Фалитът на КТБ се превърна в схема за преразпределение на активи за стотици милиони и дори милиарди. Историята не свърши преди 12 години, когато банката бе закрита, а продължава и до днес. Делото за КТБ и до момента се влачи изкуствено и стои в юридическото небитие на Съдебната система. Вместо прозрачно осребряване в интерес на кредиторите, най-апетитните обезпечения по кредитите на банката преминават през цесии, възлагания и посреднически дружества, за да се окажат в накрая ръцете на ограничен кръг избрани бенефициенти. Атрактивни и скъпи имоти не се купуват, а се възлагат срещу уредени вземания. Пари реално не се плащат и стойността се прехвърля. А печалбата се реализира за сметка на масата на несъстоятелността на банката, т.е. и за такава на бюджета. На следващ етап тя изтича към офшорни структури извън България.
Вземания се разменят срещу по-ценни обезпечения, кредиторът се превръща в собственик чрез изпълнително производство, а собствеността бързо се прехвърля по предварително организирана верига. Така активи от масата на несъстоятелността се изваждат и концентрират извън публичния контрол. Наблюдаваме модел на грабежа под благосклонното бездействие и съдействие от страна на всички отговорни институции в държавата.
Веригата на отговорност в този процес е ясна – от синдиците на КТБ и Фонда за гарантиране на влоговете, през Съдебната система, БНБ и органите по изпълнение, до Прокуратурата, ДАНС и НАП. Това са институциите, които имат правомощията да гарантират прозрачност, да предотвратят злоупотребите и да защитят обществения интерес. Когато въпреки това колосални и стратегически активи преминават през подобни механизми без ефективна реакция, въпросът вече не е дали има проблем в отделна сделка, а дали системата като цяло функционира в интерес на Закона или позволява неговото заобикаляне.
Това разследване проследява именно този механизъм. Въпросът вече не е какво се е случило с активите на КТБ, а #КОЙ ги прибра.
Активите на КТБ: прехвърляне без прозрачност
„Дипи инвестмънт“ ЕООД с ЕИК 204765487 е учредено през септември 2017 г. с капитал от едва 500 лева. Учредител и едноличен собственик на капитала е „Дипи“ ЕООД с ЕИК 040392502, контролирано от Добрин Иванов Иванов. Същият е известен като един от свързаните със среди около Делян Пеевски. Фирма на оръжейния търговец Добрин Иванов е получила големи суми от офшорка, около схемата за пране на пари по данните за “Магнитски”. Това бе разкрито от Биволъ, чрез Досиетата FinCen и разследване на италианската прокуратура по делото “Волонте”.
Досиетата FinCen: Човек на Пеевски и ГЕРБ в схемата “Магнитски”
Добрин Иванов е известен не само с това, че обслужва бизнес-интереси на фирми свързани с депутата и бизнес магнат Делян Пеевски, а също така е собственик на “партийната телевизия” на ГЕРБ “ТВ Европа”.
Картината се допълва от ключовия елемент, който извежда казуса извън чисто икономическата му рамка. Дружеството „Дипи“ ЕООД едноличен собственик на „Дипи инвестмънт“ към момента на създаването му е акционер в телевизия ТВ „Европа“ АД. Тъй като „Дипи“ ЕООД е изцяло притежавано от Добрин Иванов Иванов, това означава, че контролът върху медията се упражнява именно чрез него. Паралелното присъствие на едно и също лице в структура, участваща в придобиването и трансфера на активи от масата на несъстоятелността на КТБ, и в собствеността на национална телевизия, поставя въпроса за възможно преплитане между политически с икономически интереси и медийно влияние. Тази връзка не дава сама по себе си окончателен отговор за характера на схемата, но добавя още едно ниво към нея, в което контролът върху активи и контролът върху публичния наратив потенциално се пресичат.
Ето под какво се подписа бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю:
В България Евронюз си партнира с ТВ Европа […] собственост на Добрин Иванов, част чието богатство идва от търговия с оръжия. Добрин се счита за прокси на Делян Пеевски, олигарх и медиен могул, описван като айсберга на корупцията в България.
