„Пишете за моите бебета, вижте колко са млади, хубави и умни.“ Това казва Владимир Николов, дългогодишен директор на ОУ „Бачо Киро“ във Велико Търново. Тази година той се пенсионира като ръководител на училището, а министър Галин Цоков го отличи с плакет на МОН като „Вдъхновител“, който последователно насърчава младите педагози.
„Бебетата“ са младите учители от „Сдружение за образователни инициативи 19“ към ОУ „Бачо Киро“, което вече девет години се разраства. 19 е броят на новоназначението учители през 2016 година, когато е създадено сдружението. Владо Николов се гордее с двете млади лидерки на „СОИ 19“ – познатите вече в цялата страна Даниела 1 и Даниела 2. Идеята сдружението е да могат младите колеги да споделят нови практики, да се учат един от друг. От регионална идея тя се разраства в национален форум, който всяка година събира все повече млади учители от цялата страна.
„Много важно е да научим младите учители да не заравят глава в пясъка, а да отстояват своя авторитет в обществото“, казва Николов, който стои и зад идеята на форума. Неговите приемници са научени, че трябва да живеят със самочувствие, но и отговорност, защото като учители от тях зависи бъдещето на цялото общество.
Владимир Николов има неуморим дух за откриване на нови възможности за развитие на учителите и ги мотивира непрестанно да откриват нови неща. ОУ „Бачо Киро“ е и сред първите иновативни училища в страната. Той гледа далеч напред и е автор на училищната Концепция за придобиване на знания и формиране на умения и компетенции чрез STEM преподаване на учебно съдържание в ОУ „Бачо Киро“. Неговият подход на лидер, който дава път на тези след него, се е отразил и на всеки от екипа му.
„Двете Даниели“ се стремят да предадат и на другите млади учители как да заявят това самочувствие. Затова част от основните цели на Сдружението са обмяна на практически опит за прилагане на съвременни методи за управление на учебния процес, развитие на нетрадиционно мислене и образование, създаване на условия за неформално общуване между колеги от различни училища с колеги от страната и чужбина.
Заместник-директорът на училището Никифор Тодоров, който от първи клас е учил в училището, казва, че за него и съучениците му Владо е като баща. „Той запали искрицата на родолюбието у мен и към науката история. Ние не изучавахме историята само като предмет – да знаем дати, факти и събития, които всеки който е любопитен към миналото, може и сам да научи, а като средство да разпознаваме обществените процеси, за да можем като граждани да преценяваме по достойнство положителните и отрицателните промени, за да правим верния избор като част от това общество. По думите на ученика историята за тях е била не просто учебен предмет, а наистина Magistra vite (учителка на живота).
„Още като студент ме канеше да замествам учители. Първо като стажант и поисках от него да ми обясни какво да правя – учебен план, не съм влизал в клас и т.н. А той ми казва: „Кради! Влизай в час, гледай, слушай и кради от по-опитните. Те са бившите ти учители, питай…няма кой да те научи освен тях!“. Това е първият урок за младия учител Никифор Тодоров, който в университета е учил методика, но учител става в училището.
Той е запомнил и друг урок от директора си. Младият учител написал на един цял клас тройки и четворки. Директорът Николов го извикал и му казал: „И какво направи сега? Не си ли даваш сметка, че тези оценки са за твоята работа, защото ти не си ги научил! Това първо. И второ: Я, сега и си спомни ти какви пакости правеше като ученик и какво правехме ние твоите учители. Аз на това ли те научих? Защо губиш времето на децата с тези оценки? И запомни добре учител който забрави своето детство със всичките му плюсове и минуси, трябва незабавно да напуска занаята!“. На другия ден Тодоров влязъл при учениците и си говорил с тях целия час за своите пакости. Тогава директорът му казал, че „ще стане даскал“. Вече завършили основното училище и пръснати в други, учениците не прекъсват приятелството си и връзката с учителя по история.
„Започнах работа още в четвърти курс и още в първия си ден се оказах базов учител на моите състудентки. Като попитах директора какво да правя, той ме погледна: „Зная много добре, че можеш. Затова сядаш на последния чин, водиш си записки и после започваш да даваш напътствия на колегите си по примера на твоите преподаватели“, разказва д-р Ирена Пенчева, най-новото попълнение в училищното ръководство като заместник-директор. Тя е от „бебетата“ от 19-те основатели на Сдружението за образователни инициативи.
През 1994 година, като новоизлюпена студентка, плаха и есигурна, започва работа и сегашната директорка Валентина Найденова. „И професионалното, и личностното ми израстване е свързано с този екип и специално с Владо Николов“, казва днес.
38% от колегите на Владимир Николов са млади хора, на възраст до 35 години и по този начин има приемственост. Колегите му казват, че тук се работи спокойно, защото си вярват и подкрепят.
В училището няма учителска стая, защото нямат нужда от нея. Още в далечната 2017 г. е превърната в първия в областта, изграден със собствени средства малък СТЕМ център. Общуват си на кафе в малък офис. През останалото време са непрекъснато сред децата. За тях връзката с децата в час е еднакво важна и в междучасията. Екипното взаимодействие е нещо като символ верую за екипа.
ОУ „Бачо Киро“ е и сред първите в страната с изграден STEM център по Национална програма на МОН. Одобрени са и за втори СТЕАМ център, който е готов и чакат само техниката. Работят по всички програми и проекти, включително и по Еразъм+. Училището е едно от най-желаните и затова със съдействието на общината и родителите ще реализират проект за разширяване и подобряване и енергийната ефективност на сградата с 4,5 млн. лева по Плана за възстановяване и устойчивост.
По инициатива на Валентина Найденова, сега избрана за директор с конкурс, а преди това зам.- директор, в този офис са наредени буркани с оригинална форма и красив дизайн. В тях учителите от училищния екип си споделят послания на благодарност за методическата подкрепа и партньорство в общата работа. В подходящ момент всеки може да се запознае със съдържанието на текста, да изпита удоволствие от общия успех.
Валентина Найденова печели конкурса за нов директор на ОУ „Бачо Киро“ с висок резултат – 74 точки. Владо Николов й предаде поста с орхидея и шампанско. Той плисна вода от менче пред наследничката си и й пожела успех, а тя на него – успешен старт с новите мечти и предизвикателства. Според Валентина това е прекрасен пример за приемственост.
