези определения подчертават традиционния характер на българските напитки и по-специално на РАКИЯТА. В чл. 123 от проекта на ЗВСН, освен категорийте спиртни напитки, дефинирани в Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, се урежда и производството на традиционни български продукти и напитки, като например: „Винена ракия”, „Гроздова ракия”, „Ракия от гроздови джибри” или „джиброва ракия”, „Плодова ракия”, „Ракия от плодови джибри”, „Мастика”, „Мента” („Ментовка”) и др.
В проекта на ЗВСН са разписани правила за производство на спиртни напитки с географско указание, които изрично са посочени в Приложение ІІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 по категория и страна на произход. В категория „Винена дестилатна спиртна напитка” са включени 9 вида ГРОЗДОВА РАКИЯ, а в категорията „Плодова дестилатна спиртна напитка” – 4 вида ПЛОДОВА РАКИЯ.
От проекта на Закон не е видно, че България се отказва от РАКИЯТА, както е озаглавена статията. Подобни коментари в областта на винопроизводството и производството на спиртни напитки, традиционни и географски наименования на същите, както и прилагането на европейското право след присъединяването на Р България към ЕС, компрометират работата на няколко държавни институции, представени от експерти в областта, както и на професионалните организации и специалистите, взели участие в изготвянето на проекта на нов Закон за виното и спиртните напитки, чрез който се цели защита на традиционните за България вина и спиртни напитки.