Иванов стана скандално известен преди години и с фирмата си „Емона 2000“, която застрои една от най-емблематичните и девствени плажни местности по Черноморието – Иракли. Тогава се стигна до пряка агресия от страна неговия син срещу журналистически екип, който отразяваше започването на строителните дейности в защитената територия. Те бяха започнати със съществени нарушения и се реализираха в зона със защитен статут, при очевиден конфликт между инвестиционен интерес и екологичното право. Строителната дейност на Иванов обаче в крайна сметка бе формално узаконена от ВАС, въпреки очевидния конфликт между екологичните изисквания и параметрите на застрояването.
Но да се върнем на “ДиПи инвестмънт”. Само година по-късно след учредяването, на 20.08.2018 г., собствеността върху дружеството е прехвърлена на чуждестранната фирма „Ирида“ ЛТД, регистрирана в Обединените арабски емирства, номинално притежавана и представлявана от Тимур Байгелов – гражданин на Казахстан. Сделката е оформена чрез нотариално заверен договор за покупко-продажба на дружествени дялове, при който обаче липсва ключов елемент – договорена цена. Тя следвало да бъде определена впоследствие чрез анекс или допълнително споразумение.
Тази липса поставя под сериозно съмнение валидността на сделката, тъй като цената е съществен елемент от фактическия състав на прехвърлянето на собствеността върху дружествени дялове.
Контактите: връзка към кръгове около Делян Пеевски
След май 2019 г. като лице за контакт, включително по Закона за мерките срещу изпирането на пари, е декларирана Нина Лекова Иванова от Бургас. Тя е свързана със Стефан Георгиев Иванов, с когото участва в съвместни дружества, включително ДЗЗД „Ел Дорадо“ и „Финтакс Инк“ ООД.
Стефан Иванов се явява ключова фигура в мрежа от дружества, които пресичат структури, традиционно асоциирани с Делян Пеевски. Той е бил член на съвета на директорите на „К енд К Електроникс“ ЕАД – дружество, в чиято структура присъства и „Техномаркет България“ ЕАД.
От своя страна, „Техномаркет България“ ЕАД е контролирано чрез „Маркет инвестмънт“ АД. Структура, в която участие имат Борис Захариев и Кирил Кобарелов. Последният фигурира в множество дружества, свързани с търговия, разпространение на печат и тютюнев бизнес, както и в схеми около „Национална лотария“ АД заедно с Васил Божков /Черепа/, друг санкциониран по Закона “Магнитски” роден олигарх.
Така около формално малко дружество започва да се очертава мрежа от лица и компании с дълбоки икономически и политически зависимости.
Активите на КТБ: прехвърляне без прозрачност
Още преди да премине под контрола на „Ирида“ ЛТД, „Дипи инвестмънт“ придобива активи от масата на несъстоятелността на КТБ. Това става чрез договори за прехвърляне на вземания, сключени по процедура на „пряко договаряне“.
Този подход поставя въпроси относно спазването на законовите изисквания за публичност и конкуренция при продажба на активи на банка в несъстоятелност.
Придобитите активи включват:
- вземания срещу „Юлита 2002“ АД (по-късно „Кей Ес Ес 2017“ АД), обезпечени с имот на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №125 в София;
- вземания срещу „Асрар казино груп“ АД, обезпечени с имот на бул. „Дондуков“ и с казино в „Слънчев бряг“.
Особено показателен е фактът, че в Имотния регистър е вписано само извлечение от договора за цесия, а не самият договор, което поставя под въпрос законосъобразността на вписването.
След придобиването на вземанията „Дипи инвестмънт“ не действа като купувач на имоти в класическия смисъл, а като взискател и кредитор по цедираните му вземания. Именно това е същественият механизъм в схемата. При последвалите изпълнителни производства дружеството не плаща реална продажна цена на ЧСИ, а при липса на други наддавачи иска възлагане на съответния имот срещу намаляване на своето вземане. С други думи, имотът не се „продава“ на „Дипи инвестмънт“ в обичайния пазарен смисъл, а се възлага на кредитора срещу погасяване на част от дълга по цесията.
