Днес Министерският съвет прие промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с който се въвеждат изискванията на европейската директива, свързана със стратегическите дела срещу публичното участие, известни като SLAPP дела.
„Законопроектът е резултат от последователна работа на Министерството на правосъдието и се радвам, че днес отчитаме този резултат. Злоупотребата с подобен тип дела става все по-разпространена и се превръща във форма на намеса и възпиране на обществения дебат. Те често се използват срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с теми от значим обществен интерес“, заяви министърът на правосъдието Николай Найденов.
Специалните правила на закона защитават активното участие на гражданите в обществения дебат, така че да не бъдат сплашвани чрез завеждане на явно неоснователни искове в съда, подчерта министърът. Предвидените механизми гарантират свободата на изразяване по обществено значими въпроси и постигат баланс между защитата на действително накърнени права и злоупотребата със съдебния процес.
- За тази цел се създава нова глава в ГПК, озаглавена „Защита срещу искове, свързани с публичното участие на ответника“.
- Предвижда се възможност съдът да прекратява производството на ранен етап и в кратки срокове, когато установи, че искът е явно неоснователен и е предявен именно поради публичното участие на ответника. Например заради изразено мнение, журналистическо разследване или публично становище по въпрос от обществен интерес.
- Въвежда се възможност професионални и синдикални организации, в които ответникът членува, да оказват подкрепа, като представят доказателства в негова полза, независимо че не са страна по делото.
- Една от най-важните промени е свързана с обезпечението на иска. Вече няма да се запорират сметки заради това, че по-силната икономически страна е подала иск. Обезпечение ще се допуска при наличието на изключително сериозни доказателства.В практиката именно обезпечителните мерки затрудняват дейността на ответника, оказват влияние върху неговото икономическо състояние и могат да доведат до неформален натиск върху упражняването на правото му на свободно изразяване.
- В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника.
„С този законопроект въвеждаме изискванията на европейската директива, която вече следваше да бъде транспонирана в българското законодателство. Нещо повече – разширяваме нейния обхват, тъй като предвиждаме защитата да се прилага не само за делата с трансграничен елемент, но и за националните производства“, заяви още Николай Найденов.
„Отговаряме както на обществените очаквания, така и на очакванията на журналистическата общност за по-ефективна защита на свободата на словото, обмена на идеи и мнения като основна гаранция за демократичното общество.
Очакваме значително да намалеят делата от този вид, което ще разтовари и съдебната система. Надявам се законопроектът да получи необходимата подкрепа и в Народното събрание“, каза още министърът на правосъдието.
