Част 3
Биволъ винаги е на страната на истината и справедливостта, независимо от партийните и политически окраски и техните носители. След последната пресконференция на МВР и Прокуратурата последва продължителен период на мълчание, въпреки че по случая продължават да се появяват нови данни, обстоятелства и експертизи. Това отново породи спекулации и съмнения в част от обществото, обединена около идеята за „добрите момчета от Петрохан“. При тази липса на публична яснота Биволъ счита за свой дълг да публикува информацията и фактите по случая Петрохан, до които сме достигнали и които можем да валидираме със свидетелства, записи, кореспонденция и документи.
Вече публично стана ясно, че политици и влиятелни личности са посещавали често хижа Петрохан и са ходили на гости лично на Ивайло Калушев. Част от тях са нощували там, според собствените им разкази. Какъв е бил характерът на тези посещения и какво точно се е случвало по време на тях, засега не е изяснено от самите участници. Не е изяснено и от т.нар. разследващи органи, или ако е изяснено, очевидно обществото не трябва да знае това.
Доказано е предоставянето на значителни средства под формата на „дарения“ или „приношения“, както се изрази София Андреева и както това се е наричало в групата на Калушев. По информация от добре запознати с групата свидетелски източници, съществуват и твърдения за други форми на подкрепа, включително съдействие в институционален характер.
Защо приживе тези политически фигури са поддържали близост с Калушев, а след смъртта му запазват максимално мълчание, остава съществен въпрос. В публичното пространство се наблюдават и опити темата да бъде ограничена или отклонена, включително по отношение на твърденията за дейности около Калушев, част от които засягат особено чувствителни сфери, включително свързани с непълнолетни лица. Към момента подобни твърдения не са обект на пълна и ясна публична проверка. Необедителното мълчание на МВР и Прокуратурата единствено подклаждат ескалацията на радилано противоположните становища и домонстративното политизиране на аудиторията
МОТИВАЦИЯТА?
Каква е мотивацията групата около Ивайло Калушев и създадените от нея организации да получават толкова последователна подкрепа и внимание, включително от институционални среди? Това се опитахме до голяма степен да изясним във Втората част на нашата разработка – Петрохан: Паяжината на #ДС” По случая съществуват неоспорими факти, данни и свидетелски обяснения, които осветяват въпроса за мащаба и характера на това подпомагане. В тази част ще се опитаме да отгърнем и навлезем в по-дълбок пласт от неизвестната реалност около казуса #Петрохан. Да си обясним какво точно е движило и мотивирало участниците в тази история и кое ги е движило в решенията им и ги е споявало в една обща симбиоза.
Организацията НАКЗТ се появява в началото на 2021 г. Това съвпада с период на сериозни политически и кадрови промени в държавната администрация. В този период управлението преминава през правителства, свързвани с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, включително с участието на Кирил Петков като министър-председател. В този контекст възниква въпросът кой конкретно и по какъв начин е съдействал за институционалното позициониране и легитимиране на подобна структура. Важно е да се определи и времевият хоризонт, който е бил заложен за разгръщане на дейността на организацията, както и конкретните прагматични планове за нейното бъдеще. Не е случайно, че в един и същи ден са регистрирани скоростно още няколко подобни организации от същите хора. Кому е било нужно подобно диверсифициране на дейностите и клониране на практически едни и същи в предмета си на дейност субекти.
Налице са данни за изградена сериозна инфраструктура в седалището на групата хижа Петрохан – огради, камери, оръжия, дронове и други средства. По наличната информация тази организация трудно може да бъде обяснена единствено с официално заявените цели като защита на природата или подпомагане на институциите, което поражда съмнения, че реалните функции на структурата далеч надхвърлят публично обявените. Разполагаме с данни, че тези дейности изобщо не са били реализирани, което поражда съмнения, че са могли да служат и като формално прикритие за нещо различно и неоповестено пред обществото.
По наличната информация се очертава последователна мрежа от контакти, взаимодействия и подпомагане, което поражда въпроси относно координацията и целите на тази дейност.
Някои политици и влиятелни личности, допуснати в най-тесния кръг до Калушев, вече са осветени, но дали това са били единствените?, Разазлични източници споделят, че именно контакти с висшестоящи политици са оказвали съществено влияние върху Калушев и групата му? Ако това е така, дали може да се търси някаква отговорност от такива личности за трагичния край и отнетите човешки животи? Тук ще представим само по-важните известни до момента лица, с уточнението, че това е само върха на айсберга, защото засега само за тях имаме потвърждения, но дори за всеки от изброените може да се напише доста повече, освен за връзките и влиянието около Петрохан
Асен Асенов
Според записаната информация от свидетелски източници Асен Асенов е личност в сферата на комуникациите и интелектуалните и културни среди, който е бил дългогодишен близък до Калушев. Контактите им обхващат период от над 30 години. По разкази той е посещавал многократно различни места и обекти, свързвани с Ивайло Калушев.
Съществуват твърдения, че Асенов е имал активна роля в средата около Калушев и е бил част от нейното функциониране, поради което в приложената схема е обозначен като „консилиери“ (съветник). Информацията е, че е участвал в установяването на контакти с различни лица и среди, както и в промотирането на т.нар. паранормални „способности“ на Калушев пред определени кръгове.
Част от тези твърдения засягат и изключително чувствителните теми, за предполагаеми контакти с непълнолетни, които към момента не са потвърдени от компетентните органи.
Асен Асенов е публично разпознаваема фигура, свързвана с кръга „Капитал“. Според разкази на самия Калушев пред познати, той е споменавал, че поддържа близки отношения с представители на този кръг, включително лично с Иво Прокопиев и Асен Асенов, като е представял Асенов като лице с посредническа роля в определени политически и обществени контакти, както и като свой най-близък приятел.
Разполагаме с признания за политически връзки, свързвани с процесите около създаването на партия „Да България“. Пред съмишленици Калушев е обяснявал, че идеята за този политически проект е била обсъждана и подготвяна още в периода 2014–2015 г. с участието на представители на кръга „Капитал“, включително Иво Прокопиев,. Проектът се е наложило да изчака подходящия момент за реализация. Тези разкази на преки участници в процесите обаче се разминават с публично заявяваната към момента на учредяването позиция през 2017 г., че става въпрос за нов политически проект, идеята за който е възникнала съвсем спонтанно и предвид тежката корупционна среда в България. Свидетелствата за антидатираната идея за учредяването на “Да България” към момента не е независимо потвърдена от официални източници. Самият Иво Калушев приживе не е споменавал някакво пристрастие към друг, освен към този политически спектър.
