Какво направи министерство на здравеопазването през първите си 100 дни

Какво направи министерство на здравеопазването през първите си 100 дни

Изработването на управленска програма и на цялостна визия за промяна на здравната система е най-важната задача, която новото ръководство на Министерството на здравеопазването успя да реализира през първите 100 дни на управлението си. Това каза министърът на здравеопазването д-р Божидар Нанев днес. Установяването на политика на прозрачност и диалог със съсловните и пациентски организации е друг от акцентите в работата на новото ръководство на МЗ. За първи път у нас беше призната за национално представителна пациентска организация – Конфедерация „Защита на Здравето”. Това даде възможност на пациентите да заемат полагащото им се място в управлението на НЗОК. За първи път у нас беше създаден Одитен съвет, който да гарантира пълната прозрачност при провеждането на лекарствената политика на МЗ. В него влизат съсловни и пациентски организации, те контролират изготвянето на новата спецификация за търговете на лекарства за следващата година.  Проведоха се редица срещи и дискусии със съсловните и пациентски организации за промените на здравноосигурителната система.

През изтеклите 100 дни МЗ опита да увеличи и контрола, и ефективността в системата. В тази връзка бяха предприети  сериозни мерки за засилване  на контрола върху лечебните заведения и ТЕЛК. В момента текат проверки в 62 лечебни заведения за използването на средствата за капиталови разходи, осигурени от бюджета на министерството за 2008 г. и 2009 г. До момента е установено, че голяма част от тях не са изразходвани своевременно за целите, за които са предоставени. В по-голямата  част от лечебните заведения са проведени Общи събрания на акционерите, в 38 болници и диспансери са разгледани и приети оздравителни програми. Контролните органи провериха и 1390 медицински експертизи в 1/3 от 98-те ТЕЛК-а в страната. Резултатите показаха, че около 10% от решенията са постановени неправилно. В следствие на това МЗ предприе мерки за засилване на контрола и за по-доброто обслужване на пациентите – увеличават се възможностите на хората, които ще могат да получават експертиза. Обмисля се право на нея да имат хората с онкологични заболявания, които след петата година нямат рецидив. Те ще могат да получат поне 30% инвалидност. Аналогично ще бъде положението при вродени заболявания при децата, неврологични заболявания, ССЗ. Предвижда се и издаването на пожизнени решения за диагнози, където са изчерпани възможностите за лечение.

Проблемите на донорството и трансплантациите също бяха поставени във фокуса на вниманието на институции и общество през тези 100 дни. Беше изработен  Правилник за организацията и работата на дейността на Център  „Фонд за трансплантации”. Изготвен е проект за структуриране на Национална Донорска Банка за стволови клетки. Предприети бяха редица стъпки за оптимизиране на работата на донорската и трансплантационна мрежа у нас – изграждане на електронен регистър в ИАТ, подобряване на комуникацията и връзките между отделните болници и структури в системата. Започна Национална кампания за подкрепа на донорството, част от нея ще бъде и изработването на донорски карти, в които всеки човек ще може да изрази волята си дали иска да бъде донор.

