Съгласно оспореният акт, размерът на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2025 г. става 1077 лева, а на минималната часова работна заплата - 6,49 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Според жалбоподателят това ще доведе до по-големи разходи за работодателите и ще окаже негативно влияние върху пазара на труда.
Върховните магистрати приемат, че предвиденият начин за ежегодно определяне на размера на минималната работна заплата има за цел да гарантира правото на работниците и служителите на минимално трудово възнаграждение, което е предпоставка за нормално човешко съществуване. Растящата инфлация и липсата на адекватен размер на минималната работна заплата спрямо общото ниво на възнагражденията в страната могат да доведат до неадекватност на доходите на множество хора и да ги поставят в реален риск от попадане под линията на бедност. В този смисъл общественият интерес е от изключителна важност и е над частния интерес на работодателите.
Касационната инстанция приема, че приетото Постановление на МС на РБ не противоречи на правните норми на общностното право, а именно Директива /ЕС/ 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022г. Установяването на рамка на адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз чрез Директивата се цели постигането на достойни условия на живот и труд и достоен стандарт на живот.
Според съдът няма пряка и непосредствена последица от действието на оспорения нормативен акт за увеличаване на недекларираната заетост, формално наемане на половин работен ден, граждански договори, прикриващи трудови, както и оттеглянето на чуждестранните инвеститори от страната. Тези вреди са хипотетични и не следват като пряка и непосредствена последица от действието на оспорения нормативен акт.
Определението по административно дело № 12111/2024 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.