По информация от множество независими един от друг и несвързани свидетелски източници, включително лица с участие в ръководни формати на „Да България“, съществуват съвпадащи твърдения, че Асен Асенов е присъствал на разговори, дебати и срещи на Изпълнителния съвет на партията, без да има формална роля и участие в него.
Участник в подобна среща, след поставен въпрос относно неговото присъствие, е бил репликиран грубо от Асенов:
„ Ако не знаеш кой съм и какво правя тук, значи най-вероятно мястото ти не е тук.“
Асен Асенов е директор на фондация „Едно“ за култура и изкуства, създател на международния фестивал за съвременен танц ONE DANCE WEEK, съучредител на европейската платформа на фестивалите за съвременен танц BIG PULCE, консултант на общинския театър в Сао Пауло, Бразилия… и един от авторите на проекта за култура в Плана за възстановяване и развитие (както той сам се представя под многобройните статии, посветени на него в Капитал, Дневник и другите медии от кръга.
През последните десет години дейността му се свързва с участие в проекти, финансирани със средства за култура от Столична община, както и впоследствие с инициативи в Пловдив, включително по програмата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. По публично достъпна информация Асенов е кандидатствал за финансиране в размер на около 4.5 млн. лв. по линия на Общинската фондация „Пловдив 2019“, като е получил приблизително 740 000 лв. за част от проектите.
В този контекст се поставя и въпросът за контактите, които са се изграждали около подобни културни инициативи, включително дали в рамките на такива събития са възниквали връзки между различни публични фигури. Имаме свидетелски разказ, че на подобна културна инициатива е присъствал и Асен Василев, който се е запознал там с Атанас Атанасов, издигнат и назначен за министър на културата в правителството на “Четворната коалиция” с Премиер Кирил Петков.
Асен Асенов е пряк участник в работната група по Проекта за култура в Плана за възстановяване и устойчивост, на стойност около 80 милиона евро. В определени среди се знае, че е свързван с мрежа от неправителствени организации, работещи в тази област.
След кървавата трагедия на Петрохан и Околчица се разбра, че Антикорупционният фонд е изпратил писмо с въпроси до МВР, свързани с дейността на НАКЗТ и това какви сигнали са постъпвали в структурите на Министъерството срещу тях. На упреците, че това е скрита защита, свързана с натиск срещу институцията да не прави проблеми на НПО-то, от АКФ репликираха, че въоросното писмо е едно обикновено питане по ЗДОИ и всеки има право да отпреави такова, то не може да се тълкува като натиск. Във всички случаи това действие е било предизвикано от контакти между групата от Петрохан и АКФ, които са били сезирани за наличието на сигнали срещу тях. Човекът, който се спряга като осъществил комуникацията с Бойко Станкушев, директор на АКФ е Асен Асено, но това е единствено по твърдение на вътрешен източник, с който сме разговаряли.
Готови сме да предоставим думата на всички споменати лица за потвърждение или отрицание на информацията, протекла за тях, ако те смятат за нужно да направят някакво уточнение. В редакцията се събира и обобщава цялата налична и възможна да намиране информация около казуса и общността Петрохан, защото сме твърдо решени да потърсим и представим всички възможни канали и действително цялата Истина за Калушев и общество. Обществото, както и близките на загиналите до хижата и под връх Околчица искат и заслужават да узнаят цялата Истина. С мълчанието и фрагментарното избирателно включване от страна на разследващите институции от които информация няма, това е невъзможно. Затова събираме частичка по частичка, фактите, събитията и контактите на Петроханската група, за да можем сглобим накрая цялата картина и да се опитаме да си отговорим на основния въпрос – Какво точно и Защо се случи там?
По неофициални сведения Асен Асенов пребивава извън страната и няма данни за негов разпит от МВР във връзка със случая Петрохан.
Известни са професионални и обществени контакти между Асен Асенов и Саша Безуханова, която е един от основните финансови донори на групата, включително взаимно участие в общи инициативи и мрежи.
Саша Безуханова
Саша Безуханова е публично разпознаваема бизнес фигура. По информация от свидетелските източници тя е посещавала хижата на Петрохан, включително и през последната година, както и общността на Ивайло Калушев в Юкатан, Мексико.
Саша е познавала хората отблизо, била е запалена и въодушевена от тяхната кауза и е предоставяла финансова и материална подкрепа за организациите им, включително закупуване на специализирано оборудване, специализиран дрон с възможно приложение за наблюдение на пожари, пренасяне на товари. Точният обхват на финансовите дарения все още не са изяснени, но може да се каже, че са били десетки хиляди евро. Цялото предназначение на тази подкрепа все още не са изяснени в пълен обем.
През 2013 г. Безуханова напуска поста си като директор в „Хюлет-Пакард“ и впоследствие се насочва към обществена и политическа дейност, една от инициативите е „България може“.
Иво Прокопиев и Саша Безуханова на представянето на проекта
Освен Безуханова в “България може” влизат знакови фигури от бъдещата висша българска политика. Единият от инициаторите на т.нар. “Харвардски курсове” в Софийския университет Кирил Петков (бъдещ премиер), създателят на платформата за съвременна култура и изкуство “Едно” Асен Асенов („конселиера“), професорът по химия Николай Денков (бъдещ премиер) от Софийския университет…
През 2013 г. е създадена и платформата MOVE.BG, която по публично представяне се позиционира като продължение на енергията от гражданските протести и инициативи избухнали същата година срещу правителството на Борисов, като „България може“.
Снимка от обявяването на MOVE.BG. На трибуната заедно с Безуханова са бъдещите премиери на страната проф. Николай Денков (отляво) и Кирил Петков (отдясно)
Налице е съществено припокриване между лицата, свързвани с двете инициативи, включително и в основателския им кръг.
Снимка от събитие на MOVE.BG показва съвместното присъствие на Саша Безуханова, Асен Асенов, Кирил Петков и Николай Денков още в този период, преди те да заемат най-високите държавни позиции, а са промотирани като лица на “Протеста”.
