Средно по 5 пациенти на ден са лекувани в 142 болници и диспансери в страната през миналата година. Това означава, че тяхната ефективност и качеството на лечение, което предоставят са изключително ниски. В същото време тези лечебни заведения са усвоили около 56 млн. лв.
Във всяка една от 142-те болници и диспансери е имало под 2000 хоспитализации за 2009 г. За сравнение в „Св. Георги” в Пловдив е имало близо 70 000 хоспитализации или на ден са лекувани средно по 191 пациенти. В „Св. Марина” са преминали 44 хил. души или средно по 120 на ден, в УМБАЛ Плевен – 36 хил. или по 98 на ден, а в „Александровска” – 27 хил. или по 73 на ден. Използваемостта на леглата в 142-те лечебни заведения е била около 12%. За да бъде ефективна една болница обаче, средното равнище на използваемост трябва да е поне 70%.
76 общински болници през миналата година са работели и по по-малко от 50 клинични пътеки от 298 възможни. Най-драстични са примерите в болниците в Трън – 1 договор и 94 преминали пациенти, в Любимец – 5 договора и 214 преминали пациенти, в Брезник – 2 договора и 290 преминали пациенти, в Царево -5 договора и 411 преминали пациенти, Ивайловград – 7 договора и 404 преминали пациенти, Кула – 0 договора и 0 преминали. Аналогични са случаите в Рудозем, Годеч, Тервел и други градове. Тези болници разполагат само с по 6-7 лекари.
Подобни лечебни заведения нямат нито капацитета, нито нуждата да осъществяват медицинска дейност. Затова през 2010 г. някои болници ще сключат по-малко договори за работа със здравната каса. Това обаче няма да се отрази негативно на достъпа на пациентите до болнична помощ. Причината е, че хората не са търсили и получавали качествено лечение в тях и към момента. Пациентите директно са търсили услугите на по-големите болници или им се е налагало да го правят в последствие, когато състоянието им се е усложнявало. Затова с редуцирането на договорите на лечебните заведения със здравната каса през тази година ще се осигури по-ефективно изразходване на обществените средства, а хората ще получават по-качествени медицински услуги в реално работещи болници. Сред тях са 25 областни болници, около 40 държавни, сред които 19 университетски, както и над 30 общински лечебни заведения. До тези болници пациентите ще имат гарантиран достъп при нужда благодарение на Спешните центрове.
В момента до всяка общинска болница се намира и филиал на Спешна помощ. Общо в страната има 28 Спешни центъра и 197 филиала към тях. Дори лечебното заведение да не сключи договор със здравната каса филиалът на Спешна помощ ще продължи да съществува и ще се укрепи с допълнително апаратура и кадри. За тази цел са предвидени 30 млн. лв. повече. Освен това в съседство на филиалите се предвижда изграждането и на спешни кабинети. В тях ще дежурят джипита и специалисти, и ще оказват помощ на неспешните случаи.
Лечебните заведения, които ще сключат по-малко договори със здравната каса през тази година ще могат да се преобразуват в медицински центрове, ДКЦ-та или места за долекуване и хосписи. Тези възможности са заложени в промените в ЗЛЗ и в НРД чрез пътеките за долекуване.
