„Съдът направи една важна стъпка, като официално призна правотата ми и това, че прокуратурата е действала незаконно и престъпно спрямо мен. Но това е само морална победа, защото проблемът е в символиката на обезщетението. Аз бях незаконно лишен от свобода с една-единствена цел – да бъда ограбен, съсипан, мачкан и тормозен. Бях поставен на ръба на смъртта и трябваше да избера между живота си и прехвърлянето на бизнеса на Пепи Еврото“, каза Златанов в ефира на „Здравей, България”.
На въпрос дали очаква след решението на съда да бъдат заведени нови дела и да започнат още разследвания на лица, споменати по случая, бизнесменът беше категоричен:
„Не, не очаквам. Защото тези, които повдигат обвиненията, са подчинени на Пепи Еврото. Те умишлено повдигат обвиненията по такъв начин, че да не могат да бъдат потвърдени от нито един съдебен състав.
„Аз съм убеден, че Пепи Еврото все още диктува. Докато не се смени Висшият съдебен съвет, Пепи Еврото ще бъде господар на нашата прокуратура“.
Бих търсил лична отговорност от прокурор Пейчинов, прокурор Мойсев, Франтишек Петров, Ангел Кънев и други. Те извършиха престъпление от общ характер, с цел да ме ограбят, да ми превземат всичко, което съм събирал през годините, и което ми е редовно.“
Златанов заяви, че е обиден фактът, че за „цялата тази история с отнетото от него злато и пари Петьо Еврото е осъден за документна измама и трябва да плати малко над 2500 евро“.
„Това показва, че в България прокурорите може да извършват каквито престъпления поискат и да останат безнаказани“, подчерта той.
Златанов разказа и за преживяното от него през 2019 година. „Моето малко дете се роди на 11 юли. На 17 юли, един ден след като беше изписано от родилното, нахлуха в дома ни, измъкнаха ме, взеха всичките ми автомобили, цялото ми злато и всички пари. Завзеха фабриката ми и ме вкараха в ареста. Жена ми, току-що родила, беше принудена да започне да тича навсякъде, за да се опитва да оправя нещата. Докато бях в ареста, изхвърлиха моята охрана от фабриката и превзеха предприятието с помощта на специализирани полицейски сили, които бяха изпратени от Петьо Еврото“, спомня си той.
И допълва: „Останах без бизнес, докато бях заключен зад решетките. След това съсипаха и здравето ми. Държаха ме 36 дни с уросепсис в ареста в „Банишора“. Отслабнах до 68-69 килограма. Бях като ходещ скелет. Самият лекар в ареста ми казваше всеки ден: „Яворе, за теб всеки час е ценен. Не знам защо прокурорите те държат тук, вместо да ти позволят да се лекуваш, защото ние не можем да те лекуваме“. В крайна сметка, точно преди да умра, ме закараха в болница „Лозенец“, където д-р Борил Петров ми спаси живота. Но мъченията и натискът продължиха. Докато не получиха това, което искат – дяловете от бизнеса ми“.
