Върховният административен съд в петчленен състав отхвърли като неоснователни двете жалби, насочени срещу Наредбата за задължителното застраховане, приета от КФН. Те бяха подадени през ноември м.г. от председателя на Съюза на застрахованите лица Георги Бакалов, гр. Бургас и от Асоциация за европейска интеграция и права на човека, със седалище гр. Пловдив.
В жалбата на Георги Бакалов се атакува начина на определянето на рисковата премия, а именно коефициента, отразяващ характеристиките на застрахованото лице – пол, възраст, шофьорски стаж. Според него критериите “пол” и “възраст” са дискриминиращи. ВАС отхвърля жалбата като неоснователна и в мотивите съдът прави категорични изводи, че именно неотчитането на факторите „пол” и „възраст” при определянето на рисковата премия, би довело до по-неблагоприятно третиране на застрахованите физически лица, до това определени категории хора да са ощетени с по-високи премии при доказан по-малък риск за застрахователя. /статистическите изследвания показват, че жените правят по-малко катастрофи и е дискриминиращо те да плащат същите премии както мъжете, ако премията зависи и от характеристиката на застрахованото лице/.
Другата жалба на Асоциация за европейска интеграция и права на човека е насочена срещу разпоредбата на чл. 20 от същата наредба. Оспорва се текстът, който предвижда, че при промяна на собствеността на моторното превозно средство застраховката се прекратява, но не е изрично регламентирано задължението застрахователят да връща част от застрахователната премия. ВАС отхвърля и тази жалба като неоснователна, тъй като задължението застрахователят да връща част от премията на застрахованото лице при прекратяване на договора е уредено в Търговския закон, както и в Закона за задълженията и договорите. Застрахователната премия се дължи въз основа на застрахователния договор и при отпадане на договора застрахователят няма правно основание да задържи цялата премия.. При продажба на кола преди изтичане на срока по договора - плащането по този договор /премията/ подлежи на частично връщане. В противен случай е налице неоснователно обогатяване.
В мотивите на ВАС за отхвърляне на жалбата се констатира, че липсата на изричен текст в Наредба № 18 не прави тази разпоредба незаконосъобразна, защото този въпрос е уреден в Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. Не е необходимо един подзаконов нормативен акт да повтаря разпоредби на закона.
Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване.
