Във времето, в което процесите на трудовата миграция и трудовата мобилност все повече ще се задълбочават, засилването на сътрудничество между инспекциите по труда в Европейския съюз придобива все по-голямо значение. Когато те действат заедно, правата на работниците са много по-ефективно защитени. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров при откриването на тематичния ден към 74-ата пленарна среща на Комитета на старшите инспектори по труда. Събитието е част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС. Форумът, който се провежда в рамките на продължава и на 23 май, е посветен на прецизирането на действията за по-целенасочено инспектиране на труда.
В изказването си заместник-министър Лазаров подчерта, че безопасността и здравето при работа винаги са били приоритет на правителствата, управлявали България. Той припомни, че през 2017 г. беше приета Националната програма за безопасност и здраве при работа за 2018 - 2020 г., в която са определени приоритетите за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. В документа са отчетени новите предизвикателства на пазара на труда – нововъзникващите професионални рискове, застаряването на работната сила, нуждата от квалифицирана работна ръка, защото липсата на знания и умения са основен риск за тежкия трудов травматизъм, посочи Лазаров.
Чрез Фонд „Условия на труд“ България подпомага финансово работодатели, за да подобрят условията на труд в своите предприятия. Средствата от еврофондовете също се използват много активно за въвеждане на нови, по-безопасни технологии в българските предприятия, добави той.
Лазаров даде пример, че през изминалия програмен период по схемата „Безопасен труд“, финансирана по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, около 530 работодатели са подкрепени с почти 76 млн. лв. През настоящия програмен период са предвидени около 80 млн. лв. за финансиране на проекти по идентична процедура - „Добри и безопасни условия на труд“.
По време на заседанието беше представено национално изследване за предизвикателствата пред Главната инспекция по труда в България. Данните показват, че според мнението на две трети от работниците проверките на контролните органи водят до ограничаване на работата без трудов договор, редовно изплащане на възнагражденията, спазване на работното време и на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд. Друг основен извод е, че около 90% от работодателите смятат, че спазването на трудовото законодателство в техните предприятия се е повишило след наложени принудителни административни мерки от инспекторите по труда.
