Сближаването на доходите и заплатите на работниците в отделните страни на Европейския съюз трябва да продължи с ускорени темпове, защото по този начин можем да намалим вълната от трудови мигранти, които през последните години напуснаха България и отидоха да работят в други държави членки. Това каза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков по време на конференция на тема „За Европейски алианс за възходяща конвергенция на заплатите“, организирана от Европейската конфедерация на синдикатите, която се провежда в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Във форума участва и заместник-министър Зорница Русинова, която представи резултатите от Българското председателство на Съвета на ЕС.
В изказването си Петков заяви, че възходящото сближаване на заплатите в отделните страни-членки на ЕС може да бъде постигнато чрез стабилни макроикономически политики, разширяване на колективното трудово договаряне и регламентиране на система за определяне на минималната работна заплати. Министър Петков припомни, че усилията на българското правителство са насочени към постепенна конвергенция на доходите в България спрямо средното ниво за страните от ЕС по начин, който не оказва негативен ефект върху конкурентоспособността на икономиката.
Министърът уточни, че през последните 10 г. в България се отчитат изпреварващи темпове на нарастване на заплащането на труда, което е намерило изражение с 11 процентни пункта увеличение на дела на компенсациите за труд в рамките на БВП. „Ако компенсацията на наетите от БВП през 2007 г. беше 32,2%, то 10 години по-късно тя е 43,1%, което продължава да е под средното за ЕС – 47,4%. В същото време, въпреки изпреварващите темпове, българските работници продължават да получават заплата, която е по-малко от половината от тази на колегите им в държавите от северозападната част на Европа, каза Петков.
Министър Петков добави, че по време на Българското председателство на Съвета на ЕС са постигнати три крачки напред в развитието на социална Европа, които се изразяват в постиганетона общ подход в три важни законодателни досиета. Две от тях са пряко свързани с подобряване условията на труд на работниците – Директивата за предвидими и прозрачни условия на труд и Директивата за баланса между личния и професионалния живот. „С втората директива адресираме един съществен проблем за неравенство в заплащането между половете, което продължава да бъде твърде голямо във всички държави-членки на ЕС“, заяви още министърът.
Заместник-министър Русинова подчерта, че успешното приключване на законодателните досиета в рамките на Българското председателство създават предпоставки работещите в Европа да водят по-добър живот, да имат по-добро съвместяване на професионалния и личния живот, по-добра опция за мобилност и прехвърляне на права, по-добра защита и по-високи доходи.
Тя открои и постигнатият по време на Съвета на министрите миналата седмица консенсус по приетото заключение за инвестиции в ранно детско развитие. Ако не инвестираме от ранна възраст в децата, много трудно след това можем да се справим с безработицата и хората, които висят на социалната система, коментира още Русинова.