Както знаем двама от участниците в този кръг впоследствие стават министър-председатели на България, което поставя въпроси за ролята и целта на подобни инициативи като среда, в която се изграждат контакти, влияние и публично позициониране на бъдещи политически фигури. Няма да сбъркаме, ако определим въпросните проекти и организации, като Инкубатор на висши политици, тяхното ранно избиране, формиране, надграждане и зареждане с гражданска енергия и промотиране по-късно като единствената алтернатива за управлението на страната.
В периода 2014–2016 г. Саша Безуханова развива активна дейност в сферата на публичните политики, с участие в инициативи, свързващи представители на бизнеса, неправителствения сектор и европейски институции.
През 2017 г. тя вече се включва директно в политиката като част и двигател в учредяването на „Да България“ и участва в изборите като кандидат за народен представител.
Припокриването между лица и формати, свързвани с MOVE.BG и тези около „Да България“, говори за пренос на контакти, експертен капацитет и организационни модели между двете среди.
В периода 2018–2021 г. Саша Безуханова се връща към активна обществена и експертна дейност, като чрез платформата MOVE.BG развива инициативи, свързани с образование, иновации и т.нар. „зелени“ политики.
В този период е създадена и инициативата „Нов Ренесанс“, представяна като общност от млади професионалисти и експерти в различни области. По информация на участници в събития, свързвани с тази инициатива, са присъствали хора от кръга около #Петрохан и Асен Асенов.
След 2021 г. Саша Безуханова се активизира в публичното пространство с акцент върху теми като зелена трансформация, дигитализация и устойчиво развитие.
Този период съвпада с отварянето на значителни финансови инструменти по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и други европейски фондове, което поставя въпроса за вероятната роля на подобни инициативи като кандидати в планираното на разпределението и усвояването на тези средства.
В този контекст тя създава инициативата „Зелени иновации“, в рамките на която се очертава участие на различни публични и експертни фигури. Публично достъпната информация за състава на проектите на Безуханова, позволява да се проследят връзки и пресечни точки между участниците. В тях се преплитат и пресичат още на този етап лица от мистериозно загиналите в Петрохан и бъдещи управляващи.
Мисия Зелени Иновации – извадка. Личи загиналия Ивайло Иванов (Ивей), заедно с Безуханова и бъдещия Министър на МОСВ Борислав Сандов
В публично изказване от 2025 г. Саша Безуханова заявява, че е член на консултативен съвет към Европейската инвестиционна банка в областта на климатичните политики и че е запозната с подготвяните финансови пакети и специфичните изисквания към тях.
Този контекст съвпада с активизирането на организациите, свързвани с Калушев, които през годините са развивали дейност в сферата на околната среда чрез неправителствени структури с различни цели и наименования. Това се случва още през януари 1922 г., когато дни след регистацията се взема и прословутото Споразумение с МОСВ, даващо определени големи привилегии на Калушев и партньорите му, поне пред обществото. Преди това групата не имала подобни заявки, а се е занимавала и концентрирала предимно около пешернячески дейности, обучение на деца и организиране на различни курсове.
Качественият скок на по-високо и национално ниво в заявката за обществено и природно-полезна мисия се осъществява именно в период, когато започва разпределението на значителни европейски средства за зелените политики, което дава индикации за тяхната роля в бъдещо позициониране в тези процеси, особено с подкрепата и на близък симпатизант, който е в управлението на Европейската инвестиционна банка.
Част от официализирането на дейността е свързано с административни актове, които да легитимират на високо ниво новосъздадените организации, каквото е и Спорезумението с тогавашния министър на околната среда и водите и вицепремиер Борислав Сандов.
В цитираното интервю Саша Безуханова коментира ролята на Сандов, тогавашния (2022 г) министър на МОСВ и вицепремиер. Самата Безуханова признава открито в горното интервю, че Сандов е „наша заслуга“. Това изказване може да се тълкува и като индикация за близост и съвместна дейност, както и дори за открит лобизъм във властта.
Допълнителен контекст за пресечните точки между разглежданите среди може да се открие и в отвореното писмо на MOVE.BG до Народното събрание от юли 2023 г., свързано с промени в Закона за горите.
Без да коментираме съдържанието на писмото, което има за цел да алармира и да предотврати увеличаването на сечите в страната, акцентираме, че то е изработено от инициативна група, в което са изброени 25 публични личности. Фигурират както имената на изявени природозащитници като Тома Белев, Борислав Сандов, така и на Саша Безуханова, Асен Асенов, но и на Ивайло Иванов (Ивей), проф. Николай Майсторов (пастрока на Калушев), проф. Стела Димитрова (майката на Калушев), организациите свързани с Калушев и Петрохан. Информация за този списък разкрива съвместно позициониране на лица от различни среди – политически, експертни и културни – част от които вече бяха разгледани в контекста на Петрохан.
Откритото писмо за орите, обсъждано и писано в хижата на Петрохан на сайта на Саша Безуханова MOVE.BG
Любопитна е степента на свързаност и взаимодействие между участниците в тези мрежи между общественици, политици, НПО активисти, роднини на Калушев и експерти.
Тук е нужно да подчертаем, че всичко това не би било въобще журналистически и обществено интересно, ако не бяхме изправени пред едни от най-потресаващит в историята на българското общество масови самоубийства или убийства или и двете заедно, което шокира и дълбоко покърти и стресира за поколения напред нацията ни. Мълчанието както от страна на официалните институции, така и от страна на хората с най-близка информация и контакти с групата на Петрохан е фрапиращо.
Ако хипотезата, която се прокарва от приближените на Калушев за масова екзекуция и на двете звена от групата е защитима, то самото й повтаряне като мантра, без никакви конкретни разкрития около тайния живот на общността, е безсмислено и дори вредно. Кой ако не именно тези, които са техни най-близки роднини, работили са заедно с тях, гостували са им на хижата и се познават отблизо, може да хвърли някаква макар и частична светлина върху трагедията. Аргументът, че само разследващите могат да дадат окончателния отговор и те искат “цялата истина”, се опровергава от самите близки на Калушев с прокламираното радикално недоверие и скептицизъм в обективността на разследването, като в същото време се повтарят едни и същи клиширани опорки за “мъчениците”, които са екзекутирани, но неясно от кого.
Очевидно е значителното влияние на Саша Безуханова в среди, свързани със зелени политики и неправителствени организации, като тя е асоциирана с широк кръг от инициативи и мрежи в тази област.
