В продължение на публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс за ускоряване на наказателния процес, министър Андрей Янкулов предлага за предварителни обществени консултации и проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Поради по-големия обем и наличието на повече промени, които изискват политическо решение от редовно правителство, за момента не се пристъпва към изпълнение на формалната законодателна процедура, а се цели единствено запознаване на обществеността с проекта. Той съдържа предложения на предходното редовно правителство, към които са добавени множество идеи на представители на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт, а решението кои от тях да се включат в окончателния законопроект, ще остане за следващото редовно правителство.
Основните изменения, заварени от служебното правителство в подготвения по-рано проект, са свързани с: промяна за подсъдността и реда за предявяване на частични искове, които улесняват гражданските ищци, но и могат да се ползват за злоупотреби при изкуствено разделяне на вземанията в повече дела; улесняване на вписването на искови молби, които съдилищата да обменят със службите по вписвания по електронен път; уреждане на изричен срок от три месеца за насрочване на граждански дела в открито заседание; опростяване на правилата за приемане на експертизи с участие на вещото лице дистанционно или без неговото присъствие, ако страните са съгласни; създаване на възможности за съединяване на изпълнителни дела в общо производство, за да се пестят разноски, както и промяна на реда за изменение на иска – да се допуска присъединяване към иска на наемни или други парични вноски, които са станали дължими, докато е траял съдебният процес.
Към това обаче се предлага да се добавят и значително по-широки мерки, които се предлагат на вниманието на професионалната общност и обществото.
Мярката с най-голяма интензивност е предложението някои граждански дела въобще да не се разглеждат в открито съдебно заседание, ако страните желаят това, като се следи за спазване на изискванията от практиката на Конституционния съд – решение по конституционно дело № 12/2018 г. Предлага се това винаги да води до ускоряване на предписаните в закона процесуални срокове – на четири месеца (два вместо три за представяне пред страните на предложението за решаване на делото без открито заседание, по две седмици срок за страните да вземат становище, и още месец за решение) вместо предвидените пет за разглеждане в открито заседание в първа инстанция. И на под три месеца (две седмици за искане за становище на страните и два месеца за изготвяне на решението след становищата) вместо предвидените четири (на практика този срок рядко се спазва в съдилищата в големите градове) – за втората инстанция. Предвижда се още за решаване на делото по този ред освен да е налице становище на съда, страните винаги да могат да възразят, като преценят дали искат по-бързо решаване на делото – в първата инстанция да се изисква изрично съгласие на страните, а във втората – те да не са възразили в дадения им от съда срок.
Предлагат се и допълнителни промени спрямо първоначалния проект в реда за изменението на искове – да може при иск за вещ, която е унищожена в хода на процеса, вместо делото да се прекратява и да се налага образуване на ново, съдът директно да разглежда претенция за паричната равностойност на вещта. При спорове за това дали да се дължат парични суми, ако те са били платени, докато трае делото, то да не се прекратява поради плащането, а да се развива като по претенция за осъждане за връщане на неправилно платена сума. Дава се възможност и за прекратяване на делото по ускорена процедура, ако ответникът е платил всичко искано от ищеца в хода на процеса, без да се налага призоваване на страните в съда. Предлага се и опростяване на производството за оспорване на разноските, когато решението на съда се обжалва и в другите му части. Също така се предлага да се прекратяват мотивирано без разглеждане с участие на другата страна искове, които очевидно не могат да бъдат уважени, дори и ищецът да докаже всичките си твърдения пред съда, защото такива права не съществуват по закон – срещани в съдебната практика са примери за искове с твърдения за вреди от черна магия; претенции за осъждане на държавни служители за неизпълнение на задължения, които въобще нямат по закон, и подобни, по които в момента ответниците биват призовавани и се налага да си ангажират адвокати и да правят разноски, тъй като има противоречиви становища на съдилищата дали подлежат на прекратяване веднага.
Друго предложение е дружествата за комунални услуги, когато съдят потребители, първо да трябва да ги потърсят на известните им адреси с покана да платят задълженията си, с която разясняват възможностите за доброволно изясняване на спора, за да не се стига въобще до съдебно дело и евентуални разноски за насрещната страна. Предлагат се също така и мерки, с които да се опростят и ускорят делата за промяна на обезпечителни мерки (запори, възбрани и подобни), като те се разглеждат от един съд заедно с иска, тъй като в момента има спорове за това кой съд е компетентен и често се забавят дела поради прехвърлянето им между съдилищата.
Предвидени са и редица други, предимно технически изменения, както и промяна на някои уредени в ГПК парични граници (напр. за подсъдността на исковете), за да бъдат кръгли числа в евро.
Всички тези предложения се подлагат на дискусия чрез интернет страницата на Министерството на правосъдието.
Накрая, тъй като Министерството на правосъдието обяви, че е изготвило свой проект за процедурите за избор на членове на ВСС и ИВСС, поради обществения интерес този проект също се публикува на интернет страницата на министерството за сведение и мнения от гражданите.
