„Необходим е ефективен контрол върху качеството и произхода на меда, който да гарантира защитата както на потребителите, така и на българските производители“. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на конференция на тема: „Пазарът на мед в ЕС“, която се провежда в София.
В своето изказване той сподели лична история, свързана с бащата на съпругата му, който е пчелар. По думите му именно от него е научил, че истинският мед неизбежно кристализира, а процесът на захаросване е естествен белег за неговата автентичност. Министър Абровски посочи, че при наличие на примеси медът образува различни слоеве при кристализация, което също е един от показателите за неговото качество. Според него подобни практически познания са ценни, но не могат да заменят необходимостта от надежден лабораторен контрол. Земеделският министър подкрепи необходимостта от изграждане на лаборатория за установяване на автентичността на меда, като подчерта, че липсата на такъв капацитет затруднява борбата с фалшифицираните продукти и поставя в неравностойно положение коректните производители. Той акцентира и върху уникалните природни дадености на България за производството на висококачествен мед. Като пример посочи Родопите, където ограничената земеделска дейност и ниската употреба на препарати за растителна защита създават благоприятни условия за развитие на пчеларството и производство на мед с изключителни вкусови качества и висока добавена стойност.
Министър Абровски постави акцент и върху предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Той припомни, че през годините е участвал активно в процесите по подготовката и прилагането на европейските политики в сектора и изрази мнение, че последователните реформи не са постигнали основната си цел да повишат конкурентоспособността на европейските земеделски производители на световните пазари. По думите му вместо да създават условия за съвместно развитие и разширяване на присъствието на европейските продукти на международните пазари, действащите механизми все по-често поставят производителите от държавите членки в конкуренция помежду им в рамките на единния европейски пазар. Според министъра бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да насърчава координирани действия, повишаване на конкурентоспособността и по-активно присъствие на европейската продукция на пазарите на трети страни. Той отбеляза, че България последователно защитава тази позиция в рамките на обсъжданията в Съвета на Европейския съюз.
В рамките на дискусията беше поставен и въпросът за липсата на лабораторен капацитет за разграничаване между естественото българско розово масло и синтетичните продукти, които навлизат на европейския пазар. Министър Абровски посочи, че подобен проблем съществува както при меда, така и при розовото масло, където липсата на надежден контрол създава предпоставки за нелоялна конкуренция и затруднява защитата на производителите.
В заключение министърът заяви, че контролът сам по себе си не е самоцел, но е необходим инструмент за гарантиране качеството и автентичността на българските земеделски продукти. По думите му единствено при ясно разграничаване между истинските продукти и имитациите могат да бъдат защитени интересите на потребителите, да се осигурят справедливи условия за производителите и да се създадат предпоставки за устойчиво развитие на секторите с висока добавена стойност.
Пред журналисти министър Абровски говори за т.нар. „иранска помощ“, която се отнася за подпомагане на земеделските производители само за горива и торове. Той обясни, че в бюджета има достатъчно налични парични средства за нея, за да бъде отпусната на стопаните. По думите му вариантите за подпомагане са два – първият е на база реално направени разходи, а вторият е на база разчет по технологични карти. „Според мен по-добре е това да стане на база реално направени разходи, за да няма прекалено изкривяване между различните сектори“, посочи министър Абровски, като допълни, че в момента се проверяват възможностите на Държавен фонд „Земеделие“ за индивидуално изчисление на подпомагането. най-вероятно ще имаме прием в края на август месец, за да може началото на есента да имаме и средства. Той очаква, предвид натовареността на Фонда с разглеждането на проекти по Програмата за развитие на селските райони“, приемът за „иранската помощ“ да бъде отворен в края на месец август, за да може в началото на есента да има и средства за изплащането й. „За увеличаване на подпомагането в сектор „Животновъдство“ ще говорим на по-късен етап, през есента, когато имаме възможност да видим остатъчния ресурс по програмите“, посочи министър Абровски. Той уточни, че по принцип помощ за животновъдите има, защото регулярно средствата се изплащат така, както са в индикативния график. На журналистически въпрос, че Европа позволява и друга мярка за ликвидност, а също може да се говори и за кризисния резерв, министър Абровски съобщи, че се правят анализи и на следващия Съвет на министрите той възнамерява да изложи становище от страна България за активиране на кризисния резерв от Европейската комисия.
По отношение на мерките, които се предприемат от страна държавата с проблемното масло на пазара, земеделският министър каза, че продължават проверките, и когато има окончателни резултати ще бъдат оповестени публично. Според него е важно това масло да се изведе от хранителната верига, за да не се търгува.
