Отчет: Резултатите, постигнати от Българското председателство на Съвета на ЕС в областта на заетостта и социалната политика

Резултатите от Българското председателството на Съвета на ЕС в областта на заетостта и социалната политика са изключително положителни. Изминалите шест месеца са ключов момент от институционалния цикъл на европейските институции (насрочени избори за ЕП през м. май 2019 г.), когато следва да приключи работа по законодателните предложения, които вече са направени от Европейската комисия. В същото време има висока чувствителност по социалните въпроси в ЕС и потребност от реални решения, които да подобрят живота на гражданите. Ключов елемент в социалната област е провъзгласяването на Европейския стълб за социални права (края на 2017 г.) и очакванията за предприемане на конкретни стъпки за изпълнението му. Социалната тематика бе основен елемент в два от четирите приоритета на Председателството - Бъдещето на Европа и младите хора - икономически растеж и социално сближаване, но основно в приоритета Цифрова икономика и умения на бъдещето. Постигнат бе решителен напредък по досиета, развиващи социалното измерение на ЕС и целящи да подобрят важни аспекти от живота на гражданите. В резултат на това ще бъдат подобрени условията на труд и защитата на командированите работници; ще се улесни и подобри упражняването на социални права от европейските граждани, когато пътуват, живеят и/или работят на територията на различни държави членки;ще се разшири и подобри подкрепата за съвместяване на професионалния с личния живот; ще се подобрят правата на работниците, особено тези, заети в нестандартните форми на труд и др.

I. Законодателни инициативи

1. Предложение за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги

Това законодателно предложение беше публикувано от Европейската комисия на 8 март 2016 г. по време на Нидерландското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Още от самото начало то се оформи като политически чувствително и доведе до разделение на позициите на държавите членки на „източни“ и „западни“. Страните от Западна Европа бяха в подкрепа на предложението, докато тези от Централна и Източна Европа против него.

След усилена работа на Малтийското, Естонското и Българското председателства по време на Естонското председателство беше постигнато деликатно споразумение в Съвета по него, а по време на Българското председателство беше постигнато окончателно споразумение между Съвета и Парламента. За целта в процеса на преговорите с Парламента бяха проведени редица формални и неформални срещи и разговори на различни равнища с държавите членки и с докладчиците по директивата от Парламента. Основно предизвикателство пред Председателството беше да намери необходимия баланс между, от една страна, исканията на отделни държави членки в Съвета, с решаващо значение при гласуване, а от друга, между позициите на Парламента и Съвета, които съществено се различаваха по редица чувствителни въпроси.

Окончателният текст на ревизираната директива беше подписан на 28 юни 2018 г. и се очаква публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Целта на това предложение е да подобри условията на труд и защитата на командированите работници, като същевременно се гарантира свободата на предоставяне на услуги в условията на лоялна конкуренция.

Една от основните промени, която се въвежда е свързана с предвиждането на срок от 12 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца с мотивирано уведомление от доставчика на услуга до контролните органи в приемащата държава, през който срок ще се прилагат условията на труд, предвидени в чл.3 на Директивата. След този срок ще се прилага изцяло трудовото законодателство на приемащата държава с изключение на разпоредбите за конкурентна дейност, сключване и прекратяване на трудовото правоотношение и разпоредбите за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми.

Друга основна промяна е свързана със замяната на понятието „минимални ставки на заплащане“ с възнаграждение, с което се прилага принципа за „равно заплащане за еднакъв и равностоен труд“.

В допълнение към това се правят и промени, с които се уреждат случаите на заплащане на добавки, свързани с командироването (командировъчни пари), прилагането на колективни трудови договори за всички сектори (а не само за строителството, както по действащата Директива 96/71/ЕО), изпращането на работници или служители от предприятия, които осигуряват временна работа и други.