Тези среди включват множество организации, които участват в проекти, свързани с екологични политики, иновации и устойчиво развитие, с достъп до европейско финансиране.
Открояват се и конкретни пресечни точки между участници в тези среди. Саша Безуханова е председател на борда на WWF за Централна и Източна Европа (от 2019), а организацията има сериозни позиции, чрез които може да влияе върху политиката на държавата.
Общите връзки между неправителствени организации, публични фигури и представители на изпълнителната власт поставят въпроси за взаимодействието между участниците в тези среди, включително по отношение на достъпа до публичен ресурс и участие в проекти. Както вече се вижда групата около Ивайло Калушев е имала активно участие и е демострирала активности по отношение на всякакви инициативи свързани с опазването на околната среда, което е бъдещия европейски приоритет в политиката.
Около разгарянето на публичните дебати и спорове около скандала около Петрохан се забелязват тенденции и стремеж Саша Безуханова да бъде дистанцирана от темата и да се ограничи фокусът върху нея. Същите активисти в публичното пространство и особено в социалните мрежи радикално и фанатично заклеймяват и заглушават всеки различен глас, дръзнал да разсъждава или да се отклони от директивата за “масовата екзекуция на мъчениците от Петрохан”. Паралелно с почти религиозното сакрализиране на Калушев и последователите му ,съмняващите се са етикирани с лека ръка като ретроградни, ренегати, кой знае защо и “продажници” на Борисов, Пеевски и Мафията. Подобно алогично, абсурдно и граничещо с истерия политическо хейтърство и кални кампании говорят съвсем красноречиво сами за себе си и хвърлят още по-голяма сянка на съмнение в мотивите и причините менторите на този черен ПР да подържат подобен тон. Такава абсурдна позиция издава не по-малко гузност и вероятен страх от цялата истина, скрит зад лозунга “Искаме цялата истина?
В периода на активизираните протести около случая Петрохан, станаха полулярни девизите на „жълтите сърца“, които ангажираха широк кръг от публични и неправителствени организации. Дали обаче тези процеси са напълно импровизирани и самостоятелни или имат връзка с лицата и зависимостите, които изследваме?
Саша Безуханова на протеста на „жълтите сърца“, снимка Николай Литов
Решението на Борислав Сандов да не участва в предстоящите избори, което е публично известно, допълнително поставя въпроси в този контекст.
В по-широк план се очертава картина на пресичащи се връзки между фигури като Саша Безуханова, Асен Асенов и Борислав Сандов, разположени на границата между неправителствения сектор, публичната власт и политическите процеси.
Възможно е това да са отделни съвпадения или да наблюдаваме разкриването на по-устойчива мрежа от взаимовръзки, което е катализирано от неочакваната за всички трагедия на Петрохан, но дава лакмус и за бъдещи политически и финансови процеси.
В публичното пространство продължават да се появяват въпроси относно ролята на Саша Безуханова и към настоящия момент, включително в текущите политически процеси и действията на изпълнителната власт. Наблюдават се прекалени опити темата около случая Петрохан да бъде ограничена или отклонена, дори заглушена, което е особено видимо през последните месеци.
Още в началото на случая Петрохан съществуват споделени опасения от длъжностни лица за проявен особен интерес от влиятелни среди към това каква информация е налична по случая, включително опити да се разбере какви точно материали и данни са достигнали до институциите. В част от тези разговори се използва терминология като „компромати“, което допълнително отваря съмнения за начина, по който се възприема наличната информация. Няма как да се определя някаква информация, като “компромат”, ако те е доказана и валидирана с всички възможни начини и средства и представлява неопроверижимо осветяване на “цялата истина”, както изисква и общественият интерес.
Публично проследима е връзката между Кирил Петков и Саша Безуханова, която започва около 2013 г., при установяването му в България, като в последствие се развива в рамките на инициативи и среди, свързвани с MOVE.BG и други разгледани структури.
Кирил Петков
Съществуват твърдения от различни независими един от друг източници, че Кирил Петков е бил информиран за случващото се в хижата на Петрохан. Част от тези твърдения сочат, че информацията е достигала до него по повече от един канал, включително чрез контакти в публични и институционални среди.
В този контекст възниква въпросът доколко, в качеството си на министър-председател, Кирил Петков е бил наясно с характера на тези дейности и какви действия са били предприети или не предприети.
Излязоха и публични изявления от психолога Иван Игов в национални медии /БНР/, в които се твърди, че Кирил Петков е посещавал хижата на Петрохан. Не е известно Петков да е опровергал или отрекъл това изказване. В тези изявления се описва конкретен случай, при който той е пребивавал там за кратък период и впоследствие е напуснал след конфликт с Ивайло Калушев. Тези твърдения на Игов, обаче също не са независимо потвърдени от други публични източници.
В по-широк контекст се изследват взаимодействията между лица от политическия елит, фигури като Ивайло Калушев и неговите падуани, задкулисно влияние на агенти и офицери от комунистическата ДС, пренесли своите мрежи и лобизъм в настоящото общество, подкрепата и координацията с публични личности като Саша Безуханова.
Имаме споделени твърдения че бащата на Кирил Петков, Петко Петков се е познавал с лично с Ивайло Калушев още преди политическата кариера на сина си. Според тези разкази запознанството им е възникнало при случайна среща по време на парапланеризъм, при която Калушев е бил в компанията на лице, представяно като негов син, Ники, известно нам като Николай Златков – един от загиналите в кемпера под връх Ололчица.
Същите източници обясниха, че впоследствие контактите между тях са били поддържани и в периода, когато Кирил Петков вече заема поста министър-председател на България.
Публично достъпните данни от социалните мрежи показват и взаимодействия между профили, свързвани с Ивайло Калушев и бащата на Кирил Петков, реакции към негови публикации, коментари. Подобни публични действия от страна на Калушев се считат за изключителна рядкост, което говори за определена взаимна симпатия.
От цялата сглобена информация досега кристализира, че Саша Безуханова определено е фигура с влияние в средите около Кирил Петков, както и по отношение на темата, свързана с Ивайло Калушев.
Има конкретни свидетелства за комуникация между Саша Безуханова и Кирил Петков, свързана с издаването на документа от Борислав Сандов на НАКЗТ.
