Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) подкрепи пред Конституционния съд искането на 53-ма народни представители за отмяна на новия чл. 113а от Закона за здравето, определяйки го като несъвместим с принципите на правовата държава, правната сигурност и съразмерност, както и с конституционната закрила на хората с увреждания и правото на обществено осигуряване.
В депозираното пред КС становище по конституционно дело № 17/2026 г. Висшият адвокатски съвет предлага детайлни съображения относно необходимостта да се запази балансът между защитата на публичния интерес от неправомерно упражняване на социални права и необходимостта от стабилност и предвидимост на правното положение на хората с увреждания. В тази връзка и се настоява, че високото социално значение на експертните решения налага извънредното им преодоляване да бъде уредено чрез достатъчно ясни предпоставки и по начин, който не допуска непотвърдената информация от наказателното производство сама по себе си да се превръща в основание за дестабилизиране на цял комплекс права, произтичащи от признатия медицински статус, до какъвто резултат би се стигнало при запазване на атакувания законов текст в действащото право.
В становището се изтъква още, че действащата нормативна уредба и преди приемането на чл. 113а ЗЗ предлага редица механизми за защита на публичния интерес от неправомерно упражняване на права, основани на медицинската експертиза, сред които са административният и съдебният контрол върху експертните решения, заложената в закона възможност за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила административен акт при изрично предвидени извънредни основания, правилото на чл. 95, ал. 1, т. 7 КСО, съгласно което изплащането на пенсията се спира, когато се установят данни за извършено престъпление, които са от значение за правото или размера на пенсията и други. Оттук и се прави изводът, че действащата нормативна уредба вече съдържа както предварителен и последващ контрол върху експертните решения, така и извънредни способи за преодоляване на техния стабилитет, когато по надлежния съдебен ред бъдат установени престъпление или порочност на документа.
За сравнение, според Висшия адвокатски съвет предлаганият нов извънреден способ за контрол допуска изпращане на действащото експертно решение чрез съответната РКМЕ до ТЕЛК за ново произнасяне, без окончателното установяване на престъпление или на порочността на документа, а единствено въз основа на „данни“, че решението е издадено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ. Така според Висшия адвокатски съветпо недопустим начин се стига до ситуация, при която се допуска осъществяване на намеса в самия медицински статус на физическите лица още на етап, в който релевантните наказателноправни факти не са окончателно установени, което е в разрезс принципа за правна сигурност.
В тази връзка и във втората част на становището Висшият адвокатски съвет последователно оборва аргументите на вносителите на оспорения текст, като включително се акцентира върху пълната юридическа неиздържаност на използваната формулировка в новелата на чл. 113а, доколкото е изяснено, че съдържателният и смислов обхват на използваната формулировкаизвършено „при или по повод“ издаването на експертно решение, остават напълно неясни.
Вдопълнение Висшият адвокатски съвет изтъква, че от предложения текст не става ясно каква трябва да бъде връзката между наказателното производство и конкретното решение, какъв е необходимият доказателствен праг за наличие на „данни“, кой орган извършва тази преценка и в каква процесуална форма тя следва да бъде обективирана. Не са достатъчно ясно уредени и последиците за лицето, ако наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда.
Според Висшия адвокатски съвет подобна нормативна неяснота създава предпоставки за противоречива административна и съдебна практика и открива възможност за различно третиране на лица в сходно фактическо положение. Когато съществена част от съдържанието на закона трябва да бъде изграждана чрез тълкуване от администрацията, се създава риск от произвол и се накърнява изискването за предвидимост на правните последици, което в голяма степен нарушава принципа на правовата държава.
В становището се подчертава също така, че атакуваната разпоредба засяга един от фундаменталните принципи на административното право - стабилитета на влезлите в сила административни актове. Докато действащата уредба допуска преодоляване на този стабилитет при наличие на съдебно установени престъпления или подправени документи, чл. 113а ЗЗ позволява намеса при значително по-ниска степен на установеност на относимите факти.
В допълнение е изтъкнато и едно друго важно съображение, а именно - актуалното медицинско освидетелстване не е годно непременно да установи историческия факт, който е породил съмнението. Оттук и е аргументирана позицията, че атакуваната уредба смесва две различни задачи - проверката на предполагаема документна измама и оценката на актуалното здравословно състояние - без да обосновава защо втората е необходимо и подходящо средство за разрешаване на първата.
В последната част на изложението Висшият адвокатски съвет предлага убедителни аргументи в полза на противоконституционността на чл. 113а ЗЗ, извлечени от пълната липса на ratio legis на създадената извънредна процедура. Чрез изследване на всяка от възможните цели на предложената новела, в становище се стига до извода за наличие на функционален разрив между преследвания резултат и избраното средство, което в съчетание с вече действащ специален институт, който позволява на НОИ да реагира именно при данни за престъпление относимо към пенсионното право, е допълнителен аргумент за несъразмерността на атакуваната уредба.
Вижте пълния текст на становището ТУК