По един от най-чувствителните въпроси относно прилагането на Директивата за командироването за сектора на международния сухопътен транспорт в ревизираната директива за командироването се предвижда, че тя ще се прилага за този сектор от датата на прилагане на специалното секторно законодателство (lex specialis). Това специално законодателство се очаква да въведе ясни правила, които да укажат в кои случаи и как се прилага директивата за командироването за този специфичен сектор. До датата на прилагане на специфичното секторно законодателство обаче продължава да се прилага действащата Директива 96/71/ЕО.

Предвиждат се период за транспониране и прилагане на директивата от 2 години. В този срок държавите членки ще следва да приемат необходимите изменения и допълнения, с което да въведат разпоредбите на ревизираната директива в националното си законодателство. Важна особеност, която произтича от срока на прилагане е, че дори и определена държава членка да приеме по-рано необходимото законодателство, то не може да бъде прилагано преди да изтече двугодишният срок от датата на влизане в сила на директивата.

2. Предложение за Регламент на ЕП и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004

Това законодателно предложение беше представено от Европейската комисия през месец декември 2016 г. по време на Словашкото председателство. Преговори по него в Съвета бяха проведени по време на Малтийското, Естонското и Българско председателства, като след усилена работа по време на Българското председателство беше постигнато цялостно споразумение в Съвета.

Целта на предложението е да се продължи процеса на модернизиране на законодателството на Европейския съюз в областта на координацията на системите за социална сигурност, предвиден в Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009, чрез допълнително улесняване на упражняването на правата на гражданите и чрез гарантиране на правна яснота, справедливо разпределение на финансовата и административна тежест между държавите членки.

Промените са насочени в следните основни направления, където според Комисията има необходимост от подобрения. Те са свързани с:

достъп на икономически неактивните граждани до социалноосигурителни обезщетения;
приложимо законодателство за командировани и изпратени работници и служители и лица, извършващи дейност на територията на две или повече държави членки;
обезщетения за дългосрочни грижи;
семейни обезщетения;
обезщетения за безработица;
допълнителни разпоредби.

Първите четири глави на предложението бяха договорени в Съвета по време на Естонското председателство. По време на Българското председателство работата беше съсредоточена по последните две, свързани с обезщетенията за безработица и допълнителните разпоредби, като амбициозната задача беше да се постигне споразумение по тях, както и споразумение по цялостния консолидиран пакет, съдържащ шестте части.

За постигането на споразумение по последните две глави, бяха направени съществени промени в първоначално предложения от Комисията текст, като на последното заседание на Съвет ЕПСКО през месец юни, председателствано от България, беше постигнато съгласие по следните елементи:

- Сумиране на осигурителни периоди за безработица– беше намален първоначано предложеният от Комисията период от три месеца на един. В резултат от това, лицето следва да е работило най-малко един месец на територията на държава членка, за да трябва тя да сумира периоди от други държави и да предоставя обезщетение за безработица. Когато това условие не е изпълнено сумирането се прави от държавата по предходна заетост, ако лицето има най-малко един месец работа/осигуряване/пребиваване в нея. Ако лицето няма най-малко един месец такива периоди в държавата по предходна заетост, тогава сумирането и обезщетението се предоставя от държавата по последна заетост;

- Износът на обезщетения за безработица - периодът на износ беше увеличен за срок от три месеца до края на периода на обезщетението, вместо действащото към момента – от 3 до 6 месеца.

- Пограничните работници (работници, които живеят в една държава членка, но пребивават в друга, в която се завръщат ежедневно или най-малко веднъж седмично) – първоначално предложеният срок от Комисията от 12 месеца беше намален на 3. Като резултат от това, когато пограничен работник е работил по-малко от три месеца в държавата членка по последна заетост, обезщетението ще се предоставя от държавата членка по пребиваване. Ако е работило повече от три месеца, обезщетението се предоставя от държавата членка по последна заетост.

- Допълнителни разпоредби – в тази част бяха направени промени от предимно технически характер, свързани с процедурата за изчисляване на разходи, възстановяване на недължимо платени вноски и обезщетения и обмена на информация между институциите;

- Преходен период - беше въведен 24-месечен преходен период, след изтичане на който да се прилагат новите правила на регламента и специален преходен период от 3 + 2 години (общо 7) за Люксембург относно прилагането на правилата за обезщетения за безработица за погранични работници.