На 06.02.2019 г. дружеството получава чрез ЧСИ Стоян Якимов имота на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №125 срещу посочената стойност от 4 280 000 лева, но това следва да се разбира именно като възлагане срещу намаляване на вземането, а не като плащане на „живи пари“. Само няколко месеца по-късно, през ноември 2019 г., същият имот е прехвърлен на „Мармас“ ЕООД за 4 500 000 лева. Паралелно с това се извършва и цесия на вземания за над 6 милиона лева към същото дружество. Така общият приход за „Дипи инвестмънт“ от тези операции достига над 10,5 милиона лева, като началното придобиване на активите е станало не чрез реално парично плащане, а чрез конвертиране на вземания в собственост.
Част от Нотариалния акт между “ДиПи инвестмънт” и “Мармас” за имот и огромна къща в центъра на София, част от активите на КТБ.
Пенсионерка от Стара Загора с 500 лева капитал и 10 милиона резултат
Съдбата на имота на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №125 не е просто част от сделките на „Дипи инвестмънт“, а показателен пример за това как функционира механизмът на прехвърляне на активи.
Става дума за емблематичната сграда ,къщата на индустриалците Чапрашикови, архитектурен паметник с историческа стойност, която след 1990 г. преминава през няколко собственика, включително държавната „Агенция за дипломатически имоти“. По-късно имотът е придобит от фирма, свързана с Красимир Гергов, а впоследствие попада в „Юлита 2002“, дружество, кредитирано от КТБ.
Именно тук започва връзката с разглежданата схема. „Юлита 2002“ се оказва силно задлъжняла към КТБ, а имотът – ипотекиран в полза на банката. След фалита на КТБ този актив става част от масата на несъстоятелността и попада в механизма на последващите цесии.
През 2019 г. на сцената се появява „Дипи инвестмънт“ ЕООД, управлявано от Тимур Байгелов и контролирано от дружество от Дубай. Дружеството придобива имота, но само за кратък период, след което го прехвърля на „Мармас“ ЕООД – фирма, регистрирана едва месец по-рано.
Собственик и управител на „Мармас“ е 70 годишната Стефанка Николова Маркова от Стара Загора, лице без публичен бизнес профил и с дружество с минимален капитал от 500лв. Въпреки това, именно тя се оказва краен приобретател на имот със значителна стойност в центъра на София. Стефанка няма и не е имала никаква друга бизнес дейност, освен въпросната еднолична фирма, без никаква друга дейност и история и само с един регистриран служител – самата Стефанка Маркова.
Пример на грабежа
Състоянието на сградата днес повдига допълнителни въпроси. Вместо да бъде поддържан като паметник на културата, имотът видимо се руши – прозорци са заковани, мазилката пада, а цялостната визия показва липса на стопанска грижа.
Целта на придобиването не е експлоатация или развитие на имота, а прехвърляне на собствеността като част от по-голяма схема, при която реалният интерес не е в самия актив, а в неговото движение между участниците.
Така конкретният случай с къщата на Чапрашикови се превръща в микромодел на корупционния механизъм за заграбването на активи на фалираната изкуствено банка. Преминали през кредитиране от КТБ, последвано от несъстоятелност, цесии, краткотрайно притежание от посредник и финално прехвърляне към формално независим субект с неясен ресурс и произход на парите.
Имотът с къщата на бул. Евлоги и Христо Георгиеви 125 в София.
Ликвидацията: парите изчезват към ОАЕ
През май 2021 г. дружеството е прекратено и влиза в ликвидация, проведена от същия управител Тимур Байгелов. Няма данни за предявени претенции от кредитори. Това означава, че получените над 10 милиона лева са разпределени към едноличния собственик „Ирида“ ЛТД в ОАЕ. Пътят на активите завършва извън България, без ясна публична отчетност за крайния бенефициент.
