Над 5000 души в България са валидирали професионалните си умения и знания през миналата годна и са получили документ, удостоверяващ компетентностите им. Това е повече отколкото общо през предходните 8 години.
Това стана ясно по време на Националните дни за учене през целия живот, които бяха открити от главния секретар на Министерството на образованието и науката Любомир Йосифов и заместник-министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова в Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Те се провеждат в рамките на проекта на МОН „Програма за уменията“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на програма Еразъм+.
„Проектът има три основни направления. Първото е подобряване и развитие на професионалното образование и обучение. Второто е с акцент върху обучението на възрастни и ученето през целия живот. Третото е във връзката на образованието с бизнеса“, обясни Любомир Йосифов, който е ръководител на проекта. Той изтъкна, че уменията ще бъдат ключовият фактор за социално-икономическото развитие на държавата и на обществото ни в следващите десетилетия. „Богата и просперираща може да бъде само нация, която се състои от хора, които имат богат спектър от умения и компетентности“, посочи той.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова подчерта, че държавата може да осигури допълнително обучение на над половин милион души, като е дадена възможност тези обучения да бъдат безплатни. Необходимо е обаче повече граждани и техните работодатели да се възползват от тези възможности.
Весела Караянева, главен експерт в МОН, съобщи актуална информация по разработването на учебна документация по новия списък на професиите за професионално образование и обучение, които са за ученици и за възрастни. Тя представи и дейностите по проекта „Модернизация на професионалното образование“ и политиките на МОН в тази област. Те включват и улеснена процедура за валидиране на уменията. Чрез нея се осигурява възможност на хора с професионален опит в определена област, които нямат формално образование и диплома, да получат удостоверение за своите компетентности. Това става след като се явят на изпит или преминат през кратко обучение. От тази възможност се възползват повече хора, като през миналата година най-много от тях са били с професия „помощник-възпитател“, съобщи по време на форума Петя Евтимова – национален координатор на мрежата REFERNET.
Експертите Вилислава Станчева и Ивета Михайлова от Министерството на труда и социалната политика и Мая Тодорова от Бюро по труда – „Сердика“ представиха политиките по заетостта и обучението на възрастни и дадоха примери за успешна реализация на хора, преминали преквалификация. Тематичните приоритети на Европейската електронна платформа за образование на възрастни (EPALE) бяха представени от експертите от МОН Владимир Врачев и Марио Кушев.
Модернизирането на професионалното образование включва и нов списък с професии, които да бъдат по-широкопрофилни, тъй като пазарът на труда в бъдеще ще изисква по-голяма основа от умения и способност за надграждане и преквалификация. В момента новият списъкът съдържа 180 професии, а в стария списък броят им беше 253, стана ясно по време на форума. Ученици от Националната търговско-банкова гимназия и Професионалната гимназия по електротехника и автоматика разказа за успешно преминати от тях практики в различни компании по време на обучението им.
Участниците във форума бяха поздравени от домакина на събитието и ректор на ХТМУ проф. Сеня Терзиева и от заместник-ректора проф. Данчо Даналев. Представители на университета представиха и резултатите по реализирания проект GreenSteam за иновативно обучения на зелени и дигитални умения.
Във форума участваха представители на работодателски и синдикални организации, Центъра за развитие на човешките ресурси, Националната агенция за професионално образование и обучение, академичната общност, експерти от МОН и МТСП, ученици, студенти и преподаватели.
