„Не се отказвайте, дори когато вратата е затворена. Понякога зад нея стои страх, а не нежелание. И точно вие сте ключът“.
„Училището не е враг. То е шанс. Ние сме тук, за да го превърнем в място, където вашето дете се чувства сигурно и значимо“.
„Продължавайте да подкрепяте тази професия. Тя не е „добавка“ към образованието — тя е мостът, по който много деца стигат до бъдещето си“.
Тези послания отправя образователният медиатор Бойчо Кочев по проект „Успех за теб“ в ОУ „Васил Левски“ в село Караджово към своите колеги, към родителите и институциите.
Неговата история е доказателство за силата на образованието и сбъдването на мечтите. Израснал е в Караджово, там завършва основното си образование, но мечтае да бъде учител. „Още тогава знаех, че искам да продължа да уча, но пътят изглеждаше труден. Много ромски деца се отказват, защото нямат подкрепа или възможности. Аз имах късмета някой да повярва в мен – моите учители и мотиватори в първото ми училище и Център „Амалипе“, за да не се откажа, а да продължа да мечтая. Благодарение на тях получих стипендия, осигурено пътуване и безплатни учебници. Тази сигурност и подкрепа ми даде самочувствие, но най-важното беше, че ми дадоха вяра, че мога“, казва Кочев.
Продължава образованието си в ПГ по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в Пловдив. Там усвоява не само професия, но се учи и на дисциплина, постоянство, уважение. След това има труден път в университета, но с подкрепата на учителите в Караджово, с които вече работи като образователен медиатор, завършва ПУ „Паисий Хилендарски“ в Пловдив, специалност „биология“. И днес е учител. Казва, че най- голямо вдъхновение и мотиватор е неговата учителка, а днес и колега, Станка Тонева.
„Като медиатор аз съм мост между училището, децата и техните семейства. Помагам да се преодолеят бариери, недоразумения, страхове. Виждам се в очите на много от тези деца – техните притеснения, техните мечти, техните битки. И знам, че понякога една добра дума, едно обяснение, една протегната ръка могат да променят посоката им“, споделя Кочев.
Като учител дава знание, но и нещо още по-важно – пример. „Казвам им, че и аз съм бил там, където са те. Че не е важно откъде тръгваш, а накъде искаш да стигнеш. И че пътят може да е труден, но е възможен“, разказва той.
Неговата мисия е да бъде човек, който леко, но решително променя съдби. „Да бъда онзи, който мотивира, подкрепя и показва, че ромските деца могат да успяват. Защото когато едно дете повярва в себе си, променя се не само неговият живот – променя се цялата общност“, уверен е Бойчо Кочев.
ОУ „Васил Левски“ в с. Караджово е средищно училище, в което се обучават 108 деца от три населени места – Караджово, Кочево и Моминско. Училищната общност е пъстра и богата – в нея живеят заедно представители на трите най-големи етнически групи в страната: българи, турци и роми, като ромската общност включва 4–5 различни подгрупи. Тази разнообразна среда прави ролята на образователния медиатор още по-значима – той е мостът, който свързва не само училището и семействата, но и културите, ценностите и мечтите на децата.
Работата на медиатора е трудна – не е лесно да се печели доверие. Понякога вратите не се отварят, разговорите са кратки. Кога разбира, че това е неговата работа:
„Беше едно семейство, което отдавна беше загубило връзка с училището. Ден след ден ходех, говорех, обяснявах, слушах. Един ден майката отвори вратата, погледна ме и каза: „Добре, ще опитаме. Защото виждам, че на вас ви пука.“ Постоянство и човечност – така се печели доверие, смята Кочев.
Второто голямо предизвикателство за него е COVID 19, когато училището опустява, а децата, които и без това трудно поддържат връзка с образованието, изведнъж остават сами. „Тогава нямаше значение колко е часът, колко е студено или докъде трябва да стигнем. Заедно с директора Красимира Благоева пълнехме училищния автобус с работни листове, устройства, зарядни, дори листовки с обяснения как да влязат в онлайн уроците“, спомня си днес той.
Имало е дни, в които обикалят с десетки папки с работни листове, защото някъде няма техника, а на места дори ток. После пак обикалят, за да съберат написаното от децата. Беше изтощаващо, несигурно, понякога опасно. „Тези обиколки не бяха просто носене на материали. Бяха сигнал към децата и родителите: „Не сте сами. Ние сме тук. Ученето ви е важно.“, споделя медиаторът.
Когато след месеци на страх и изолация училището отново се изпълва с глъч, децата, при които са обикаляли, идват усмихнати. „Те дойдоха. Не бяха се отказали. Тогава почувствах, че усилието ни не е било напразно“, спомня си Кочев.
„Проектът „Подкрепа за успех“, а после и „Успех за теб“ ми даде възможност да бъда по-близо до родителите. Благодарение на него имаме пространство за повече практически дейности: анкети, ролеви игри, спортни събития, работилници, казва медиаторът.
Според него най-ценни са интерактивните родителски срещи. На тях вижда как родителите започват да вярват, че училището не е срещу тях, а заедно с тях.
Резултатът от неговата работа е по-редовно посещение на училище, повече активност в час и повече вяра на децата в собствените сили.
„Проектът всъщност променя атмосферата в училище. Прави го живо, топло, човешко“, отбелязва Кочев.
И не крие колко е горд, че е успял да върне деца, които са били напълно отпаднали от училище. Трудно с разговори, срещи, доверие, търпение. Но когато днес ги вижда в класната стая знае, че всяка крачка си е струвала.
Повече родители общуват открито с учителите. Включват се в инициативи, които ги сближават като общност – спортни празници, работилници, дни на таланта.
А най-голямото постижение е промяната в отношението на децата. „Когато ме видят, усмихват се, казват „Добро утро, господин Кочев!“, идват при мен, ако нещо ги тревожи. Това доверие не се купува — печели се“, горд е медиаторът и учител.
„Знам, че понякога едно изречение може да промени съдба. Една протегната ръка може да предотврати бъдещ провал. Една усмивка може да върне надежда. Радва ме най-много моментът, в който едно дете казва: „Господине, днес дойдох, защото вие ми казахте да не се отказвам.“, разказва Кочев. За него това е смисълът на работата му.