Дубайската следа около „Ирида“ ЛТД остава един от най-непрозрачните елементи в схемата. Посоченият адрес – Bayswater Tower, Level 18, Office No. 10, Business Bay, Dubai е офиса на фирма „Freemont Oneworld Group“, която основно се позиционира като обслужваща руски интереси за бизнес регистрации в Дубай. Личи, че това е типичен корпоративен/регистрационен адрес, използван от множество дружества и бизнес структури, което затруднява установяването на реално оперативно присъствие. Публичните търсения не показват надеждно доказана пряка връзка между „Ирида“ ЛТД и TGI Middle East, но самият адресен пласт, номиналното участие на казахстанския гражданин Тимур Байгелов и липсата на видим самостоятелен бизнес профил на „Ирида“ поставят въпроса дали дружеството от ОАЕ не е използвано като междинна фасада за прикриване на крайния контрол.
В българските фирмени бази Байгелов се появява практически единствено около „Дипи инвестмънт“ – като управител, представител на офшорната контролираща компания, действителен собственик и впоследствие ликвидатор, което засилва съмнението, че ролята му е била функционална, а не самостоятелно предприемаческа. Именно през тази дубайска конструкция активи, произлезли от масата на несъстоятелността на КТБ, се превръщат в паричен поток за над 10 млн. лева, напуснал България след ликвидацията на „Дипи инвестмънт“, без публично установим краен бенефициент.
Регистрацията на Irida Ltd. в Дубайския регистър
Цесиите разкриват сложна схема с милиони от „Дунарит“
В основата на цялата схема стои поредица от цесии, започващи през 2016 г. с прехвърляне на вземане срещу „Дунарит“ АД на стойност над 22 милиона евро. Тези вземания преминават през няколко дружества, включително офшорна компания от Британските Вирджински острови, преди да достигнат до „Дипи“ ЕООД.
Тук обаче е важно да се направи същественото уточнение: „Дипи инвестмънт“ не придобива окончателно вземанията срещу „Дунарит“ като краен кредитор по тях. Механизмът е по-сложен. „Дипи“ прехвърля вземането срещу „Дунарит“ към КТБ, за да може банката впоследствие да го прехвърли на Държавната консолидационна компания /ДКК/. Това вземане е платено по линия на „Дунарит“/ДКК, но срещу него „Дипи“ и свързаното с него „Дипи инвестмънт“ фактически получават не пари, а други вземания на КТБ срещу други длъжници – вземания, обезпечени с много по-апетитни недвижими имоти.
Именно тук се намира сърцевината на схемата: едно вземане срещу „Дунарит“ е използвано като разменна монета, срещу която от масата на несъстоятелността на КТБ се изваждат други вземания, обезпечени с първокласни активи. Тези нови вземания вече позволяват на „Дипи инвестмънт“ да влезе в ролята на кредитор и взискател по изпълнителни дела и да иска възлагане на имоти срещу намаляване на вземанията си.
Ключов момент е цесията от август 2017 г., при която синдиците на КТБ приемат вземането срещу „Дунарит“ и се ангажират с насрещно удовлетворяване чрез активи на банката. Това действие повдига въпроси за съответствие със закона за банковата несъстоятелност, защото вместо прозрачно осребряване на активи в интерес на кредиторите, се оформя механизъм на замяна: вземане срещу „Дунарит“ срещу други вземания на КТБ, обезпечени с високостойностни имоти.
В същия ден вземането срещу „Дунарит“ е прехвърлено на ДКК ЕАД срещу над 46 милиона лева, част от които разсрочени. Така КТБ се освобождава от едно вземане, но паралелно с това от масата на несъстоятелността излизат други активи и обезпечения, които се оказват в патримониума или под контрола на „Дипи инвестмънт“. Това е реалната логика на операцията – не проста покупко-продажба, а подмяна на вземания, чрез която се отваря пътят към имоти с много по-голяма стойност.
„Мармас“ ЕООД: неизвестният “купувач”
Един от финалните получатели на активите – „Мармас“ ЕООД остава абсолютно непрозрачен. Фирмата е регистрирана на домашния адрес на Стефанка – ул. Златан Станчев 15 в Стара Загора.
