Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. С тях се дава възможност на правителството да тегли нов дълг до 3,8 млрд евро.
Измененията предвиждат възможност правителството да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера до 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите и краткосрочните задължения се обезпечават навреме и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване, посочва вносителят – Министерският съвет.
Промените предвиждат още Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,2617 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ при условие за последваща ратификация.
Парламентът одобри проект, внесен от Министерския съвет, за инвестиционен разход за придобиване на седем нови трикоординатни радара. Проектът за инвестиционен разход е на стойност до 195 млн. евро и е изготвен въз основа на проект на договор по поръчка за придобиване към рамково споразумение между Министерството на отбраната на България и Министерството на въоръжените сили на Франция, пише в мотивите на вносителя.
Придобиването на нови трикоординатни радари е сред основните приоритети, заложени в Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. и в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г. Целта на проекта е развитие на способностите за наблюдение на въздушното пространство с наземни средства за активна радиолокация, осигуряване на въздушния суверенитет на България и изпълнение на съюзническите ангажименти на страната в НАТО, се посочва още в мотивите.
