- Г-жо Ганчева, минната индустрия изглежда спокойна и устойчива, отново произведе продукция за 4,3 млрд. лв. през 2025 г., но се разработват големи и стари находища. Как стои въпросът с търсенето и проучването на нови полезни изкопаеми?
– В момента казвате, че секторът е спокоен, но дълги години имаше силна вяра, особено в Европейския съюз, че иновациите и новите технологии ще донесат икономическия растеж на Европа, включително и на България, а добивната индустрия се оценяваше като “на изживяване”. При предишните енергийни кризи и при променящата се геоикономическа ситуация обаче се видя, че без гръбнака на икономиката, суровините, и Европа, и България, губят сигурност и суверенитет. Моето лично убеждение е, че минната индустрия е един от стълбовете на националната икономика и оттам - на икономическия растеж. Затова има нужда от много по-цялостна визия за нея. Трябва ясно да се каже, че един от приоритетите на държавата е развитието на добивния отрасъл и на всички природни ресурси – както традиционните, така и новите, включително критичните суровини и материали.
- Има като че ли зацикляне при разрешенията за търсене и проучване на подземни богатства. Защо?
- Това, което предприехме през първите 100 дни от работата ни, беше да направим оценка на състоянието на процеса по управление на концесионната дейност в министерството и да идентифицираме местата, където могат да бъдат направени бързи и ефективни подобрения. Имаше забавяния - това е безспорен факт. Голяма част - по обективни причини.
Първата ни стъпка беше да идентифицираме най-големите и критични забавяния и да започнем да “отпушваме” процеса на работа. Към момента няма необработено заявление в министерството. Това не означава, че всички заявления са изцяло приключени, но можем да се похвалим, че няма постъпило запитване за концесия или за стартиране на процеса за тази дейност, по което инвеститорът да не е получил навременна обратна връзка. Това може да не звучи като грандиозен успех, но за период от два-три месеца е малка стъпка напред и показва, че възнамеряваме сериозно да работим по темата.
- Какви са следващите стъпки?
- В управленската програма на правителството, която беше приета миналата сряда, е записано развитието на добивния отрасъл да e един от основните приоритети. Като ресорен зам.-министър лично настоявах това да бъде ясно заложено като основна цел, за да се даде увереност на инвеститорите, че държавата възнамерява да работи в тази посока.
Започнахме с най-краткосрочните мерки, които могат да бъдат реализирани почти веднага, като паралелно разработваме цялостна програма и стратегия.
- Предвиждате дигитализация на Националния геоложки фонд.
- Да. Още от есента започваме. В XXI в. звучи малко странно да кажеш, че възнамеряваме да дигитализираме даден фонд, но това са фундаментите, без които не можеш да направиш следващите стратегически стъпки. Самата дигитализация може да се случи в рамките на няколко месеца и до голяма степен ще отпуши процеса, защото в момента информацията е основно на хартия и нейната обработка и обмен се забавят значително. Успоредно ще направим дигитализация на процеса по заявяване за търсене и проучване и за концесии. Това е различно от дигиталния геоложки фонд. Нашата идея е при подаване на заявление инвеститорът да получава потребителско име и парола и във всеки момент да може да вижда на коя стъпка се намира процесът. Съзнавам, че през 2026 г. може би звучи несериозно все още да не е налична тази функционалност, но това са важни фундаментални краткосрочни и средносрочни стъпки, които наистина могат значително да променят процеса и да са в основата на една по-голяма реформа.
- А какво предвиждате по отношение на критичните суровини?
- Успоредно с разработването на енергийната стратегия ще има отделна програма за развитие на природните ресурси, включително за критично важните суровини. Там ще бъдат разписани различните приоритети и начините, по които може не просто да се стартира, а да се ускори процесът по тяхното проучване и разработване.
- Бизнесът отдавна настоява за бърза писта при търсенето и проучването.
- Да, разбираемо е бизнесът да бъде притеснен от забавянето, защото постепенно изтича времето на големите находища, а новите не са достатъчно или се забавя работата по тях. Затова още през юни инициирахме разговори с най-големите браншови организации. От юли, въпреки летния сезон, експертите на министерството работят съвместно с организациите на минно-добивната индустрия. Вече се разработват конкретни предложения за промяна на Закона за подземните богатства - за ускоряване и улесняване на административните процеси и отстраняване на съществуващите спънки. Законът е променян многократно и вече не е напълно актуален спрямо ситуацията, в която се намираме. Предвиждаме цялостната му реформа, а не само малка промяна. Целта е, от една страна да се улесни процесът, а от друга - държавата да засили контрола и прозрачността при отчитането и изпълнението на концесионната дейност.