Дружеството не публикува финансови отчети от 2023 г. насам и има значителни задължения към неизвестен кредитор. По нищо не личи как и откъде се е сдобило с много милиони, за да играе в крупните сделки по придобиването на активите от КТБ.
ул. Златан Станчев 15 в Стара Загора, където е домашният адрес на Стефанка Маркова е и седалището на многомилионната й единствена фирма “Мармас”.
Съгласно Търговския закон това поражда предпоставки за несъстоятелност, но липсва информация за предприети действия от институциите.
Документите говорят: „Дипи инвестмънт“ придобива и прехвърля активи от КТБ
Подробната справка от Имотния регистър за „Дипи инвестмънт“ ЕООД разкрива не отделни сделки, а повтарящ се модел, който проследява движението на активи от масата на несъстоятелността на КТБ през едно транзитно дружество към крайни получатели. Данните показват десетки вписвания – цесии, договорни ипотеки, постановления за възлагане и последващи продажби, които очертават ясно структурирана последователност от действия.
Най-показателният пример е имотът на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ №125 в София. Справката проследява как този актив, първоначално обезпечение по кредит към КТБ, преминава чрез цесия към „Дипи инвестмънт“, след което дружеството влиза в изпълнителното производство като взискател и кредитор. При липса на други наддавачи имотът е възложен на „Дипи инвестмънт“ срещу намаляване на вземането му, тоест без реално плащане на продажна цена в пари. Само в рамките на същата година имотът е прехвърлен на трето лице – „Мармас“ ЕООД, без индикации за дългосрочно задържане или инвестиционно намерение.
Същият механизъм се наблюдава и при десетки имоти в Банско и Разлог, където става дума не за единични сделки, а за пакетно придобиване на апартаменти, студиа и обслужващи обекти. Всички те са били обезпечения по кредити на КТБ и са прехвърлени към „Дипи инвестмънт“ чрез договори за цесия, последвани от бързи разпоредителни сделки. Този тип концентрация показва, че не се търси индивидуална доходност от отделни активи, а структурирано изтегляне на цели портфейли.
Паралелно с това, в справката се открояват и имоти в централната част на София – административни сгради и търговски обекти с висока стойност, които също следват същия път: ипотека към КТБ, цесия към „Дипи инвестмънт“ и последващо прехвърляне. Това изключва хипотезата, че дружеството оперира с остатъчни или трудно реализуеми активи – напротив, става дума за първокласни имоти.
Допълнителен слой в схемата се появява чрез участието на дружества като „Миролио инвестмънт“, които фигурират в част от веригата на прехвърлянията и съвпадат с описаните в договорите за цесия първоначални кредитни отношения. Така данните от Имотния регистър на практика потвърждават документално вече очертания механизъм на трансфер на вземания и активи.
Справката показва и географския обхват на операциите – освен София и курортните зони, присъстват и имоти във Велико Търново и други градове, което говори за национално покритие на схемата. Независимо от локацията, моделът остава непроменен: вземане на КТБ, обезпечено с ипотека, преминава чрез цесия към „Дипи инвестмънт“, след което дружеството действа като взискател и кредитор в изпълнително производство. При липса на реална конкуренция имотите се възлагат на кредитора срещу намаляване на вземането, а след това бързо се прехвърлят нататък по сценарий.
Именно тази повторяемост е знакова. Тя показва, че „Дипи инвестмънт“ не действа като класически инвеститор, който придобива, развива и управлява активи, а нещо като междинно звено в процес на пренасочване на стойност. Функцията на дружеството се свежда до това да акумулира вземания, да ги конвертира в имоти и да ги препродаде в следващия етап от веригата.
Данните от Имотния регистър фиксират цялата картина с конкретни сделки и дати.Зад отделните трансакции стои устойчив модел, при който активи с произход от КТБ се прехвърлят последователно през юридически конструкции, докато достигнат до крайни притежатели извън първоначалната рамка на банковата несъстоятелност.
