Народното събрание прие на първо четене изменения в Закона за висшето образование. Промените, внесени от Министерския съвет, са свързани с таксите за платено обучение на студентите и за стипендиите им.
Законопроектът предвижда и стипендии от държавния бюджет да се предоставят на студентите, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата. Предложеното не се основава на различия в академичните изисквания, които действително са еднакви за студентите, независимо от формата на обучение, а на различния предмет на публичното финансиране, се посочва в мотивите на вносителя.
Сред предложените промени е и възможността на академичните съвети да определят таксите за кандидатстване във висшите училища, без да е необходимо тези такси да се утвърждават от Министерския съвет. В мотивите се посочва, че това ще даде по-голяма свобода на висшите училища при планиране и провеждане на кандидат-студентската им кампания. Сроковете няма да зависят от един административен акт, който утвърждава вече приетите от ръководствата на висшите училища такси за кандидатстване.
На първо четене парламентът прие промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат данъчните да разполагат с информация за ползвателите на криптовалути.
Със законопроекта, внесен от Министерския съвет, се предлага въвеждането в българското законодателство на две директиви на Европейския съюз в областта на обмена на информация за данъчни цели. Разпоредбите е следвало да бъдат транспонирани от държавите членки до 31 декември 2025 година. Основната им цел е противодействието на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и усъвършенстването на правилата за прозрачност в данъчната област чрез подобряване на функционирането на административното сътрудничество между държавите членки.
Промените целят данъчните служби в ЕС и партньорските страни да имат възможност да обменят помежду си информация за лицата, които търгуват с криптоактиви, за целите на данъчното облагане, се посочва в мотивите на вносителя. За да отговорят на тези изисквания от своя страна компаниите за криптоактиви, трябва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка.
Доставчиците на услуги за криптоактиви ще трябва да предоставят информация за всеки вид криптоактив, по отношение на който доставчикът е осъществил сделки, прехвърляния и обмяна. Това включва, получената обща брутна сума в резултат на реализирани сделки, броят на изтъргуваните единици, броят на сделките по придобиване или продажба на криптоактиви срещу фиатни валути, както и сделките, реализирани само в криптовалути. Информацията ще трябва да се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, пише в законопроекта.
Народното събрание ратифицира Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението GOAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за ДАНС.