Основните затруднения в процеса на преговорите бяха свързани с намирането на необходимия баланс относно предложените нови правила за координиране на обезщетенията за безработица, които ще имат съществено финансово отражение върху системите за социална сигурност на някои държави членки. Не по-малко предизвикателство за Българското председателство в процеса на преговорите беше и да не се допусне преразглеждане на главата за семейни обезщетения и въвеждане на тяхното индексиране, съобразно размерите, предвидени в законодателството на държавата, в която живеят децата.

Модернизираните правила следва да улеснят и подобрят упражняването на социалните права от европейските граждани, когато пътуват, живеят и/или работят на територията на различни държави членки.

Предстои провеждането на преговори между Парламента и Съвета (триалози) с оглед на постигането на окончателно споразумение по него.

3. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск

Това законодателно предложение беше представено от Европейската комисия на 28 април 2017 г., като разглеждането му по същество започна в рамките на Естонското председателство (втора половина на 2017 г.).

Целта е да се повиши участието на жените на пазара на труда и увеличи участието на мъжете при полагане на грижи в семейството, чрез подобряване на подкрепата за по-добро равновесие между професионалния и личния живот, чрез различни видове отпуски и гъвкавите схеми на работа.

Преговорите бяха трудни, тъй като бе необходимо да се постигане много по-голяма гъвкавост по отношение на параметрите на отделните видове отпуски, с което да се отчетат установените традиции, практики и прилагане на споразумения на социалните партньори в държавите членки по отношение на семейната политика.Постигнатото в рамките на Съвета съгласие по време на Българското председателство е по текст, който е по-малко амбициозен в сравнение с предложението на ЕК, но който засилва съществуващите минимални стандарти за родителския отпуск и гъвкавите схеми на работа и въвежда нови минимални стандарти в рамките на ЕС относно отпускът по бащинство и отпуска за лица, полагащи грижи, и по конкретно:

- Отпуск по бащинство: въвежда се минимален стандарт в ЕС от 10 работни дни отпуск по бащинство, заплащан на ниво, определено от държавите членки.

- Родителски отпуск: въз основа на съществуващия минимален стандарт за родителския отпуск, посочен в Директивата за родителския отпуск (2010/18/ЕС) се разширяват правата. Всеки родител ще има право на четири месеца отпуск. От тях индивидуален непрехвърляем период е 2 месеца за всеки от родителите, като от тях 1.5 месеца са платени на равнище, определено от държавите членки, а 0.5 месец е неплатен. Всеки от родителите може да прехвърли на другия член на семейството до два месеца отпуск, който е неплатен. Определянето на максималната възраст на детето, до която може да се ползва този отпуск е оставено на държавите членки, от които се иска да гарантират, че установеният възрастов таван позволява реалното използване на отпуска и от двамата родители, тъй като по-ниската възраст би възпрепятствала на практика някои бащи да вземат родителски отпуск.

- Отпуск за лица, полагащи грижи: в рамките на ЕС се въвежда този нов вид отпуск, като неговата продължителност и други условия за достъп и ползване ще се определят от държавите членки.

- Гъвкави схеми на работа: Въз основа на минималните стандарти в Директивата за родителския отпуск (2010/18/ЕС), правото да поискат гъвкави схеми на работа се разширява и до лицата, полагащи грижи. Тук се включват гъвкаво работно време или съкращаване на работното време, като са добавени и схеми на работа от разстояние.

4. Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и за отмяна на Директива на Съвета 91/533/ЕИО от 14 октомври 1991 г. за задължението на работодателя да запознава работниците и служителите с условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение

Това законодателно предложение беше публикувано от Европейската комисия на 21 декември 2017 г. по време на Естонското председателство, като за изключително кратко време по време на Българското председателство беше постигнато споразумение в Съвета по него.

