Софийската апелативна прокуратура протестира присъдата, постановена от Софийския градски съд и потвърдена от Софийския апелативен съд, спрямо британския гражданин Мейсън Кристофър за убийството на 19-годишния Емил Ботев, извършено в училищен двор в квартал „Горубляне“. Съдът призна подсъдимия за виновен по обвинение по чл. 119 вр. чл. 115 от НК (убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана) и на основание чл. 54 от НК му наложи наказание в размер на четири години „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване.
Държавното обвинение счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът е допуснал нарушения при оценката и анализа на доказателствата като е приел, че е имало нападение от страна на пострадалия Емил Ботев, а подсъдимият действал при условията на неизбежна отбрана, респективно превишаване на пределите й.
Според съда „последвалото преследване от групата на пострадалия (след първоначално сбиване между двете групи) и предприетото от тях нападение се явяват противоправни и срещу тях е допустимо предприемането на действия по отбрана“. Този извод би бил верен, ако точно в този момент пострадалият Ботев е бил в тази група и осъществил някакви действия по нападение. Фактическата обстановка, обаче е друга. Емил Ботев не е участвал в нападението, а в един по-късен момент излязъл от автомобил и хукнал след отдалечаващия се Мейсън, като бил гол до кръста и не носел нищо в ръцете си. От факта, че той е тичал след него не може да се извлече категоричен извод, че е целял нападение, тъй като „неизбежна отбрана не може да се допусне при предполагаемо нападение“.
Ако Мейсън действително е бил уплашен и се страхувал за живота си, остава без отговор въпроса защо не продължил на бяга, а се обърнал, изчакал Ботев като насочил нож към него, след което му нанесъл четири удара. Два от тях - в жизнено важни части на човешкото тяло (коремната и гръдната област), се оказали смъртоносни, а другите били нанесени в гърба на пострадалия.
Прокурорът от САП счита, че ако съдът направи правилна оценка и анализ на доказателствения материал, то би стигнал до друг извод, а именно, че Мейсън Кристофър е осъществил престъпния състав на чл. 115 от НК – умишлено убийство.
В протеста на САП се предлага ВКС да отмени постановеното съдебно решение и да върне делото за ново разглеждане на друг състав на апелативния съд.
