Около 1 милион души всяка година слагат сами край на живота си. Подобен инцидент по света разтърсва живота на едно семейство на всеки 40 секунди. Срещу всеки човек, който е сложил край на живота си, още 20 правят неуспешни опити за това. Най-често опити за самоубийство се правят в развиващите се азиатски държави. В ЕС честотата е най-голяма в Литва, Австрия, Унгария и Финландия. Заради значимостта на този проблем 10 септември е обявен от Световната здравна организация за Ден на суицидната превенция. Тази година той ще бъде посветен на възможностите за предотвратяване на тези инциденти на всички нива - лично, обществено, държавно.
У нас край на живота си от началото на годината до сега са сложили 337 души, общо опитите за самоубийство са били 1387. По-често на живота си посягат жените – 737 пъти. Техните опити обаче по-рядко завършват трагично – 69 случая. В същото време от 316 опита за самоубийство при мъжете, 268 са били успешни. Според специалистите обаче тези данни не са представителни за страната ни. Реално броят на трагичните инциденти е много по-голям, но не се отчита, смята д-р Христо Хинков, зам. директор на Националния център за опазване на общественото здраве. За сравнение през 1996 г. смъртността от самоубийства у нас е била 21/100 000 души, през 2008 г. тя е стигнала до 12/100 000.
Причините за самоубийствата са комплексни – социални, психологични и биологични, обясни проф. Вихра Миланова. Само една трета от инцидентите се дължат на психично разстройство като депресия или шизофрения. Рискови фактори са различни кризи, в следствие на стрес, тежко заболяване, състояния на хронична болка. Значение за самоубийствата имат редица социални фактори и ситуации, с които някои хора се справят по-трудно от други. Влияние оказва дори времето и сезоните. Суицидният риск се увеличава в сутрешните часове на пролетта и есента. Контактът между лекаря и пациента е от съществено значение за предотвратяването на самоубийствата.
У нас обаче специалистите срещат доста проблеми в работата си. Недостатъчно доброто финансиране на психиатричната помощ и липсата на координация между различните институции, са едни от основните недостатъци на сегашната система. Затова в Министерство на здравеопазването се създава работна група, която да предложи варианти за решаване на проблемите, каза зам. здравният министър д-р Валерий Митрев. В нея ще бъдат поканени за участие и експерти от Министерството на труда и социалната политика. Освен това ще се възстанови работата на Националния съвет по психично здраве към МЗ. В него участват представители на различни ведомства, сред които МТСП, МВР, лечебни заведения и неправителствени организации. Създаването на мобилни екипи от психиатри и психолози, които да помагат на хората в риск по места е друга от посоките, в които ще се работи.
