Подобряване на комуникацията между страните в строителния процес, по-ефективно осигуряване и насочване на средствата за изграждане на инфраструктура, интегриран подход в градското планиране и непрекъснат диалог между всички участници в процеса на градското развитие – около тези мерки се обединиха участниците в работна среща на тема „Строителството в София – правила, възможности, инфраструктурни предизвикателства“. В разговора от страна на “Софийска вода” участваха Васил Тренев, изпълнителен директор и Веселин Димитров, технически директор на водното дружество, инж. Любомир Качамаков, председател на УС на Камарата на строителите в България, и инж. Благой Козарев, зам. председател на УС на Камарата на строителите и председател на Областното представителство на на КСБ в София, арх. Боян Недев, и.д. Главен архитект в Столична община, арх. Здравко Здравков, началник на РДНСК и Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи. В началото на събитието инж. Любомир Качамаков приветства инициативата за такъв дискусионен формат.
Фокус в изказванията на представителите на заинтересованите страни беше как в рамките на съществуващите правила, процедури и законодателство да бъде организиран по-добре процесът на развитие на инфраструктурата на столицата.
Проблемът, станал повод за срещата, обобщи символичният домакин Васил Тренев: „Вода до дистрибуционната мрежа на София има. Но когато тази вода стигне някъде до някоя уличка, на която по съответните план-схеми или идейни проекти има предвидени 10 къщи, а изведнъж там се появят 10 блока, това вече е проблем. В “Софийска вода” вярваме, че винаги има решение, но на мен ми се иска да има обща осъзнатост, че не само дружеството ни има ангажимент към този въпрос, а всички заинтересовани страни в процеса – строителни предприемачи, Столична община, архитекти, проектанти, ние като експлоатационно дружество, дори гражданите, които имат интерес да си купят жилище на тази територия и очакват да получат качествена услуга“.
Бе обсъдено и по-конкретно предизвикателството, когато няма планирана инфраструктура, но има интерес за строителство, а също и случаите, когато вече планираната не е изцяло изградена. На това акцентира Веселин Димитров:
Има предвидени резервоари например, които фигурират в Общия устройствен план, но не са изградени. Когато има такива случаи и се появи инвестиционен интерес в тези територии, проектантите започват да търсят решение как може да бъде пренаредена инфраструктурата, така че да бъдат поети допълнителни водни количества с цел да бъде водоснабден нов имот. Това обаче оказва все по-сериозен натиск върху вече съществуващата инфраструктура.”
За да се избегне такова пренатоварване на системата, трябва да се помисли за един работещ механизъм - за координация между Столична община и „Софийска вода“, коментира и.д. Главен архитект на СО Боян Недев: “Доста ресурс трябва да се вложи не само за построяването, но и за проектирането на тази инфраструктура. Така че пред нас стои въпросът да оптимизираме идейните разработки, как да се направят по-бързо, в какви обхвати, кои територии да се развият в зависимост от инвестиционните интереси на бизнеса и да се осигури всяко едно обезпечаване, план-схемите и оттам нататък реализацията й“. Боян Надев акцентира още и върху необходимостта от баланс и справедливост при разпределянето на инвестициите спрямо всички жители на града, които плащат данъци.
Според началника на РДНСК и бивш главен архитект на столицата Здравко Здравков правилното планиране на изграждането, но и на финансирането на градската инфраструктура е преди всичко управленска политика: „Първият проблем е финансовият – той не може да бъде решен за цяла София и това трябва да е ясно. Предмет на управленска политика е определянето на зони с активно влияние, в които да се гарантира развитието на инфраструктурата и да се обезпечи канализация и водопровод и съответно ресурс за отчуждаване и изграждане на основните колектори. Вторият проблем е свързан с това, че таксите за разрешение за строеж не се обвързаха с така наречената “банка”, в която трябваше да влизат средства за благоустройство на територията. Ако се планира правилно, трябва да има и следващата стъпка по средтва за капиталова програма по определени територии“.
В тази посока сподели вижданият си и председателят на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи Георги Шопов: Специалистите ги има, волята я има, няма пари. За миналата година строителството е платило данъци и такси на държавата в размер на 7 млрд. лв. По наши изчисления само 7% от тези пари, ако отиват за инфраструктурно обезпечаване на територията, новите квартали ще бъдат зелени градини. С улично осветление, тротоари, перфектна канализация”. Георги Шопов застъпи тезата, че тези средства не се връщат обратно към този ресор и това не е справедливо спрямо гражданите.
В този диалог с обобщение се включи зам.- председателят на УС на Националната камара на строителите инж. Благой Козарев, според който решението е “кардинална промяна в подхода как се осъществяват инвестиционните намерения. Защото ако не обърнем целия процес и не го гледаме по-глобално, ако продължаваме да работим на парче, няма да стигаме далеч”.
Участниците в срещата единодушно се обединиха около идеята да създадат съвместен консултативен орган, в който периодично да се обсъждат конкретните предизвикателства пред интегрираното развитие на столицата и да търсят заедно трайните работещи решения.
Голяма полза за всички страни би имала дигитализацията и използването на ИИ технологии за оценка, качество и синхронизация на плановете и осъществяването им в градското строителство.
