Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат годишните финансови отчети да бъдат в отделен поток за обработка.

Законопроектът е предложен от Янка Тянкова и народни представители от „Прогресивна България“. В мотивите си те отбелязват, че с промените се въвежда хронология на ниво индивидуална партида и ще бъде постигната напълно логична последователност на режима, което ще доведе и до реални практически ползи за Агенцията по вписванията. Измененията дават възможност на Агенцията по вписванията да поддържа отделен поток на заявленията за обявяване на годишен финансов отчет, доклади и декларации, без да се прекъсва обработката им при всяко съдебно производство, посочват вносителите.

Според данни, представени от председателя на парламентарната Комисия по правни въпроси Янка Тянкова, до края на септември 2026 г. се очаква неразгледаните заявления за обявяване на годишни финансови отчети да бъдат между 900 000 и 1 000 000. Предложените законодателни промени целят да преодолеят тези затруднения в оперативната дейност на Агенцията по вписванията, подчерта тя.

Със законопроекта се предлага през следващите две години изпълнителният директор на Агенцията по вписванията да може да привлече допълнителен брой експерти на срочни едногодишни трудови договори, извън утвърдената щатна численост. Броят им да не може да бъде повече от 30, предвижда проектът за промени в закона.

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет.

Със законопроекта се цели да се отразят изискванията на правото на ЕС, като се улесни законната трудова миграция и се ограничи рискът от трудова експлоатация. Предвижда се, когато достъпът до пазара на труда бъде отнет по вина на работодателя, той да дължи на чужденеца обезщетение, както и задължение да се сключва писмен договор, в който са уредени условията за наем на жилището, предоставено от работодателя на сезонния работник. Въвежда се и ограничение за ползването на служебни паспорти само при изпълнение на служебни функции в чужбина.

Водещи новини

  • AP
  • /

Времето