В момента имаме исторически ниски нива на безработица - 6.2% за 2017 г. През миналата година коефициентът на заетост на възрастовата група от 20 до 64 години отбелязва най-висок темп на нарастване от приемане на страната ни в ЕС през 2007 г. и достига 72.1%, което е само с 0.4 пункта по-ниско от средноевропейското равнище на заетост. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков в изказването си на конференцията „Бизнес София 2018 – дигитален хоризонт“, където представи реалностите и предизвикателствата на пазара на труда. Той допълни, че повишаването на коефициента на заетост се дължи както на намаляване на безработните, така и на увеличаване на икономически активното население, като целта е нарастването му да продължи до постигането на 75% ниво на заетост, заложено в стратегия „Европа2020“.
Министър Петков обърна внимание на съществуващите регионални дисбаланси между търсенето и предлагането като съществена характеристика на нашия пазар на труда. Той даде пример със Северозападния регион, който е с най-високо равнище на безработица – 11.4%, докато в Югозападния регион безработицата е само 3.3%. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика стартира програма „Работа“, която пилотно започна миналата година в 14 общини от Северозападна България. От 2018 г. тя се финансира по оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, като са заделени 80 млн. лв. В нея вече се включват общини от цялата страна с квота за работодателите от реалния сектор минимум 40%.
„Разчитаме чрез тази програма да се включат голяма част от безработните лица от региони с висока безработица, те да формират трудови навици, умения и трайно да се установят на пазара на труда“, каза министърът. Също така усилията са насочени към активиране на значителния брой неактивни лица, които са своеобразен резерв на пазара на труда. В тази връзка Агенцията по заетостта предлага няколко схеми и вече има определени резултати в тази посока.
В изказването си министърът засегна и темата за несъответствието на пазара на труда между потребностите на бизнеса и уменията на работната сила. Той уточни, че разминаването се дължи от една страна на променящата се реалност, на все по-бързо навлизащите съвременните технологии и цифровизацията и от друга страна - на забавената реакция на предлагането спрямо промененото търсене. „Усилията ни за решаване на този дисбаланс в дългосрочен план са насочени към настройването на образователната система към новите потребности на пазара на труда“, каза министър Петков.
Министърът обърна внимание и на бързото нарастване на нетрадиционните форми на заетост, които до голяма степен размиват границата между работодател и работник и поставят остро въпроса за социалната закрила на работниците, ангажирани в тях. По отношение на това предизвикателство в рамките на социалния диалог с нашите партньори търсим решение, увери министър Петков.
