Според Пролетната прогноза на Европейската комисия (ЕК), реалният растеж на Брутния вътрешен продукт на България ще се забави, отразявайки по-слаб растеж на частното потребление, на фона на по-слабо повишение на заплатите и заетостта, и на инвестициите в частния сектор. Конфликтът в Близкия изток се очертава да потисне икономическата активност през 2026 г., тъй като неблагоприятният шок в условията на търговия ще намали покупателната способност на домакинствата. Може да се очаква и ограничение на съвкупното търсене по линия на по-малък растеж на заетостта и леко понижен растеж на заплатите. Според прогнозата на ЕК, износът ще се възстанови през 2026 г., като големите фирми-износители ще функционират близо до пълния си капацитет, докато растежът на вноса ще се забави на фона на по-умерено нарастване на частните и публичните инвестиции. Тези тенденции ще се запазят през 2027 г., като по-нататъшното забавяне на растежа на заплатите ще се отрази на частното потребление и растежа на БВП.
ЕК очаква по-умерен растеж на работните заплати през прогнозния период. Това се обуславя, от една страна, от забавянето на икономиката, което ще облекчи натиска върху заплатите в частния сектор. От друга страна, очакваните бюджетни ограничения и по-ниските повишения на нормативно определяните нива на заплащането на труд ще ограничат ръста на заплатите и в обществения сектор. Според прогнозата на ЕК, темпът на нарастване на компенсацията на един нает ще се забави до 5,7 % през 2026 г. и до 4,3 % през 2027 г.
След като коефициентът на безработица спадна до исторически най-ниското си ниво от 3,5 % през 2025 г., се очаква стойността на показателя да остане под 4% през прогнозния период. Пазарът на труда ще остане затегнат поради съществения недостиг на работна сила в ключови сектори, включително промишленост, строителство, образование и здравеопазване, което отразява демографските тенденции и намалението на населението в трудоспособна възраст. Това ще поддържа натиска за покачване на заплатите, макар и в по-малка степен, в сравнение с последните години.
ЕК прогнозира средногодишната инфлация (според ХИПЦ) да нарасне до 4,2 % през 2026 г., движена основно от по-високите енергийни цени поради конфликта в Близкия изток, увеличенията на цените на храните и базови ефекти, свързани с отслабващото въздействие от понижението на болничните такси през април 2025 г. Повишените разходи за суровини, вторичните ефекти от по-високите цени на енергийните стоки и повишението на цените при услугите ще поддържат висока инфлация в периода 2026-2027 г. Очакванията за 2027 г. са ревизирани надолу спрямо есенната прогноза, отразявайки базовите ефекти от прогнозираното понижение на цените на енергията спрямо 2026 г., и отлагането на приложението на новата система за търговия с въглеродни емисии (ETS2), чието въвеждане се очакваше да доведе до повишаване на енергийните цени.
ЕК очаква бюджетният дефицит да надхвърли 4% през прогнозния период, като подчертава, че прогнозата е изготвена при действието на „удължителния закон“ за 2026 г. В този контекст и при липсата на нови приети мерки към момента на изготвяне на прогнозата, ЕК предвижда, че разходите ще продължат да надвишават приходите. Очаква се публичните инвестиции да останат относително стабилни през целия прогнозен период, подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г. и увеличеното усвояване на фондове на ЕС през 2027 г., наред с планирани доставки на военно оборудване. Натискът за нарастване на заплатите в обществения сектор ще бъде по-умерен, въпреки че темпът на нарастване ще остане по-висок спрямо частния сектор. Прогнозата на ЕК е дефицитът да нарасне до 4,1 % през 2026 г. и 4,3 % през 2027 г., което се обяснява с остатъчните автоматични механизми при социалните разходи и с разходи за отбрана през 2027 г.
Консолидираният дълг на сектор "Държавно управление“ е прогнозиран да нарасне от 29,9 % от БВП през 2025 г. до 32,3 % през 2026 г. и 35,5% през 2027 г., което до голяма степен ще се дължи на първичното бюджетно салдо.