- Как ще се намери балансът между интереса на държавата и този на инвеститорите?
- Нормално е по отношение на концесионните такси например да има различни позиции. Но трябва да се намери средата, така че да не се обезкуражават инвеститорите и да се запази националният интерес.
- Реакциите на местните общности често блокират подобни проекти. Как ще помогнете?
- Според мен голяма част от напрежението е политически мотивирано или се дължи на липса на информация и насаждане на страхове. Политическите причини не можем да неутрализираме изцяло. Но когато хората са информирани, вярвам, че нагласите ще се променят. Следя темата от години и виждам, че на много места из цялата страна има напрежение. В същото време, ако погледнем зоните, в които има големи енергийни инфраструктури или големи концесионни договори, там са най-високите заплати, най-голямата заетост и най-сериозните социални пакети. Има изключения, но като цяло там стандартът на живот е добър. И не може да се твърди, че екологичните показатели на тези населени места задължително са по-лоши. Така или иначе, разговор по тази тема липсва, ние ще стартираме този диалог.
- Вносът на суровини е нараснал с 11%. Това също е индикация.
- Възможно е причината за това да е във факта, че на други места, например в Африка или Азия, добивната дейност е субсидирана от държавата или разходите са значително по-ниски, съответно и суровината е по-евтина. Българската държава няма как рязко и директно да подпомогне сектора, но вярвам, че ако ускорим процеса по издаване на разрешителни, улесним концесионната дейност и създадем прогнозируемост и стабилност, секторът може да стане още по-атрактивен за инвеститорите.
- Може ли да очертаете основните реформи в сектора като заместник-министър, който отговаря за това направление?
- На първо място е дигитализация на Националния геоложки фонд, след това онлайн управлението на процеса по концесионната дейност. Успоредно предвиждаме програма за оценка на потенциала на критичните суровини като част от по-голямата енергийна стратегия за развитие на българската енергетика с хоризонт до 2050 г. Това е амбициозен хоризонт, но в енергетиката трябва да мислим дългосрочно.
- Знаем ли какво има в България от критичните и стратегическите суровини и от т.нар. редкоземни елементи?
- Най-големият информационен ресурс е от 80-те години на миналия век. През последните години той бива актуализиран и се търсят различни възможности. Има проект на Българския енергиен холдинг, който още е в процес на изпълнение, за проверка на потенциала на въглищата на Маришкия басейн откъм редкоземни минерали. Вече са направени три сондажа и има първични резултати. Ще бъдат направени още 12 сондажа. До края на годината ще приключи отчитането на пробите от тях и през пролетта на следващата година ще може категорично да се каже дали има смисъл да се продължи. Резултатите не са прекалено оптимистични, но дават възможност да се търси работещ икономически бизнес модел. Проектът е съвместен с Университета на Северна Дакота. Нашите въглища са със съвсем различна структура от техните, но се добиват по открит способ, което прави разходите по-ниски. Въпреки че процентното съдържание не е чак толкова добро, е напълно реалистично дейността да бъде икономически оправдана. А и минната индустрия поначало е доказала, че може да намира технологични решения и за по-бедни находища.
- Какво имаме в нашата земя от гледна точка на много модерните, нужни елементи, без които няма да можем да живеем?
- Имаме находища на волфрам и манган. Волфрамът може да се използва и в отбранителната индустрия, и в микроелектрониката. Манганово находище е важно за стоманодобива и производството на батерии, имаме богати традиции в добива на мед, злато, олово и цинк в Средногорието и Родопите. А в българските руди се откриват германий, антимон, кадмий, телур, селен, бисмут, галий и индий, които се използват и в технологиите, и в авиацията, и в отбранителната индустрия. Възнамеряваме при промяната на закона да им обърнем специфично внимание, защото до момента не са били на фокус за разлика от другите основни природни ресурси, които се извличат.
18.08.2026 г.
в. "24 часа"
