16 октомври е Световният ден на храните, тази година той е посветен на последиците от икономическата криза
„Обезпечаване с храни по време на криза” е темата на Световния ден на храните – 16 октомври през тази година. Икономическата криза води до негативни последици върху осигуреността с храни. Тя понижава селскостопанска продукция, води до нарастване на популацията в бедните икономически региони на света, намаляване на водните ресурси и до по-ниски инвестиции в селското стопанство. Това е особено опасно за по-бедните региони в света. Със 105 милиона са нараснали гладните хора през 2009 г. Общо техният брой е достигнал 1.02 билиона или почти една шеста от цялото човечество. Според ФАО земеделието в развиващите се страни се нуждае от US$30 билиона за година за подпомагане на фермерите.
Такива инвестиции са нужни за постигане на целта на Световната среща за храни за намаляване на броя на гладните хора наполовина до 2015 г. Това количество е ниско, при положение, че US$365 билиона са изразходвани през 2007 г. за поддържане на земеделието в богатите страни. В същото време всяка година се изразходват US$1 340 билиона за въоръжение и трилиони долари за поддържане на финансовия сектор. Инвестициите от US$30 билиона на година биха генерирали цялостна годишна облага от US$120 билиона. Това ще:
· подобри селскостопанската производителност и поощри прехраната и сигурността на храните в бедните селски райони;
· даде възможност за разработване и съхранение на естествените източници;
· разшири и подобри селската инфраструктура и разшири достъпа до пазарите
· увеличи способността за познания и тяхното разпространение;
· осигури достъп до храни за повечето нуждаещи се посредством мрежи на безопасност и друга директна помощ.
За да акцентира върху проблема, Организацията по храни и земеделие към ООН предвижда през 2009 г провеждане на Световната седмица на храните и Световния ден на храните, през месец ноември и Световната среща за храните. Като приоритетни са определени въпросите свързани с подобряване на производителността в селското стопанство, поощряване развитието на по-бедните селски региони, разширяване и подобряване инфраструктурата в селата и разширяване достъпа до пазари, постигане сигурност на храните, обезпечаване с храни на нуждаещи се и специално на по-уязвимите групи от населението - като бременни или кърмещи жени, деца, с риск от микронутриентни дефицити.