Народни представители от 7-ото Велико народно събрание, бивши председатели на парламента и депутати от 52-рото Народно събрание участваха в кръгла маса в парламента „35 години модерна Конституция“. Форумът е по инициатива на председателя на Народното събрание Михаела Доцова.
Председателят на парламента отбеляза при откриването на кръглата маса, че присъствието на бивши и настоящи депутати показва уважение към Конституцията и приемственост. Дати като 12 юли 1991 г., когато е подписан основният закон на Република България, трябва да бъдат отбелязвани, подчерта тя. С тази Конституция е дадена основата на съвременната демократична българска държава, допълни Михаела Доцова. Според нея изковаването на текстовете и приемането им не е бил лесен процес, имало е оживени дискусии и емоционални дебати. Председателят на Народното събрание подчерта, че историята трябва да се знае и помни, за да се учим от собствените си уроци и призова депутатите от Великото народно събрание /ВНС/ да споделят как са работили по основния закон, какви са били вижданията им тогава и сега, какви техни предложения са били приети или отхвърлени.
Заместник-председателят на парламента Иван Ангелов посочи, че Конституцията е един от най-важните актове на най-новата ни държавност. Той припомни, че 1990 и 1991 г. са години на силни обществени очаквания, на политическа турбулентност, на много политически противоречия. Конституцията не е писана в спокойна среда, а в момент, когато държавата се пренареждаше, допълни заместник-председателят на Народното събрание.
Конституционният съдия и народен представител в 7-ото Велико народно събрание Янаки Стоилов отбеляза, че това, което Конституцията съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат и от тези, които в институциите трябва да й предадат реален живот. По думите му времето е показало, че в общи линии тя е дала тази основа, върху която може да се развива държавата. Янаки Стоилов припомни, че в изборите за ВНС са участвали 90% от българските граждани, които имат право на глас. Те, независимо от поляризираните си виждания за бъдещето, бяха ангажирани и смятаха, че политиката е пътят, през който могат да решават своите проблеми и да определят развитието на страната, добави той. Янаки Стоилов пожела на сегашните народни представители да действат по начин, който да оправдае до голяма степен доверието, защото в политиката няма по-ценен капитал от него.
На Всеобщата декларация за правата на човека се базира цялата първа част на Конституцията, подчерта на форума народният представител в 7-ото Велико народно събрание Петър Берон. И ако някой тръгне да преправя Конституцията, което не е желателно, да има предвид, че там са основни неща, които не са за променяне, допълни той. Петър Берон подчерта, че хората, родени през 90-та година и децата им не са живели през комунизма и не могат да си представят какво е да не им позволяват да слушат музика, да пишат, да публикуват, да пътуват в чужбина и не могат да си представят, че тези неща са извоювани едно по едно. Той припомни, че има принос за прокарването на Закона за Българската академия на науките, както и за текстовете от Конституцията, че територията на резерватите и националните паркове е изключителна държавна собственост.
В Народното събрание бях в комисията, която изработваше Конституцията, но това, което остана в мен, е, че ние формулирахме трите най-фундаментални външнополитически приоритета на България – членство в НАТО, ЕС и военен съюз със САЩ, каза народният представител от 7-ото Велико народно събрание и президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. По думите му нашата Конституция трябва да се адаптира към новите реалности и по-специално членството ни в НАТО и ЕС. Той отбеляза, че във ВНС не е успял да прокара в Конституцията текст, който да забранява смъртното наказание, но то е замразено и през 1997 г. отпада.
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията и народен представител от 7-ото Велико народно събрание Росен Карадимов определи преамбюла на Конституцията като поезия и шедьовър. Единият проблемен пункт беше приемането в преамбюла на това, че България е социална държава, посочи той и допълни, че рефлексът от комунизма е бил толкова голям, че социално се е възприемало като социалистическо. Затова разбираемата съпротива на колегите от СДС беше изключително тежка, каза Росен Карадимов. Той разказа, че авторът на преамбюла Валери Петров е убедил пленарната зала да го приеме именно в този вид.
В мечтата си да имаме разделение на властите, тогава ние се съсредоточихме върху политическата промяна, демократизация на политическия живот и не пипнахме правосъдната система, каза народният представител в 7-ото Великото народно събрание Елена Поптодорова, която сега е вицепрезидент на Атлантическия клуб в България. Според нея правосъдната система е взета, "като една вкаменелост", както е била заварена, и затова до днес е голямата пречка, битка и невъзможност. Елена Поптодорова разказа, че е прекарала 11 години в парламента – от 1990 г. до 2001 г., и през 1996 г. на дневен ред се е появил въпросът за герба на страната. Твърдя и фактологично е така, че благодарение на мен България има сегашния си герб, отбеляза народният представител във Великото народно събрание.
Народният представител от 7-ото Велико народно събрание и председател 36-ия парламент Александър Йорданов посочи, че е бил един от тези, които споделяха през 1991 г. възгледа, че изработването и приемането на нов основен закон трябва да се случи едва след законодателни промени. Той припомни, че 87 народни представители тогава са отказали да подпишат Конституцията. Александър Йорданов отбеляза, че останалите бивши социалистически страни са приели новите си конституции много по-късно. „Изтъквах тогава, че ако приемем конституция, рискуваме да консервираме в основен закон не промяната, а тогавашната ни представа за нея“, посочи той. Ние рискувахме да направим така, че да възпрепятстваме едни по-радикални демократични реформи в нашата страна, добави Александър Йорданов. Той припомни, че е бил един от авторите на клетвата на депутатите във ВНС.
Председателят на 51-вото Народно събрание доц. Наталия Киселова подчерта, че Конституцията е изиграла най-важната роля – на първо място да има демократичен преход и на второ място, да се даде възможност за установяване на пазарна икономика. Дебатът за мен е как днес ще трябва да прочетем разделението на властите в един нов модерен рационализиран парламентаризъм, допълни тя.
Депутатът от 7-ото Велико народно събрание Петко Симеонов определи Конституцията като е изключителен документ, исторически документ, важен и днес. Той фиксира един национален консенсус по общи ценности за изграждане на държавата, допълни Петко Симеонов. „Във Великото народно събрание влязохме с консенсус по основните ценности. Споровете бяха за редакцията на този консенсус, за структурата на документа, който ще приемем“, посочи той.
Днес продължаваме да бъдем демократична и правова страна, но ми се струва, че не сме социална държава, каза най-младият тогава народен представител на ВНС Мариела Митева. Тя припомни, че най-променяната част от Конституцията е частта за съдебната власт и пожела успех на народните представители в усилията да направят необходимите изменения.