Подобни прехвърляния последвани от бързи препродажби е типичен модел, характерен не за инвестиционна дейност, а за транзитно пренасочване на активи. Консервативната оценка на активите, преминали през описаната схема, на база сделки, цесии и имоти, отразени в Имотния регистър, надхвърля 80 милиона евро като при пълно разследване на свързаните операции и актуализиране на цените, сумата може да достигне над 120 милиона евро.
Схема на източването
Разследването на сделките и вписванията очертава мащаб, който трудно може да бъде обяснен с обичайна инвестиционна логика. Активи, произлезли от обезпечения по кредити на КТБ, вместо да бъдат осребрени при максимална прозрачност и в интерес на кредиторите, се придвижват през поредица от юридически конструкции, пряко договаряне и посреднически дружества, за да се концентрират извън първоначалната рамка на банковата несъстоятелност. Този мащаб и повторяемост на операциите поставят въпроса дали става дума за пазарни сделки, или за системно пренасочване на стойност, при което десетки и стотици милиони евро напускат контрола на процедурата по несъстоятелност и се озовават в крайни структури с неясен бенефициент.
Въпроси без/с/ отговор
Анализът на тази схема води до серия от ключови въпроси:
#КОЙ е реалният бенефициент на „Ирида“ ЛТД;
#КОЙ финансира придобиванията на „Мармас“;
Спазени ли са правилата при продажбата на активи на КТБ;
Защо синдиците са действали чрез пряко договаряне;
Платени ли са в пълен размер сумите по цесиите;
Има ли институционален контрол върху тези процеси.
Отговорите на тези въпроси са от съществено значение не само за изясняване на конкретния казус, но и за оценка на начина, по който активи за стотици милиони са били преразпределени след фалита на КТБ.
#КОЙ прибра активите на КТБ: финалът на една предвидима схема
Проследяването на цялата верига от първоначалните цесии върху вземанията срещу „Дунарит“ АД, през използването им като разменен инструмент към КТБ, последващото насрещно получаване на други вземания на банката срещу длъжници с апетитни обезпечения, до трансформирането на тези вземания в имоти чрез възлагане от ЧСИ, до крайното им реализиране от „Дипи инвестмънт“ ЕООД и изтичането на огромни суми към офшорна структура в Обединените арабски емирства, очертава не просто поредица от сделки, а добре обмислен, структуриран и проигран механизъм за извличане на стойност от масата на несъстоятелността на една банка, за което плащаме всички ние.
Фактите очертават няколко ключови закономерности, които трудно могат да бъдат обяснени като случайно съвпадение.
Първо, придобиването на вземания от КТБ става чрез „пряко договаряне“, без ясни следи от конкурентни процедури, каквито законът и практиката при банкови несъстоятелности предполагат. Липсата на публични покани и прозрачна надпревара за активите поставя въпроса дали е търсена най-добрата цена в полза на кредиторите или е бил подбран предварително определен приобретател.
Второ, вписванията в Имотния регистър са извършени чрез извлечения от договори, а не чрез самите договори. Това не е формален пропуск, а съществен дефект, който засяга валидността на самото вписване и правната сигурност на последващите сделки. Подобна практика е в разрез с основния принцип за пълна публичност на актовете, подлежащи на вписване.
Трето, веригата от цесии, започваща от „Е.Миролио“ ЕАД и преминаваща през български и офшорни дружества, включително структура от Британските Вирджински острови, съдържа повтарящ се модел на сделки без ясно определена цена към момента на подписването, отложени плащания и допълнителни споразумения, които остават извън публичния регистър. Това размива проследимостта на паричните потоци и поставя въпроса дали реално са извършвани плащания или става дума за счетоводно прехвърляне на пари и права.
Четвърто, синдиците на КТБ, вместо да действат единствено като орган по осребряване на активи, влизат в активна търговска роля и придобиват вземания, договарят условия и насрещни престации, а след това прехвърлят същите вземания към държавната ДКК ЕАД. Това поведение излиза извън всчики измерения на класическата и законна функция на синдик в производство по несъстоятелност, като тук се изисква институционален отговор.