Общата цел на предложената директива е да се насърчи по-сигурната и предвидима заетост, като същевременно се осигури адаптивност към пазара на труда. Целта на предложението е да подобри условията на труд на всички работници в Европейския съюз, като основен фокус се поставя върху тези, заети в нестандартни (нетипични) форми на заетост, като лицата работещи на платформи, на договори за 0 часа, на договори за работа на повикване и други.

Преговорите в Съвета бяха трудни, като основното предизвикателство пред Председателството беше да намери необходимия баланс между запазване на целите на директивата и исканията на редица държави членки за въвеждане на изключения от нея за определени работници (рибари, лица, работещи на борда на кораб и държавни служители). Не по-малко спорен беше и въпросът за дефиниране за първи път на европейско равнище на работник, работодател и трудово правоотношение.

По време на Съвет ЕПСКО беше постигнато съгласие по предложението със следните елементи:

Заличаване на дефинициите за работник, работодател и трудово правоотношение, като се запазва препратка в рецитал към практиката на Съда на Европейския съюз относно понятието за работник;
Разширяване на обхвата на информацията за условията на труд, която следва да бъде предоставяна на работника или служителя от работодателя спрямо действащата директива, като се добавят: срок на изпитване (ако такъв е уговорен); обучения, предоставяни от работодателя; условия за полагане на извънреден труд и неговото заплащане; информация за работното време при ясно определен (фиксиран) график и при график, който не е фиксиран или се определя от работодателя; социалноосигурителната институция, в която се внасят осигурителните вноски.
Разделяне на информацията, която следва да се предоставя на работника или служителя на две групи, като основната част от нея следва да се предоставя до седмица от началото на изпълнението на работата, а останалата част до един месец след това. За сравнение, действащата директива предвижда двумесечен срок от началото на заетостта за предоставяне на цялата информация;
Уреждат се някои материални права - максимален срок на изпитване от 6 месеца;възможност за паралелна заетост;минимална предвидимост на заетостта при нетипични (нестандартни) форми на заетост, като договори за 0 часа, договори за работа на повикване и други; право на преход към друга заетост; обучения, предоставяни от работодателя безплатно.
Урежда се още и презумпция за по-благоприятни условия на труд, в случаите, когато на работника или служителя не е предоставена информация за условията на труд; право на обезщетение за работника или служителя при нарушаване на негови права, предвидени в директивата; забрана срещу неблагоприятно третиране и забрана за уволнение на работника или служителя, на основание, че е упражнил свои права, предвидени в директивата.
Въвеждат се целенасочени изключения от определени разпоредби, уреждащи материални права, за държавните служители, рибарите и лицата, работещи на борда на кораб, доколкото са налице обективни причини за това.

5. Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (Европейски акт за достъпност)

Предложението на ЕК бе представено през декември 2015 г., а обсъждането му в Съвета започна през януари и продължи до края на 2017 г. при трудни преговори за постигане на общ подход, продължили включително по време на EPSCO през декември 2017 г. Целта на Европейският акт за достъпност е да подобри функционирането на вътрешния пазар чрез осигуряване на свободното движение на определен кръг продукти и услуги, достъпни за хора с увреждания.

Европейският акт за достъпност има силни политически акценти - обвързан е с ратифицирането от държавите членки и от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; включено е в декларацията на трите институции (ЕП, ЕК и Съвета) и е свързан с приоритетите на Българското председателство.

За първи път се предлага законодателен акт, който да урежда въпроса за социални аспекти (достъпността) в контекста на вътрешния пазар на ЕК. Затова предложението се определя като иновативно – от една страна се отчитат интересите на хората с увреждания, а от друга - на бизнеса (от малки предприятия да големи корпорации), както и на публичните институции. Досието е и хоризонтално (тематиката обхваща въпроси от компетентност на поредица от институции - министерствата на социалната политика; икономиката; транспорта; информационните технологии и съобщенията, туризма, финансите, както и на общините); има сложен технически характер.

