Въздействието на дигитализацията върху пазара на труда, бъдещите умения за новите работни места, новите форми на организация на труда, постигането на по-добър баланс между професионалния и личния живот бяха основните теми, обсъдени по време на международната конференция „Бъдещето на труда – подход, основан на жизнения цикъл“, която се проведе в София на 21 и 22 март в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС.
По време на форума беше поставен акцент върху основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила. Обърнато беше внимание и върху необходимостта от разработване на политики за ранно детско развитие, насърчаването на по-дългия трудов живот и придобиването на дигитални знания и умения. Основна тема беше и създаването на възможности за по-добра защита на работещите в условията на трансформиране на работните места под влиянието на развитието на технологиите.
Свидетели сме на безпрецедентна индустриална трансформация, която променя всички човешки дейности, начина по който общуваме, работим и управляваме. Обхватът и скоростта на процесите са безпрецедентни. Трябва да помислим как да адаптираме обществата, работната сила, за да обхванем тези обстоятелства, каза Андриана Сукова, заместник-генерален директор на генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и включване“ към Европейската комисия.
Необходимо е да потърсим отговор на въпросите каква е връзката между производителността и цифровата икономика, как да се търси социален баланс при нестандартните форми на труд като 4-дневната работна седмица, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова, която модерира панел за новите форми на организация на труда. Тя подчерта необходимостта от разработване нови политики и механизми, които да осигурят безопасни и сигурни условия на труд на новите работни места и адекватна социална защита за хората, които ще останат без работа заради влияниетона дигитализацията.
Вицепремиерът Томислав Дончев повдигна въпроса какво ще се случи с хората с отпаднали професии. Когато коментираме предизвикателствата на бъдещето е редно да обсъждаме риска и потенциала от нови социални конфликти. Например създаването на малцинство от неработещи, каза Дончев. Според него първите белези на образуване на дигитално малцинство са факт. В бъдеще ще имаме едно мнозинство в мрежата и едно малцинство извън. Има опасност това да се превърне в социален проблем, подчерта вицепремиерът.
Еврокомисарят Мария Габриел посочи, че цифровата трансформация води до нови, положителни промени, но носи и рискове, които трябва да бъдат овладени. През последните години са създадени 2 млн. работни места в информационните и комуникационните технологии. Сблъскваме се обаче и с недостига на специалисти. В момента имаме нужда от 350 000 ИТ специалисти в Европа,а след 2020 – ще са нужни 500 000 души, каза Габриел.
Конференцията не само потвърди тревожната демографска ситуация в Европа, но и очерта различни възможности за нейното подобряване. Стареенето на населението е факт, но и формите на активен трудов живот са много, каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков при закриването на форума. Вярно е, че инвестициите в ранното детско развитие изискват голям финансов ресурс, но те се изплащат многократно чрез приноса за обществото на високо образованите млади хора, добави Петков. Той обърна внимание, че дигитализацията на труда може да породи неравенство, технологична безработица, поляризация на заетостта, но чрез адекватно образование и чрез учене през целия живот, тя ще направи труда по-творчески, добре заплатен и желан от младите хора.
Заключенията от двудневната конференция ще бъдат обсъдени от министрите на ЕС по заетост и социална политика по време на заседанието на Съвета на ЕС през юни.