Не е ясно какъв е бил процесът на вземане на решения, довел до издаването на този документ.
Редакцията на Биволъ разполага с конкретни имена на хора, запознати отблизо с конкретни обстоятелства, които биха могли да дадат и показания пред компетентните органи, ако това представлява интерес или е от значение за цялостното разследване на причините довели до 6-те смъртни случая.
Борислав Сандов
Борислав Сандов е известен през годините като природозащитник, лидер на “Зелено движение”, който прави политическа кариера като народен представител в две поредни народни събрания и се издига до поста вицепремиер и Министър на околната среда и водите в Правителството на Кирил Петков. Именно в качеството си на министър на околната среда и водите Сандов подписва прословутото Споразумение с НАКЗТ, с което Калушев и групата му получават пълен и въоръцен контрол не само върху хижата, която обитават, но и на голям периметър от района наоколо. Според експерти от МОСВ, това е нарушило правилата и реда за съгласуване и издаване на официални документи или сключване на споразумения от министерството. В поредица от изявления пред различни медии Сандов обясни, че документът е напълно легитимен, акт на добра воля и не дава никакви специални права на Националната агенция. Намеренията си Сандов обясни като едно ръкостискане с това НПО.
Не така стоят нещата на терен обаче. Групата на Петрохан е заградила голям периметър от горите наоколо, разположила е многобройни камери за наблюдение и електросъоръжение за ограничаване на достъпа, заедно с прекъсването на екопътеки и държавни горски пътища, които са били преградени с вериги и не са били достъпни повече. По разказа на кмета на близкото с. Гинци, въоръжените патрули на НАКЗТ дори са искали легитимация и са си позволявали да проверяват и граничните полицаи, които са служили в този граничен район.
Самият Сандов първоначално отрече, но впоследствие призна, че е посещавал хижата и е гостувал на обитателите й там и то нееднократно.
Тези срещи са включвали и обсъждане на теми и позиции, които впоследствие намират отражение в официални документи и действия. В някои срещи е участвал и Асен Асенов, заедно с други лица от разглежданите среди около Ивайло Калушев.
Пример е изготвянето на позиция срещу промените в Закона за горите, която е била обсъждана и оформяна в хижата на Петрохан, с участието на Асен Асенов и останалите от групата на Калушев. Това е модел на съвместно изготвяне на становища и документи в неформалната среда на хижата, а впоследствие се представят официално пред институции и могат да влияят на техните решения.
Тук възниква въпросът, доколко религиозната страна на силно вярващата група от Петрохан се е влитала в политически или икономически активности и колко силно е влияела на персони извън най-тесния кръг, но натоварени с най-големи държавни и обществени отговорности, от които зависи националната съдба на българите.
Борислав Сандов публично заяви, че при издаването на документа от МОСВ не е действал под никакъв външен натиск или указания, а го е направил по свои вътрешни убеждения.
Това, че не е имало натиск не потвърждава, но и не отрича комуникации и влияние от външни фактори приятелски или политически персони, например от авторитетна страна на Кирил Петков или Саша Безуханова, за да има някакво алиби подобен жест от държавата към Калушев и да не остава цялата отговорност еднолично в Борислав Сандов. Очакваме позицията на тези лица, защото е важно тяхното мнение, дали те са имали някакво отношение към процеса, довел до издаването на документа.
Всички тези подробности са от значение, защото един по един те в крайна сметка са довели до трагичния край на 6 човешки живота. Подобна страшна развръзка няма как да остане покрита в мълчание или в праха на времето, а е обречена да бъде изследвана докрай в най-малки детайли и особености.
Наши източници свидетелстваха открито, че представители и ръководители в „Зелено движение“, както и лично Министър Сандов са били предупреждавани още през 2022 г. за Ивайло Калушев. Съществували са лични контакти и разговори между лица от тези среди и Ивайло Калушев, както и с неговия приближен, известен като Ивей.
Депутататът от ПП и тогавашен шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев е предупреждавал остро колегите си и персонално Министър Сандов за недопустимостта и дори вредата от подобни споразумения и споделяне на права и отговорности на държавата и една частна военизирана структура, но неговите призиви са пренебрегнати и остават “Глас в пустиня”. Ето какво е написал открито Дунчев още пез 2022 г, след като МОСВ сключва въпросното Споразумение с Калушев и компания:
„Няма нищо по-опасно за държавата и обществото да се появяват паралелни на държавата частни организации, които твърдят че пазят с оръжия и маски природата. Когато няма държава никой не може да гарантира на хората че такива въоръжени, да не кажа, мутренски организации не защитават частни териториални или мафиотски интереси под предлог, че пазят природата. По подобен начин мутри пазеха и строежите на Рилски езера и Банско.
Защитата на природата като държавен публичен ресурс може да се извършва законно единствено от държавни органи, а ние гражданите и обществените организации имаме единствено право да следим за нарушения да сигнализираме и да караме държавните институции да работят. За тази псевдо организация знаем доста притеснителни неща, но по-добре да ви информираме за проблема с обективни аргументи“.
Дунчев е маргинализиран и неговите съпартийци директно му заявяват, че това си е тяхно решение.
В обществото и природозащитните среди Александър Дунчев е известен с биографията си на непримирим и смел защитнк на българските гори, отдал десетилетия от живота си на реална битка с #ДървенатаМафия, прекомерните сечи, пожарите и унищожаването на вековните гори в България. Той е един от знаковите активисти, за опазване на защитените територии и изработването на ново антикорупционно законодателство за опазване на горите и природата в България. За съжаление неговите предложения не бяха взети под внимание от Правителството на Кирил Петков и не се превърнаха в приоритет на “Продължаваме Промяната”, както гласяха първоначалните обещания и заявки на тази политическа сила.
Очевидно подръжниците и лобистите на Калушев са били по-влиятелни и силни за управлявашите тогава политици от ПП и техните ментори, отколкото мненията, призивите и каузата на собствените им съратници и съмишленици, особено на такива с десетилетен бекграунд зад гърба си в реална битка срещу #Олигархията, #Корупцията, #Задкулисието и икономическите интереси на #Статуквото. Неслучайно всички подобни позиции, мнения и гласове бяха маргинализирани и напуснаха силно фрустрирани редиците на тази партия.