Пето, крайният резултат е еднозначен: активи, обезпечени с първокласни недвижими имоти в София, по Черноморието и на други атрактивни локации, преминават през няколко юридически слоя и завършват с реализирана печалба, изведена към дружество в ОАЕ. Междувременно, дружеството, което формално генерира печалбата „Дипи инвестмънт“ ЕООД е ликвидирано без публично известни задължения, без кредиторски претенции и без яснота за крайното разпределение на средствата.
Шесто, появата на „Мармас“ ЕООД като купувач на ключови активи във финалната фаза добавя нов пласт непрозрачност. Еднолично дружество на възрастна жена, без никакъв бизнес бекграунд и практика, без публична финансова история и с непубликувани отчети в последните години придобива активи за милиони левове, обезпечени с неизвестен източник на финансиране. Това създава обосновано съмнение за скрит кредитор или за използването му като подставено лице.
На този фон връзките на участници в схемата с корпоративни структури, асоциирани в публичното пространство с икономическото влияние около Делян Пеевски, както и пресичането с фигури от орбитата на другия санкциониран по Магнитски – Васил Божков /Черепа/, очертават по-широк контекст. Може да се направи извод, че това не е изолиран случай, а част от по-голям модел на преразпределение на активи след фалита на КТБ.
Всичко води до един неизбежен извод: държавата е загубила контрол върху процеса на осребряване на активите на КТБ, а на нейно място се е формирала паралелна икономическа логика, в която ключови активи се прехвърлят към ограничен кръг субекти при непрозрачни условия.
Към “гнилите” институции
Всичко изложено до тук, от начина на придобиване на вземанията, през липсата на прозрачни процедури, до механизма на възлагане на имоти срещу прихващане вместо реално плащане, очертава не просто серия от съмнителни сделки, а добре структуриран модел за пренареждане на активи от масата на несъстоятелността на КТБ. При този модел активите с висока стойност не се осребряват при максимална публичност и конкуренция, а се концентрират чрез последователни цесии, контролирани участници и процедурни механизми, които на практика водят до намаляване на масата на несъстоятелността.
Когато този процес се разглежда в неговата цялост, включително ролята на синдиците, допуснатите процедурни отклонения, липсата на ефективен институционален контрол и крайното изтичане на средства към офшорна структура с неясен бенефициент, се формира обосновано съмнение, че става дума за системно пренасочване на публично значими активи в частен интерес. Засяга се не само за законността на отделните сделки, но и възможно координирано действие между участници в процеса, което е довело до облагодетелстване на ограничен кръг властимащи, задкулисни субекти. Едно задълбочено, обективно и професионално разследване на процеса би могло да разкрие и освети чудовищна корупция в особено големи размери ощетяваща държавата.
В този смисъл случаят „Дипи инвестмънт“ влиза в полето на обществено значимия въпрос: дали чрез формално законосъобразни механизми не е реализирана “де факто” схема за източване на стойност от КТБ, при която общественият интерес е подменен от частен. И ако това е така, остават най-важните въпроси, на който институциите дължат публичен отговор:
Как е определяна цената на прехвърляните вземания и имоти?
Имало ли е реална конкуренция при продажбите или предварително подбрани участници?
#КОЙ е крайният бенефициент на „Ирида“ ЛТД в ОАЕ?
Какъв е произходът на средствата, с които „Мармас“ ЕООД придобива активи за над 10 милиона лева?
Изплатени ли са в пълен размер задълженията по всички цесии, включително тези към ДКК ЕАД?
И най-важното е защо органите, натоварени с контрола върху банковата несъстоятелност, не са реагирали и отказват перманентно да реагират на очевидните правни и фактически несъответствия?
Докато тези въпроси остават без отговор, случаят „Дипи инвестмънт“ и съдбата на непрекъснато стапящите се активи на КТБ става приоритет от национално значение. Той е схема за трансфер на публично значими активи към частни интереси, реализирана в сивата зона между закона и неговото прилагане. Една отровна действителност в разграбената #дЪржава на #Мафията и #Олигархията.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
