ВАС отмени разпоредба от Наредба за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка
Целият текст на разпоредбата гласи, че „Размерът на издръжката по ал. 2 се дължи от датата на влизане в сила на съдебното решение. Издръжката се изплаща от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е подадено писменото искане“. Жалбоподателите изрично уточняват, че оспорването се отнася за изречение първо на нормата.
С Наредбата се урежда реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.
Върховните съдии приемат, че Наредбата е издадена от компетентен държавен орган, какъвто е Министерски съвет /МС/, на когото с изрична разпоредба е възложено да издаде подзаконов нормативен акт /чл. 114 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 76, ал. 1 от АПК/.
При издаването на оспорената Наредба не са изпълнени законовите изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА към 2011 г./сега ал. 3/, според които преди внасянето за обсъждане от компетентния орган на проект на нормативен акт, е необходимо същият да бъде публикуван за обсъждане от заинтересованите граждани и организации. Публикация е направена през 2012 г., но на направеният през същата година проект за изменение на Наредбата /ПМС №57/08.03.20212 г./. Такава публикация за самата Наредба от 2011 г. липсва. Според магистратите, това обстоятелство е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната разпоредба.
При преценката на материалната законосъобразност на оспорения текст на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, съдът достига до извод, че нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен. В случая тя противоречи на действащия чл. 152, ал. 5 от Семейния кодекс /СК/. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е регламентирана дължимост на издръжката от датата на влизане в сила на съдебното решение, докато разпоредбата на СК гласи, че: „Изплащането по ал. 1 се дължи, когато по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение“. Решението, с което се присъжда издръжка, подлежи на предварително изпълнение, каквито са изискванията на чл. 242, ал. 1 от ГПК. С Наредбата са въведени изисквания, различни от законовите, като са добавени допълнително ограничителни условия, каквато не е била волята на законодателя.
Констатираното нарушение на административно производствените правила при приемането на Наредбата и установеното несъответствие на подзаконовия текст от Наредбата с нормативен акт от по-висока степен – чл. 152, ал. 5 СК, е основание за отмяната на чл. 10, ал. 3 в обжалваната част.
Решението по административно дело 11179 от 2024 г. подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок.
Водещи новини