Влиянието на сина на Агент “Живко” от ДС е било по-силно отколкото изглежда и това личи от съвместна снимка, направена на Трифон Зарезан, на която се виждат Ивайло Калушев заедно с представители на „Зелено движение“ и политици. На тази сбирка заедно с Калушев е присъствал и Ивей, запечатано на друга снимка от събитието.
Тези обстоятелства поставят въпроса за степента на проникване на влиянието на групата от Петрохан в “зелените” общности и дококо то изиграва деструктивна роля за вътрешно разделение, разцепление и в крайна сметка за дискредитиране на висшите идеи и каузи на голямата част от тези хора за съхранение и опазване на природата в България, в условията на властващо беззаконие, олигархични своеволия, високо ниво на #Корупция и неработеща Съдебна система. Може ли това да обясни и възникналото несъответствие между публично заявяваните позиции и реалната политика на действия и бездействия реализирана от някои фигури в тази сфера, след като те придобиха изпълнителната власт в държавата.
Подобен анализ предстои да се направи и в по-голям мащаб за щетите, фрустрациите, разцепленията и на практика обезсилването, които нанесе политиката на ПП и ДБ върху автентичното движение на обществена Съпротива срещу олигархичния модел и управлението на #Борисов-Пеевски в последното десетилетие. Доколко това е било планирано поведение, участие и #Сглобка с Мафията и ако е така, #КОЙ стои зад кадър в тази пиеса?
В настоящите избори Борислав Сандов не се кандидатира за народен представител. Очакваме от него да ни даде логичен и мотивиран отговор на това свое решение и има ли то връзка с инцидента в Петрохан и Околчица.
Различно е поведението на неговия заместник в МОСВ и съпартиец Тома Белев, който не се оттегля от активна политическа дейност и в момента е кандидат за народен представител от Антикорупционния Блок, в който влезе и Зелено движение, след като се отдели от Продължаваме Промяната.
Христо Иванов
В последния период Христо Иванов се оттегли от активния политически живот, подобно на Кирил Петков и си подаде оставката, като Лидер на “Да България” заради политическия провал след безпринципната #Сглобка, която направиха “добрите” сили с обявените за главни врагове на демократичното общество ГЕРБ и ДПС.
В спомените на свидетели, познаващи Христо Иванов, той се е познавал с Ивайло Калушев. Говори се и за пресечни точки със средите, близки до Иво Прокопиев и Асен Асенов, който както по-голе споменахме е забелязван да присъства на сбирки на Изпълнителния съвет на Да България, като наблюдател
Преди няколко дни колежката Катя Илиева от „Евроком“ ТВ зададе няколко общи въпроса на Христо Иванов, свързани с Ивайло Калушев, на които той отговори отрицателно. Публикуването на мнението му е със съгласието на Катя Илиева.
Запис на разговора между Катя Илиева и Христо Иванов.
Опитите ни да се свържем със Саша Безуханова и Васил Терзиев на телефоните им за коментар не бяха успешни. Биволъ ще публикува отговорите им на въпросите ни, ако те се съгласят да отговорят.
В непосредствения период след като беше потърсен за коментар Христо Иванов в социалните мрежи беше регистрирана особено засилена активност на профили, подкрепящи Христо Иванов, като преобладаващия тон беше спектър от език на омразата, до откровено неверни, тенденциозни, лъжливи и клеветнически нападки спрямо Биволъ, в стил късна “Тройна коалиция”, Пеевска мръсна кампания и ГЕРБ-аджийски тролски отряди. Тези обстоятелства сами по себе си издават порочния начин, по който политическата каста с нейните властови и финансови ресурси се опитва да “запуши устите”, да дискредитира публично и да заглуши свободните медии, дръзнали да питат, да се съмняват и да не следват зададената “Партийна линия” според конкретните предпочитания на един или друг политически субект.
Списъци с кандидат-депутати в Мексико
Наш източник, присъствал на срещи в Мексико в началото на 2017 г., разказва как Ивайло Калушев лично е се е похвалил със списъци с бъдещи кандидати за народни представители от „Да България“, изпратени му от Христо Иванов, още преди те да бъдат обсъдени в официалните партийни формати. Предназначението на списъците е бил Лама Иво да ги одобрява чрез своите духовни сетива и чрез извънземните си „колеги“ (виж част 1 на разследването) Калуушев е споделил, че от него се очаква да посочи, кои от имената имат най-големи шансове в политиката и кои не, за да бъдат поставени на по-задни места.
Според същия свидетел в тези списъци са фигурирали имена като Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова, Антоанета Цонева както и други известни лица, свързани с ръководните структури на партията.
В разговор Калушев е коментирал имената в списъците с твърде иронично отношение и дори насмешка към „наивните“ учредители на Да България. Изтъквал е, че има пряк достъп до процеси, които не са известни, но ми дават големи възможности за въздействие и контрол. В тези показания се споменава още, че Калушев е говорил за своите близки контакти с Иво Прокопиев и Асен Асенов, както и за по-ранно планиране на проекта „Да България“ в периода 2014–2015 г., включително и за наличие на външна подкрепа при реализирането му, визирайки посочените лица и други, които без да уточни кои са те.
Тази информация е валидирана допълнително и от публични записи и изявления още преди няколко години, в които се описва ситуация със списъци за одобрение и процеси в Мексико около „Да България“ през 2017 г., без обаче да назовава пряко името на Ивайло Калушев. По това време още никой дори не е и чувал за Калушев, който излиза от тесния кръг на своите контакти и става публично известен едва след трагедията в Петрохан и Околчица.
По информация от свидетелски източници, след като в тесен кръг в „Да България“ през м. март 2017 г. става известна информацията за обсъжданите в Мексико списъци с бъдещи кандидати за народни представители и начина, по който те са били представяни от Ивайло Калушев, в разрез с декларираните принципи и вътрешнопартийни процедури, настъпват незабавни вътрешни размествания.
Разгаря се скандал и редица учредители напускат партията, като сред тях са членове на Изпълнителния съвет – Александър Дунчев и Кирил Петков, както и учредители като Петко Петков, Виктор Димчев, Атанас Русев и още няколко човека. Според тези данни напусканията съвпадат напълно по време с вътрешни разговори и реакция на получената информация, което поставя въпроса дали става дума за обикновени организационни разногласия или за последица от конкретни събития, станали известни на ограничен кръг хора.
