На свое заседание на 23.06.2026 г. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №19/2025 г. Делото е образувано по искане на президента на Република България. Докладчик по него е съдия Павлина Панова.
Съдът обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 251б, ал. 2, изречение първо в частта „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“; чл. 251в, ал. 1, т. 6; чл. 251г, ал. 2 в частта „или нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията“ и чл. 251г, ал. 9 от Закона за електронните съобщения (обн. ДВ, бр. 41 от 2007 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026 г.), тъй като противоречат на чл. 32, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 2 от Конституцията.
За да се произнесе по конституционосъобразността на оспорените разпоредби, Съдът не се отклонява от разбирането, че достъпът до трафични данни (който се предоставя на Комисията за защита на конкуренцията с оспорените разпоредби) представлява намеса в основни, конституционно защитени права на гражданите каквито са правото на неприкосновеност на личния живот (чл. 32, ал. 1) и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията (чл. 34, ал. 1).
В разпоредбите – предмет на производството пред Конституционния съд, е предвидено редът за достъп до трафични данни да се използва за целите на разследване и наказване на нарушенията по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). По този начин законодателят не се е ограничил в използването на трафичните данни само за преследването на тежки престъпления (каквото е ограничението на чл. 34, ал.2 от Конституцията), а необосновано е разширил тази цел, като е надхвърлил допустимите легитимни цели за съхраняване и достъп до трафични данни. Тъй като тежестта на намесата в случая е значителна, като се имат предвид видът, обхватът и възможностите за използване на трафичните данни, не е конституционно допустимо да се разрешава такъв достъп, за да се разследват и наказват административни нарушения.
Конституционният съд приема, че не всяка мярка, която може да бъде полезна за целите на правоприлагането, дори и да е необходима в конкретния случай, е конституционно допустима с оглед на негативните последици, до които води. Липсва конституционноправно основание да се приеме, че допустимото ограничаване на неприкосновеността на личния живот и на неприкосновеността на свободата и тайната на кореспонденцията в случаите на „тежко престъпление“ може да се разшири, за да включи и деянията, представляващи административни нарушения, дори квалифицирани от националното законодателство като „тежки“.
Доколкото трафичните данни, до които КЗК би могла да има достъп, биха могли да се използват за удостоверяване на наличие на комуникация между пазарните субекти, без да се разкрива съдържанието на тази комуникация, тези данни биха могли да служат само като косвено доказателство, преценявано в съвкупност с други доказателства в хода на производството по разкриване и наказване на нарушения по чл. 15 ЗЗК.
Ограниченият полезен ефект от тази мярка не оправдава нито нейния широк обхват, нито високия интензитет на засягане на основните права, до който тя води, предвид сериозното навлизане в неприкосновеността на личния живот на гражданите и в неприкосновеността на свободата и на тайната на тяхната кореспонденция.
В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии.
Решението е прието единодушно.
Решението е подписано със становище от съдия Соня Янкулова.
Пълният текст на решението: https://www.constcourt.bg/bg/act-10362
