На официална церемония днес, министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин беше удостоен с почетния знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос в държавата. Сред носителите на това отличие са д-р Желю Желев, Гиньо Ганев, Георги Първанов, Бойко Борисов, ген. Ангел Марин, Йорданка Фандъкова, Маргарита Попова.
Слово на министър Калфин при приемане на почетния знак:
В България за последните 25 години имахме много различия и много разделения от различно естество – от политики, партии, цели на държавата затова накъде върви тя. Независимо от всичко, ние трябва да запазим единството си поне в едно нещо - уважението към тези, които искрено са искали да променят държавата. Положили са необходимите усилия за това България да бъде едно малко по-добро място.
Искам да благодаря за наградата, която днес ми връчват. Това е един много тържествено и задължаващо признание. Още самото й наименование няма как да не изпълни получателя й с любов. Списъкът на всички носители на тази награда, също поставя много високо летвата за човек, който се опитва със скромна дейност и постоянство да отстоява идеи и кауза.
Според мен тогава, когато говорим за лидерство, то трябва да се свързва именно с думичката кауза.
Отново, ако се върнем на последните будни десетилетия, отново се замислям кои бяха темите, които можеха да обединят българите. И тук мога да използвам един цитат на Петко Славейков - „Да направиш нещо за народа, но без народа, е грях, престъпление“.
Кое обединява българите? За съжаление много неща ни разединяват, включително и такива, случили се в последните години. Неща, които поради заплахата и тежките последици, които носят със себе си, си мислех, че по-скоро ще ни накарат да се почувстваме заедно като хора съпричастни, живеещи в България, произхождащи от една стара държава. Оказа се, че това не бяха нито войните около нас, нито етническите напрежения, нито тероризма, който залива Европа и който не подмина и България. За съжаление дори тези събития, които можеха да консолидират нацията и да направят така, че българите да застанат ясно зад някаква позиция, бяха недостатъчни за да ни обединят.
Да, имахме обща кауза тогава, когато се готвихме за членство в Европейския съюз. Тогава, когато влязохме в Европейския съюз. Имахме обща кауза и тогава, когато повярвайте ми знам в подробности този процес, нашите сънародници - медиците от Либия, бяха освободени. Защото освобождаването беше резултат не на усилията на един или друг човек, а на енергията на всички българи. Аз съм се срещал с много чужденци, които бяха научили за този случай, именно от българи.
Въпреки яркостта си и безспорната сила, която са генерирали, малко са примерите, които можем да дадем.
А днес светът е съвсем различен. Той е отворен. Границите са отворени. Технологиите го правят по-достъпен, по-обединяващ. Въпреки това, ние виждаме какво се случва в момента в Европа. Как вътре, в това обединение, ние не трябва да губим националната си идентичност. Защото националната идентичност става все по-важна. И това не е антиевропейско. Не е против общите принципи. Защото убеден съм, когато не знаеш кой си, за какво се бориш и какво искаш да постигнеш, много трудно ще постигнеш каквото и да е. Тогава си лесна плячка за всеки.
И аз, и моите колеги в управлението, всички ние се постарахме да преодолеем различията, които сме имали през годините, в името на баланса в управлението, който да даде спокойствие и перспектива на гражданите. Дали ще успеем – времето ще покаже. Длъжни бяхме да опитаме. И тази дейност, с която аз се занимавам, вярвам, че е достойна да се превърне в кауза. Не само на мен, а на всички ни. Защото солидарността между хората е повече от достойна кауза. Намаляването на огромните неравенства между хората. Намаляването на острото противопоставяне по регионален, етнически, доходен и какъвто искате принцип. Намаляването на несправедливостите. Защото ние живеем в едно общество.
Тогава, когато говорим за демография, ние не говорим само за бедните. Не говорим само за отделни етноси, говорим за качеството на живот на всички ни. Тогава, когато говорим за социална политика, не говорим за благотворителност. Говорим за начина, по който българското общество живее, има самочувствие, помага на свои членове, които имат нужда.
Уверен съм, че това е една от темите, около които днес си струва да се обединим – да се обединим зад обществото, зад качеството на живот, който сами си създаваме и зад самочувствието, че не някой отвън, а ние тук, в България, можем сами да направим така, че да живеем по-добре.
Ще завърша с един цитат. Днес се навършват 161-години от рождението на Стефан Стамболов -личност, която предизвиква много възхищение и продължава безспорно и до днес да е актуална, защото е оставила много в българския живот.
„Нека да забравим дребните си различия и гордост и да застанем зад олтара на отечеството“.
Благодаря за наградата!
Почетният знак „Стефан Стамболов“ – за лидерски принос към държавността за 2014 г. е определен от комисия в състав проф. Петър Кендеров, проф. Андрей Пантев и проф. Михаил Неделчев. Отличието е учредено от Института по теория и практика на лидерството, Университета по библиотекознание и информационни технологии и БАН.
