По поставения за разглеждане въпрос е констатирана противоречива съдебна практика, формирана с решения на административните съдилища, постановени в производства по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Противоречиво е решаван въпросът относно правната квалификация на нарушението, извършено от водача на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство (ППС), който без надлежно разрешително го управлява по път, отворен за обществено ползване, когато е назначен по трудов договор с превозвача: дали това се явява нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
С тълкувателното постановление върховните магистрати от ВКС и ВАС приемат, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.
