„Увеличението на минималната работна заплата няма да повлияе на конкурентоспособността на икономиката. Конкурентоспособността не трябва да укрепва чрез поддържане на ниски условия на труд. Поддържането на ниски заплати не само, че не води до повишаване на икономическите показатели, но и повлича след себе си сериозни социални последствия“. Това заяви в изказването си по време на заседание на Съвета по заетост и социална политика на Европейската комисия в Люксембург днес министърът на труда и социалната политикa Ивайло Калфин. Той подчерта още, че би насърчил въвеждането на прозрачен механизъм за определяне на минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове за дейностите, при които не е постигнато предварително съгласие между синдикати и работодатели.
Министър Калфин изрази становище, че при формулиране на насоките по заетостта, както и при формулиране на препоръките към страните-членки на ЕС, е необходимо да се отчитат ефектите на различните и специфични политики на отделните държави. Той изрази критика към единната методика на ЕК, която не отчита индивидуалните икономически показатели в различните страни-членки. Министърът подчерта, че предприемането на унифициращи мерки, при които не се отбелязват различията, би довело до разнопосочни действия, чийто резултат ще се различава от търсения от ЕК. „Категоричен съм, че трябва да се отчита индивидуалната икономическа среда. Дълго време в България линията на бедността беше над минималната работна заплата и това явление по никакъв начин не стимулираше активност на пазара на труда. Започнахме плавно да повишаваме минималната работна заплата и очакванията са, че с повишаване на разликата между нея и линията на бедността, много хора ще намерят смисъл в това да работят, а не да седят и да чакат на социални помощи“, категоричен беше той.
В рамките на изказването си пред министрите на труда от всички страни-членки на ЕС, министър Калфин отчете напредъка на страната ни в координацията между политиката по заетостта и социалната политика. Той отбеляза, че и към момента се работи върху още по-добри възможности за взаимодействие, насочени към предоставяне на интегрирани услуги за най-нуждаещите се, съобразени с индивидуалните потребности на хората в неравностойно положение.
