„Когато говорим за конкурентоспособност и развитие на икономиката, няма как да не говорим за нивото на заплатите. Нивото на минималната работната заплата има много съществени социални измерения. Ниската минимална работна заплата е силно демотивиращ фактор за работа, особено на младите хора у нас и неслучайно една от причините за това над 160 000 млади българи да не искат да работят е ниското ниво на минималната работна заплата. Плавното й покачване ще внася повече смисъл в това да работят“, категоричен беше по време на изказването си във втория панел от Извънредното заседание на Бюрото на група „Работодатели“ на Европейския икономически и социален комитет и Асоциацията на индустриалния капитал в България – министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
„Повишението на минималната работна заплата гарантира своеобразна долна граница за подкрепа на възнагражденията на трудовия пазар. Оттласкването на минималната работна заплата от линията на бедността започва постепенно да показва своите резултати и те в никакъв случай не са пагубни за бизнеса. Работещите трябва да получават достойно заплащане за изработеното, защото силна икономика не се прави с евтини заплати“, категоричен беше още министър Калфин.
Той подчерта, че механизмът за определяне на нива на минималната работна заплата се нуждае от доработка и отбеляза, че очаква до есента да са изработени критерии, които да позволяват определянето й като резултат от ясен консенсус между държава, работници и работодатели.
