Религиозните и етични въпроси са едни от най-честите проблеми, с които се сблъскват координаторите по донорство в работата си. Двете духовни сфери обаче по никакъв начин не забраняват тази дейност.
Всички големи религии по света – християнство, мюсюлманство, юдаизъм и някои клонове на будизма, одобряват и поощряват донорството. Негови противници са само хиндуизмът, шиндуизмът и някои секти. Хора от всички изповядвани религии у нас са позволявали близките им да станат донори. След извършване на експлантацията според българските закони се предприемат всички нужни мерки за възстановяване на външния вид на починалия. Тази процедура се извършва в стерилна операционна, единственият белег, който остава на тялото е хирургичен шеф.
Донори стават само хора, които са изпаднали в мозъчна смърт. Това означава, че те са мъртви. Причината е, че тогава мозъкът не се кръвоснабдява и неговите функции спират. Сърдечната дейност и дишането обаче могат да бъдат изкуствено поддържани още няколко часа. Тогава тялото запазва някои видими признаци на живот като сърдечна дейност, топлина, цвят, но човекът не може да се спаси. Това състояние на мозъчна смърт е съвсем различно от комата. При нея мозъкът все още се оросява с кръв и затова има шанс пациентът да се възстанови. Лекарите правят всичко възможно, за да спасят живота на всеки човек. В случаите на мозъчна смърт обаче това е невъзможно. Тогава пациентът може да стане донор и да спаси живота на друг човек. Осъществяването на тази възможност зависи от неговите близки. Без тяхното съгласие никой лекар няма да предприеме нужните стъпки за осъществяване на донорство. При установяването на мозъчна смърт не може да се допусне грешка, защото се прави със специални изследвания. Те обективно отразяват липсата на мозъчен кръвоток или мозъчна биоелектрична активност. За да се изключи всяка възможност за злоупотреби, се работи и с различни медицински екипи. Лeкарите, които установяват мозъчната смърт на потенциалния донор са напълно различни от тези, които ще извършат трансплантирането на органите. Изключена е и възможността за присаждането на органите по някакви субективни критерии само на определени хора. Трансплантaцията се прави само по медицински критерии за съвместимост. Това означава, че органите се присаждат на човека, който е най-подходящ да ги приеме. В противен случай може да се стигне до фатален изход или до неуспешна трансплантация. Друга мярка, която гарантира сигурността на всеки човек е защитата на данните. Информацията на сайта на ИАТ за всеки, който е изразил волята си да стане дарител след смъртта си, е напълно защитена. Неправомерното й огласяване се наказва най-малко с глоба от 10 000 до 30 000 лв. по чл. 8 от ЗТОТК.
СТАТИСТИКАТА У НАС
- от трансплантация на бъбрек се нуждаят 868 болни, от които 14 деца и 109 пациенти на възраст до 30 години.
- от трансплантация на сърце се нуждаят 40 болни, от които 1 дете и 4 пациенти на възраст до 30 години.
- от трансплантация на черен дроб се нуждаят 54 болни, от които 8 деца и 5 пациенти на възраст до 30 години.
Регистрите на ИАТ показват, че от 2004 година до сега са направени: 142 трансплантации на бъбрек; 43–на черен дроб; 13–на сърце. По данни на единствената болница в България за трансплантации на стволови клетки от донори (Специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания), през последните 7 години са извършени около 60 трансплантации на стволови клетки от донор.