Тази проверима информация налага и питането дали Христо Иванов отговаря честно на журналистическите въпроси или се опитва да прикрие неудобни истини. Един обикновен тест с полифизиограф може лесно да отговори на този въпрос. Тогава надделяващо се оказва обстоятелството, че част от тези хора избират да не изнасят публично скандалната информация пред съпартийците си, от лоялност и мотивирани, че в партията има и хора, действащи добросъвестно и в очакване за реална #промяна.
Днес Христо Иванов и Ивайло Мирчев отново са заедно в политиката в навечерието на изборите. Мирчев гласно настоява за “Пълната истина за „Петрохан“. Точно това правим последователни и търпеливо и ако не институциите и разследващите, поне ние ще се опитаме да удовлетворим обществените очаквания. Информацията обаче е толкова много и толкова разнообразна, че няма начин да бъде поднесена в проста и кратка форма, за да се сглоби целия пъзел от амалгамата на цялостната картина за Феномена Петрохан.
Известни ли са на търсещите истината политици и протестиращи “жълти църца” цялата картина от 2017 г., включително разказите за списъците, показвани в Мексико от Ивайло Калушев, и начинът, по който са били обсъждани имената в тях? Известно ли е, че Христо Иванов и Саша Безуханова за знаели за този скандал и не са го обсъждали с приближените си.
Дали и името на Ивайло Мирчев е било част от тези списъци засега не можем да потвърдим. На първите избори резултатът е 2.28%. Днес ролята на същите фигури е различна. Безспорно развитието им в политиката има много бърз и видим подем, който не искаме да допускаме, че се дължи на някаква задкулисна подкрепа или проект от скрити зад бекстейджа на обществения дебат сили.
#КОЙ е знаел какво още тогава — и защо по тази тема днес се говори толкова пестеливо и дори се отрича от Христо Иванов?
(Ивайло Мирчев и Христо Иванов, предизборно – април 2026 г.)
Истината не е въпрос на време или нечий интерес, а на воля дали да бъде открито изречена и разкрита.
Кметът Терзиев
На фона на останалите „лами“ в политиката, които отричат, мълчат или дори грубо лъжат и манипулират, кметът Васил Терзиев изглежда най-неприкрит и откровен в поведението си. Той поне говори.
Терзиев направи поредица от публични изявления относно контактите си с хижата на Петрохан.
Първоначално заяви, че е посещавал „пътеките около Петрохан“, след което уточни, че е бил и в самата хижа 2–3 пъти. В последващи изказвания броят на тези посещения нараства до 8–10.
Подобна динамика се наблюдава и при информацията за направените дарения. Първоначално се посочва сума от около 50 000 лв, после станаха към 70 000,а впоследствие общият размер на даренията, включително от него и съпругата му, надхвърли 250 000 лева. Не знаем засега това ли е последната цифра, но ако разследващите благоволят да хвърлят някаква светлина след изборите, както им е разпоредено, предстои да разберем.
Искахме да попитаме Терзиев защо още в началото не била представена цялата информация за размера, характера и целта на тези дарения.
Васил Терзиев е дългогодишен бизнесмен, а в подобна среда решенията рядко се вземат без ясна логика и измерим краен резултат.
Представяне на доклада „Мисия Зелена София“, Саша Безуханова и Васил Терзиев
При такива отношения често действа проста логика – знакът „=“. Това, което стои от едната страна, предполага еквивалент от другата.
Когато се посочват суми от порядъка на над 250 000 лева, естествено възниква задачата какво стои от другата страна на това уравнение и какъв е конкретният контекст на тези дарения. Защото сумите са превеждани по личната банкова сметка на Ивей, а не на тази на НПО-то.
В този смисъл неяснотите за мотива и целта на подобни средства остават ключови, особено когато става дума за фигура с опит в среда, в която финансовите и управленски решения по правило са прагматични обмислени и са изцяло обосновани и целенасочени.
Преводите по сметката на Ивей отваря веднага питането защо подобни средства не са преминавали по прозрачен институционален път? Терзиев не отговаря на това, освен с обяснението, че така са искали от Клушев и компания. Много наивна причина, за да бъде взета сериозно от устата на утвърден бизнесмен и настоящ кмет на най-големия български град.
Каква е била конкретната цел на тези средства остава без ясен публичен отговор.
Произходът на Терзиев от фамилия с 2 предишни поколения роднини, изцяло служила в структурите на #ДС, само могат да дадат насока, но не и конкретна цел на подобни крупни финансови взаимоотношения.
Васил Терзиев сам публично си разказа, че е пребивавал в хижата на Петрохан и е описал мястото като сигурно и приятно, както и че е имал готовност и желание отново да предоставя средства.
Възниква неизбежният въпрос – какво е било известно на Терзиев към момента на тези дарения и на каква основа той е вземал тези нееднократни свръх щедри решения? Имал ли е представа Васил Терзиев за сигналите в ДАНС и ГДБОП по отношение на сигналите срещу Калушев за чувствителни теми при положение, че информацията оттам за подаваните сигнали е била изтекла отдавна и дори майката на Валери Андреев го призна открито. Като човек със семейни дълбоки връзки в службите още от комунистическо време Терзиев едва ли би превеждал огромни дори и за всеки печеливш бизнес дарения на субекти, които не са били проучени най-малкото от него в дълбочина, за да знае дали не става въпрос за спекуланти, шарлатани, или измамници. Дори преводът и дарение на минимални суми провокират в обикновения човек да има някаква представа и сигурност, че парите му няма да потънат в нечии нечисти дейности. А ако да речем Терзиев не е бил проучил групата и се е доверил да речем на промотирането на Асен Асенов, това дали не говори, че кметът на София е лесно манипулируем и утре може да постъпи така безотговорно и с обществените средства!?
Липсата на ясен и последователен отговор по тези въпроси не просто оставя темата отворена – тя неизбежно поражда съмнения, които пряко се отразяват върху доверието към всяка подобна публична фигура.
