150 Години Априлска Епопея

150 Години Априлска Епопея


  150 години Априлска епопея! 

  Днес е кулминационният ден, в който благодарният български народ изказва своята почит към героите на Априлското въстание и националноосвободителното ни движение.

  Прекланяме се пред духа и саможертвата на участниците в онези драматични събития от пролетта на 1876 година, благодарение на които днес сме свободни граждани на свободна държава.

  От началото на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг – най-светият и най-трагичният момент в борбата на българския народ за национално освобождение и независимост, до огромния отзвук, който получава саможертвата на поборниците, приковала погледите на цяла Европа и на света – се разгръща една безсмъртна история за кураж, достойнство и вяра, която и днес ни задължава да пазим свободата като най-висша ценност и да помним, че тя е извоювана с кръв, чест и с непоколебим дух.

  Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), се посочва в справка на отдел „Справочна“ към БТА.

  На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира.

  Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 000 българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени. 


  Изложбата е под патронажа на президента на Република България и с подкрепата на Министерството на културата.

  В екипа, работил по експозицията, са участвали експерти от Централната библиотека на БАН, Научния архив на БАН и Института по исторически изследвания.

  Изложбата включва 18 тематични табла, представящи личности от Българското книжовно дружество и техните съдби по времето на Априлското въстание. Сред тях са Тодор Пеев, Константин Иречек, Марин Дринов, Иван Евстратиев Гешов, Марко Балабанов и Драган Цанков - изпратени от Българската екзархия да защитават българските права в европейските центрове, Константин Величков, Стефан Панаретов, Иван Вазов и Стефан Стамболов.

  Представени са също оригинални издания от фондовете на Централната библиотека и Научния архив на БАН, свидетелства на очевидци, както и издания, представящи международния отзвук от събитията - включително текстове на Уилям Гладстон, на френски и американски публицисти.

  А тази вечер от 19 ч. в Зала 1 на НДК ще се състои и тържественият концерт по случай 150-годишнината от Априлското въстание.

  Концертът ще премине под патронажа на Президента на Република България г-жа Илияна Йотова и с подкрепата на Министерския съвет и на Министерството на културата.

  В концерта ще вземат участие Симфоничният оркестър и Смесеният хор на Българското национално радио, със солисти Красимира Стоянова и Светлин Русев, под диригентството на Константин Илиевски. Сценарист на спектакъла е Юрий Дачев, а режисьор – Вера Петрова. Актьорите Ириней Константинов, Мила Банчева, Емануела Шкодрева и Даниел Върбанов ще представят фрагменти от произведения на Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Райна Княгиня, Константин Величков, Николай Генчев.

  Концертът ще бъде излъчен на 1 май по БНТ.