24 април 2026 година
На 24 април 2026 г. Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет (СП) проведе заседание в присъствена форма и чрез видеоконферентна връзка в реално време, председателствано от Вероника Имова - член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Участие взеха Евгени Иванов и Стефан Петров - членове на Прокурорската колегия на ВСС, Ваня Тенева – съдия в Районен съд – Стара Загора и представител на Съюза на съдиите в България, Сибила Симеонова – съдия във Върховен административен съд и представител на Асоциацията на българските административни съдии, Стоян Иванов – следовател в Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Бургас и представител на Камарата на следователите България, Росица Иванова-Стойчева – съдия в Софийски районен съд и представител на Българската съдийска асоциация, и Мария Терзийска – заместник-председател на Окръжен съд – Варна и представител на магистратите, нечленуващи в професионални организации по чл. 217, ал. 1 от ЗСВ. Гости на заседанието бяха Даниела Марчева – член на Съдийската колегия на ВСС и ръководител на работната група създадена от Пленума на ВСС във връзка с дигитализацията на заповедните производства, и Михаил Алексов – председател на Районен съд – Перник и член на Работната група.
В рамките на заседанието членовете на СП обсъдиха затруднения при функционирането на модул „Централизирано разпределение и електронна обработка на заповедни дела“, интегриран с Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Бяха представени обобщени становища от съдии при Районен съд - Кюстендил, Районен съд - Нови пазар, Районен съд - Лом, Районен съд - Ихтиман, Районен съд - Ботевград, Районен съд - Етрополе, Районен съд - Елин Пелин, Районен съд - Костинброд, Районен съд - Пирдоп, Районен съд - Самоков, Районен съд - Своге и Районен съд – Сливница, както и от съдии при Окръжен съд – Кюстендил и Окръжен съд – Шумен.
В тях са идентифицирани конкретни затруднения, свързани с алгоритъма за разпределение на заповедните производства, недоброто познаване на функционалностите на модула за заповедни дела, както и затруднения, свързани с внасянето на държавните такси по заповедни дела поради нецентрализирания способ на плащане. Представени са искания за промяна на коефициента за тежест на заповедните дела, за подобряване работата на интерфейса на системата и редуциране броя на нотификациите за определени събития по делата. Отчетена е необходимостта от обучение на съдии и съдебни служители.
В изказванията на Г-жа Марчева и г-н Алексов пролича разбирането за споделяне на идентифицираните затруднения, като членовете на СП получиха уверението, че от страна на членовете на работната група се полагат непрекъснати текущи усилия за усъвършенстване функционалностите на модула.
Всички се обединиха около разбирането, че са необходими изменения в законовите и подзаконовите нормативни актове, регулиращи разпределението и разглеждането на заповедните дела, както и предприемане на институционални мерки от Съдийската колегия на ВСС, с оглед постигане на по-справедливо и равномерно разпределение на заповедните дела в районните съдилища в страната.
В хода на заседанието бе обсъдено предложение, внесено от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България за приемане на Правила за дистанционна работа на съдиите в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС). Разгледан бе и проект на правила, изготвен въз основа на проведено анкетно проучване сред 125 съдии. От тях 109 посочват, че в съответните съдилища е налице възможност за дистанционна работа. Данните от проучването сочат наличие на разнопосочна практика на съдилищата по отношение технологичната възможност, обективирана като модул на ЕИСС за осъществяване на отдалечен достъп на съдиите до тази система.
Членовете на СП единодушно подкрепиха работата на модула за отдалечен достъп, която датира от 2020 г. до настоящия момент, с осигурен софтуер, както и с техническа обезпеченост с 2500 бр. преносими компютри, предоставени на съдиите за използването им за отдалечен достъп за работа в ЕИСС.
В резултат на проведените обсъждания членовете на СП изразиха становище, че изработването на подобни правила е необходимо, но те следва да бъдат допълнително прецизирани, с оглед особения правен статут на магистратите, спецификата на процесуалната дейност, изискванията за защита на личните данни, чувствителната информация по делата и гарантирането на информационната киберсигурност. Подчертано бе, че въвеждането на единни правила за дистанционна работа следва да се предхожда от ясен законов регламент. Това представлява важна стъпка към изграждане на по-устойчива и гъвкава организация в работата на магистратите, което ще допринесе както за повишаване на ефективността, така и за укрепване на общественото доверие в съдебната система. Очаква се подобни правила да подпомогнат ефективното прилагане и оптималното използване на ЕИСС. Темата остана отворена, като СП ще продължава да утвърждава ролята си на ефективен механизъм за диалог и взаимодействие между органите на съдебната власт и професионалната общност.
Членовете на СП не разгледаха предложенията за законодателни промени, свързани с възходящите рангове за следователи, предвидени в трета точка от Дневния ред, като бе обърнато внимание, че на 25.04.2026 г. ще бъде проведено Общо събрание на Камарата на следователите в България, където темата ще бъде обсъдена. С оглед провеждането на по-задълбочена и конструктивна дискусия, членовете на СП оттеглиха разглеждането на точката за следващото заседание.