Приетият общ подход на Съвета стеснява обхвата на предложението на ЕК (изключвайки застроената среда и другите актове на Съюза - обществени поръчки, фондове и транспортна инфраструктура), докато ЕП значително го увеличава (добавяйки туризма, градския транспорт, таксита и др.).

По време на Българското председателство бе поставено начало и се постигна значителен напредък в преговорите с Европейския парламент и ЕК по Европейския акт за достъпност. Съществена особеност при воденето на преговорите бе, че повечето от държавите членки твърдо стоят зад общия подход, въпреки, че той бе постигнат със значителни усилия и компромиси.

Председателството работи усилено на техническо и политическо ниво. Резултатът е значителен напредък по редица технически въпроси и предварително споразумение с ЕП по въпросите, свързани с изпълнението: ЕП бе убеден да приеме дефинираните в общия подход изисквания за достъпността на продуктите и услугите, диспропорционалната тежест и критериите за това; съгласувани бяха текстове във връзка с техническите спецификации и стандартите и др.

Очертан бе пакет за договаряне с ЕП, който бе обсъден с държавите членки, но на този етап те категорично не приемат разширяването на обхвата съгласно предложенията на ЕП (напр. с включване на градския транспорт, туризма, застроената среда и другите актове на съюза - обществени поръчки и концесии, европейски фондове и транспортна инфраструктура) и застроената среда, както и въпросите за третирането на продуктовите микропредпирятия и маркиране на достъпните продукти.

По време на Българското председателство редица от въпросите намериха решение в процеса на преговорите, като е поставена основата за окончателно политическо споразумение.

6. Значителен напредък беше постигнат и по други законодателни инициативи и по-специално:

Предложението за Директива на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Директива 2004/37/ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа - втори пакет и трети пакет. Чрез намаляване на експозицията по нов набор от вещества ще бъдат намалени рисковете по време на работа на повече от 5 млн. работници в рамките на ЕС. По отношение на втория пакет започнаха тристранните срещи с Европейския парламент и Европейската комисия. Положени бяха много усилия за постигане на предварително общо споразумение, като към момента остава само един нерешен въпрос, свързан с отработените газове от дизелови двигатели. Поради тази причина Австрийското председателство ще продължи преговорите. По третия пакет започнахме обсъждания с държавите членки, като е налице общо разбиране, че предложението на Комисията представлява много добър основа за развитие на политиката на ЕС в тази област.

Промени в регламентите на три агенции на ЕС, работещи в социалната област

Общият подход по три регламента относно работата на агенции на ЕС в социалната област бе постигнат по време на Словашкото председателство (в края на 2016 г.). Естонското председателство не стартира преговорите, тъй като ЕП е настоявал за разглеждане на трите регламента поотделно, като преговорите да се водят от всеки един от тримата докладчици.

Целта на регламентите е да се подобри работата на трите агенции чрез по-ефективно функциониране и унифициране на административната им структура при прилагане на единния подход по отношение на децентрализираните агенции (приет от ЕК, ЕП и Съвета през 2012). Тези агенции имат важна роля в проучванията в областта на: подобряване на условията на живот и труд (EUROFOUND), безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) и развитие на професионалното обучение (СEDEFOP). Изследванията на агенциите са основа за развитието от ЕК на обосновани политики в съответните области.

Председателството успя да убеди ЕП да възприеме подхода, отстояван от ЕК и Съвета, за разглеждане на трите досиета в пакет. Обстойно бяха разгледани всички общи части, които представляват 80% от текста, като бе постигнато предварително споразумение по редица теми (диалог, наблюдатели, сътрудничество между агенциите и с трети страни; комуникация и прозрачност; конфликт на интереси и задачи на Управителния съвет). Проведените обсъждания очертават солидна основа за постигане на окончателно съгласие по ключови въпроси (възлагане на преводите; равновесие между половете; състав на управителните съвети; номиниране на директор и др.). Финализирането на триалога се очаква да стане по време на Австрийското председателство след разглеждането на специфичните части (включително поста заместник-директор на EUROFOUND и СEDEFOP).

Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган по труда (ЕОТ), по което само два месеца след неговото представяне и усилена работа на Българското председателство, беше постигнат напредък по него, отразен в Доклад за напредъка, представен и одобрен от Съвет ЕПСКО през месец юни.

II. Незаконодателни инициативи

1. Препоръка за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване

Чиракуването е съществен елемент от системите за професионално образование и обучение, което е от полза както за работодателите, така и за обучаващите се. Чиракуването подпомага младежите да навлязат на пазара на труда.

Проектът на препоръка бе предложен от ЕК през м. октомври 2017 г. В рамките на Eстонското председателство бе направено само представяне на предложението. Предвид пряката връзка с един от основните приоритети на Българското председателство - Бъдещето на Европа и младите хора,работата по препоръката бе приоритизарана. Предизвикателството към Председателството бе да се направят промени в текста, които да запазят основните елементи, които формират рамката, но да се отчетат различните системи за професионално образование, обучение и схемите за чиракуване в държавите членки. Текстът на препоръката бе разгледан на заседание на Корепер на 2 март и приет на заседанието на Съвета, формат ЕПСКО на 15 март 2018 г.

Чрез прилагането на общи критерии за качествено и ефективно чиракуване държавите членки ще могат по-добре да развиват и насърчават своите национални схеми за чиракуване. Препоръката насърчава повишаването на пригодността за заетост на чираците, стимулира тяхното лично развитие и ще допринесе за формирането на високо квалифицирани работници с подходящи умения, които съответстват на потребностите на пазара на труда. Качеството и ефективността на схемите за чиракуване в държавите членки ще се подобри чрез изпълнението на критерии в няколко ключови области:

рамката по отношение на условията на обучение и труд, имаща директно отражение върху чираците, която включва наличие на задължително писмено споразумение;
задължение значителна част от чиракуването да бъде извършвано на работното място;
чираците да получават заплащане или компенсация, право на социална закрила и безопасни и здравословни условия на труд.

Държавите членки следва да осигурят ясна регулаторна рамка и участие на социалните партньори в изготвянето, управлението и изпълнението на схеми за чиракуване.

2. Заключения на Съвета относно бъдещето на труда: Подход, основан на жизнения цикъл

Темата за бъдещето на труда е приоритетна Българското председателство, както и за настоящото трио Естония-България-Австрия. От изключителна важност е ЕС да бъде подготвен да управлява промените на пазара на труда, които възникват при използването на новите технологии в т.ч. в областта на роботиката и автоматизацията, и да подготви човешките ресурси по време на целият им живот за бъдещите предизвикателства на пазара на труда.

Проектът на заключения бе изготвен при отчитане на дискусиите по време на едно от ключовите събития в рамките на календара на председателството в София в социалната област, конференцията на високо равнище - Бъдещето на труда (21 и 22 март 2018 г.). Държавите членки участваха активно в процеса на обсъждане на заключенията на техническо равнище, като в резултат на това текстът беше подобрен, за да отрази по-балансирано предизвикателствата в различните области и основните направления, в които следва да се предприемат действия. Текстът на заключенията бе разгледан на заседание на Корепер на 13 юни и приет с консенсус на заседанието на Съвета, формат ЕПСКО на 21 юни 2018 г.

Документът е структуриран при отчитане на основни елементи на дебата за бъдещето на труда, и по-специално: пазар на труда, преходи и заетост; умения, образование и обучение и нови форми на заетост и условия на труд. Обвързващото звено е насърчаването на развитие на интегриран подход, основан на жизнения цикъл, който адресира основните предизвикателства пред лицата и политиките в различни етапи на подготовка и участие в пазара на труда.

В заключенията държавите членки са приканени да предприемат целенасочени действия, в съответствие с техните компетенции, при зачитане на ролята и независимостта на социалните партньори.