Занапред пред МЗ стои трудната задача да реализира реформите в здравноосигурителния модел и в болничната помощ, които вече очерта. Като начало през следващата година ще се запази размерът на здравната вноска, но ще се каже ясно какво плаща държавата и какво не. За тази цел МЗ иска на всяко лечебно заведение да има списък с консумативите, които в момента НЗОК не покрива. Така ще се намали броя на нерегламентираните плащания в системата и ще се даде възможност на хората да решат дали искат да плащат тези консумативи „на ръка” или чрез доброволните здравноосигурителни фондове. За да се засили още повече контролът над средствата в системата, всеки пациент ще получава при изписването му от болницата разпечатка с разходите за лечението си. Освен това се предвижда да се увеличат санкциите за здравнонеосигурените лица. МЗ предлага да се въведе тристълбов модел на здравно осигуряване през 2011 г. Той предвижда първи задължителен, втори допълнителен задължителен и трети доброволен стълб. За тази цел през 2011 г се планира увеличаване на размера на здравната вноска с 2%. Тя обаче няма да се поделя с работодателите, а ще е за сметка на всеки здравноосигурен човек. При социално слабите групи, пенсионерите и децата тази допълнителна вноска отново ще се поеме от държавата. Част от вноската и занапред ще се насочва към НЗОК, но с тези средства ще се покрива по-малък пакет. Остатъкът заедно с услугите, които и сега не се финансират от НЗОК, ще се поемат от частните фондове. Освен това ще съществува и възможността за осъществяването на доброволно осигуряване. Здравноосигурителните фондове, които предоставят задължително допълнително осигуряване ще работят без право на печалба и селектиране на риска. Те ще имат право на до 2% административни разходи. МЗ смята, че с тези промени ще осигури по-адекватно финансиране на системата, ще ограничим нерегламентираните плащания и ще повишим контрола в системата, тъй като повече субекти (фондове) ще следят за предоставянето на медицинските услуги от лечебните заведения. Всичко това ще доведе до по-високо качество на услугите, които получават пациентите.

МЗ предлага преструктурирането на болничната система да обособи три основни нива на помощ според броя на населението в общините и възможностите за лечение. Болниците в общините с население между 20 000 и 40 000 души ще обслужват минимум 3 медицински специалности - вътрешни болести, неврология и детски болести. Във второто ниво влизат така наречените областни лечебни заведения. Предвижда се те да обслужват население от 150 000 до 300 000, също така тези хора да могат да стигат до него в рамките на 30-60 минути. При третото ниво ще се създадат високотехнологични болници. Те ще обслужват населението на шест района, в които влизат сегашните 28 области. В момента не във всеки от тези региони има високотехнологична болница. Със създаването й обаче ще се осигури равен достъп до качествени услуги на цялото население. Затова МЗ предлага 15 болници в шестте еврорегиона да се определят като подходящи за развитието им във високотехнологични. Критериите, по които са подбрани тези лечебни заведения са демографската ситуация, дейност, човешки и материални ресурси на лечебното заведение, състояние на инфраструктурата, потребност от високотехнологични дейности в рамките на еврорегиона. Избраните лечебни заведения са следните:

Северозападен район – МБАЛ „Хр. Ботев” Враца, УМБАЛ „Г. Странски”- Плевен

Югоизточен район – МБАЛ Бургас, МБАЛ Ст. Киркович Стара Загора, УМБАЛ Стара Загора, МБАЛ „Ив. Селимски” Сливен

Югозападен район – УМБАЛ „Александровска”, УНСБАЛ „Св. Екатерина”, СБАЛББ „Св. София”, УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, СБАЛАГ „Майчин дом”, СБАЛДБ.

Северен централен район – МБАЛ Русе
Североизточен район – МБАЛ „Св. Марина”, Варна

Южен централен район – МБАЛ „Св. Георги”, Пловдив

Изключително важна част от преструктурирането на болничната помощ е укрепване на Спешната помощ. Затова през следващата година бюджетът по това перо ще бъде увеличен с 30 млн. лв. С част от тях ще се купят нови линейки, с другите ще се увеличат с 10% заплатите на лекарите. Друга важна част от реформата е създаването на условия за преструктуриране на малките болници в хосписи и лечебни заведения за долекуване. Чрез създаването на 9 клинични пътеки за долекуване това ще стане факт още през 2010 г.

Чрез плана за преструктуриране на болничната помощ и определянето на лечебните заведения, които ще се развиват във високотехнологични болници се дава възможност и за усвояването на средства от Европейските структурни фондове. По тях могат да се  получат за финансирането на болниците 287 млн. лв. От тях 147 млн. лв. са предназначени за държавни лечебни заведения, други 100 млн. лв. за лечебните заведения в големите общини и още 40 млн. лв. за малките. Ако рамката се одобри от ЕС средствата ще могат да се усвояват от средата на 2010 г. до края на 2015 г. С тези средства МЗ иска да осигури финансирането на високотехнологичните болници, както и укрепването на Спешната помощ.

Времето