„С предложения проект на бюджет за 2026 г. и мерките, заложени в него, целим плавна стабилизация на дефицита и бюджета. Тя дава възможност икономиката да продължи да расте и да се запази конкурентната данъчна среда за България с ниските налози“. Това коментира заместник-министърът на финансите Людмила Петкова в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия.
По думите на Петкова при дефицит от 7,4% са възможни два подхода. Първият е шокова консолидация с увеличаване на данъците и рязко намаляване на разходите, което води до тежки икономически и социални последици. Вторият – представеният вчера подход при запазване на ниските данъци. „Когато се даде възможност икономиката да продължава да се развива с възможност за привличане на чуждестранни инвестиции, с дигитализация на икономиката, това означава ръстът на икономиката да води до намаляване на относителния дял на дефицита“, обясни още заместник-министърът.
Според Петкова дисбалансите в публичните финанси не са натрупани в последните няколко месеца, а са заради дългогодишното отлагане на реформи и неоценени рискове. Една от водещите мерки, заложени в проекта на бюджет 2026, е реорганизацията на публичната администрация. Този процес ще премине през модернизация, през дигитализация на администрацията, за да може държавата да продължи да изпълнява своите функции. „Ще бъдат намалени незаетите бройки или пенсионерите. Подготвя се цялостен анализ на администрацията, в който се посочва къде се дублират функции, дали има възможност за сливане на структури. Всички структурни реформи започват сега, но ефект ще има следващата година“, обясни тя. По думите й всеки работодател ще прецени индивидуално каква е необходимостта от съкращения и оптимизация на персонал.
По отношение на борбата със сивата икономика, друг важен акцент в бюджет 2026 г., са заложени мерки за усъвършенстване на фискалния контрол върху високорисковите бързооборотни стоки - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Втората мярка е дигитален контрол върху цялата верига на доставки на горива. Третата е за засилен контрол върху електронната търговия. Като пример Людмила Петкова посочи фактът, че около 70% от нощувките в туризма не се регистрират и не се плащат данъци.
„Насочваме усилията си към нелегалния хазарт, защото сивия сектор в него е 40%. Целта е да се блокират плащанията от и към нелегални хазартни сайтове от банки и други платежни оператори, блокиране на сайтовете от мобилни оператори и от интернет доставчици, акцент в контрола ще има върху т. нар. посредници – оператори, които набират играчи за хазартния сектор“, коментира заместник-финансовият министър. Това е първият сектор в сивата икономика, върху който трябва да насочи вниманието, тъй там са най-високите обороти – за 2025 г. те са 66 млрд. лева.