3. Заключения на Съвета относно ранното детско развитие

Политиките за ранно детско развитие са един от приоритетите на Българското председателство в социалната област. Те съответстват на едни от основните цели на ЕС за утвърждаването и закрилата на правата на детето, борбата с детската бедност и социалното изключване и предоставянето на равни възможности на всички деца, независимо от техния социален, културен, етнически или друг произход.

Проектът на заключения бе изготвен от екип на МТСП. Разгледан бе от Комитета за социална закрила, като работна група „Социални въпроси“ финализира текста адекватно отразявайки предложенията, направени от държавите членки в конструктивен дух. Заключенията бяха единодушно приети от Съвет EPSCO на 21.06.2018 г. (Люксембург).

Първите години от развитието на детето са от решаващо значение за неговото здраве, учене, поведение и социално приобщаване и оказват влияние върху целия му живот. Поради това заключенията подчертават значението на широкообхватния, интегриран и многосекторен подход на политиките за ранно детско развитие, които следва да съсредоточат върху детето и да бъдат насочени към всички аспекти на неговото развитие и благосъстояние. В тази връзка следва да се осигури предоставянето на качествени услуги за децата с участието на квалифициран персонал, както и на бащите, майките и настойниците. Инвестирането в образованието и грижите в ранна детска възраст е от голямо значение не само за намаляване на неравенствата в ранна детска възраст, но и за предотвратяване на риска от бедност и изключване в зряла възраст чрез полагане на основите за успешно учене през целия живот, социална интеграция и пригодност за заетост. Държавите членки се насърчават да прилагат интегрирани и ориентирани към детето подходи и да укрепват в още по-голяма степен координацията и взаимодействието между здравните, образователните и социалните системи и системите за закрила на детето, както и координирано да предоставят услуги на местно равнище, включително ориентирани към мултидисциплинарна подкрепа за деца и семейства в неравностойно положение.

4. Група на високо равнище за размисъл относно бъдещето на политиките по заетостта и социалната политика

По инициатива на Българското Председателство бе създадена група на високо равнище за размисъл относно бъдещето на политиките по заетостта и социалната политика. Инициативата получи значителна подкрепа от държавите членки и се очаква да продължи своята работа и през следващите години, в рамките на следващите председателства. Нейната главна цел е да помогне подготовката за социалните приоритети в следващия политически и законодателен цикъл, който ще започне с новия Европейски парламент и Комисия през 2019 г. През първите шест месеца на 2018 г. под нашето председателство групата се срещна три пъти и обсъди стратегически въпроси, свързани с бъдещите параметри на ЕСФ + и Европейския фонд за приспособяване към глобализация, както и възможностите за надграждане на Стратегията "Европа 2020" след нейното приключване.

II. Календар на Българското председателство

В допълнение в периода януари-юни 2018 г. са проведени:

2 заседания на СъветЕPSCO във формат „Заетост и социална политика“ (15 март и 21 юни 2018 г.)
1 неформално заседание на министрите по заетостта и социалната политика (София, 17-18 април)
Трипартитната социална среща на върха за растеж и заетост (21 март 2018 г.)
50 заседания подготвителния орган на Съвет ЕPSCO (Работна група „Социални въпроси“), 16 технически срещи за подготовка на триалози
23 събития, сред които и 4 конференции на високо ниво, част от календара на Председателството в социалната сфера, в София, Пловдив и Варна. Участие на над 2350 души, с получена много висока оценка за тяхната организация и провеждане.

На тези заседания, срещи и конференции са обсъждани изключително широк кръг въпроси от европейския дневен ред в областта на заетостта и социалната политика. В допълнение към решенията, които са взети от министрите са обсъждани теми като бъдещето на труда, подобряването на квалификацията и уменията на работната сила, насърчаването на образованието и ученето през целия живот и инвестициите в ранно детско развитие, бъдещето на заетостта и социалните политики след 2020 г. в контекста на многогодишната финансова рамка за бюджета на ЕС, ролята на социалната икономика за икономически устойчив и социално приобщаващ ЕС и др.