От всичко, което е изнесено досега за групата на Ивайло Калушев от Петрохан сигурното е, че тези хора са разполагали с практически неограничен финансов ресурс, притежавали са скъпи недвижими имоти в България и в чужбина, имали са най-модерна техника, оборудване, високопроходими коли, яхта за трансокеански плавания, много оръжия и боеприпаси, които също струват значителни суми пари. Източниците, които излизат за финансиране са от “приношения”, дарения, и неформални такси, които са събирали за курсове, лекции, обучения. Дали начинът им на живот, недвижимости, луксозни коли, вещи и техника, може да бъде осигурен от непрекъснатите дарения? Хората в тази група са имали планове и най-малкото са гледали напред, за да придобият и още един атрактивен имот на няколко километра от морето до Царево. Всички врати са били отворени пред тях. Институциите не са ги преследвали – напротив, отказвали са да се занимават със сигналите, Критиците на тяхното царство край Петрохан не са имали никакъв шанс да бъдат чути от държавата, напротив държавата е осигурявала пълен комфирт и чадър върху живота на Калушев и сие. Оплакванията са били потулвани без внимание. В същото време едни от най-богатите и влиятелни хора в България са демонстрирали фантастична дарителска щедрост към този кръг, съчетана с много близки и приятелски интереси. С една дума всички врати са били отворени и един безоблачен, добре осигурен живот в лукс сред природата, е била сбъднатата мечта на хиляди обикновени хора.
Какъв е бил повратният момент, вододелът от който започва да надделява в нечие съзнание неизбежността, за да започне закриването на сайтове и сървъри и трансформацията на банкови сметки. Разбрахме от Ралица, майка на Николай Златков, че Калушев имал написано завещание. Много малко само обречени хора на 50 г. /колкото е Калушев/ Ше се сетят да си вишат и оставят все още завещание, ако действително има такова.
Понякога неочакваното се оказва най-трудната истина. Ние се стремим да разкрием, съберем и опишем цялата информация за Петрохан и хората, които са живели там от различни страни, в различни аспекти на тяхното битие и природа. Тези аспекти не са противоречиви, както ще си помисли някой, те са просто отделните страни на една обща част, която не може да бъде видяна в цялост без съчетаването на всички цветове и форми.
В крайна сметка както за нас, така и за цялото българско общество е от съдбоносна важност, когато става дума за такъв живот, такива суми, такова влияние и връзки, такива контакти и такава – ще бъде ли казана цялата истина? Без филтри, избирателност, политически пристрастия избирателност, криене, недомлъвки, манипулации или религиозен фанатизъм.
Още кои са посещавали хижата на Петрохан?
Те са отлично запечатани на откритите кадри от камерите – цветни, с висока резолюция и обхващащи големи периоди назад във времето. Обемът на тези записи е огромен и тяхната обработка все още продължава, но не е ясно дали ще ги видим някога, защото зависи кого са записали.
На тях се вижда как е протичал животът в хижата – кой е идвал и си е отивал, кой е пребивавал там, кой е оставал да нощува, както и редица други детайли от ежедневието, включително разговори по телефони и контакти с различни хора. Вижда се и как сутрин на място пристига служебен автомобил с шофьор, който взима конкретно лице от хижата – част от повтарящ се модел на поведение.
Някои от лицата, споменати в настоящия материал, са запечатани на тези кадри.
С какви още данни разполагат разследващите органи, включително от електронни устройства и записи, и как те се вписват в описаните връзки между личности от политическия и обществения живот.
Настоящият материал представя само малка част от тази картина.
Политическите фигури, свързвани с този кръг, отлично знаят какво се е случвало около „Петрохан“. Те са наясно и каква е причината довела до кръвопролитието.
Това вече не е въпрос на предположения, а на знание и на избор какво да бъде премълчано. По най-чувствителните теми, включително тези, свързвани с непълнолетни, липсват всякакви ясни отговори. Това мълчание не просто поражда съмнения – то ги задълбочава. Въпросът не е дали са били наясно, а защо това не е било достатъчно, за да се прекъснат тези връзки.
Остава и друг въпрос, какво точно е поддържало тази близост: влияние, зависимости, # Задкулисие или убеждението, че някой там може по ирационален начин да „вижда“ и да подрежда бъдещето им.
Очертава се модел, при който политически решения и лични кариери се преплитат с неформални влияния, далеч от всякакви публично заявени принципи. Това прилича повече на зависимост от „оракул“ със специални сили, отколкото на рационална политика. Тази практика е позната още от древността, тя е движила цели цивилизации в миналото. Днес е трудно обяснима в съвременна демократична среда за рационалното мислене, но е факт, че нейни прецеденти съществуват в целия свят. От определен ъгъл дори фанатичната преданост и вяра в определена идеология или Лидер, като фашизъм, комунизъм или радикален ислям имат съответните проекции на подобно мислене. И ако това е било известно на повече хора когато е можело, въпросът остава същият: кой е знаел, кога е разбрал – и защо е мълчал? А ако е мълчал, дали носи отговорност за отнетите човешки животи!?
За да стигнем точно до тази арогантност – на една прослойка, която очевидно се възприема като недосегаема, убедена, че може да надскочи всеки човешки и цивилизационен морал, утвърждаван с хилядолетия, и възпитавана, че всичко ѝ е позволено в името на властта и благосъстоянието.
Мандалата с 9-те кръга на Ивайло Калушев
Ако тук са заложени осакатени и прекъснати животи, особено на млади хора и деца, наистина е недопустимо до днес да няма ясен и категоричен отговор.
Тук вече не става дума за интерпретации, а за мълчание. За избор да не се говори. За избор да не се носи отговорност. Винаги позорен избор.
Затова задаваме въпросите директно – към Васил Терзиев, Саша Безуханова, Кирил Петков, Петко Петков, Борислав Сандов, Христо Иванов, Асен Асенов, Бойко Станкушев, Андрей Янкулов и други свързвани лица. Това са близките хора до Калушев. Това са поне засега тези, които са подържали най-близки отношения с него и неговия колектив.
Какво ви е било известно, какво е било премълчано и защо?
Защото, когато толкова много запознати хора мълчат толкова дълго, това вече не изглежда като случайност. Вероятно те ще отговорят, че просто няма какво да кажат. Или че чакат официалните становища на разследването. Нищо подобно те предварително чрез пропагандните си трибуни обявяват, че разследването е манипулирано, внушават това и на своите аудитории. Но в същото време говорят, но това, което знаят, а това, в което искат да накарат публиката да повярва. На фона на мълчанието и страха на всички останали тази версия придобива институционалност и групата от Петрохан се канонизира. Сигурно сред тях има мъченици, преживели такава смърт, но кои точно са те и кои са другите?
Няма как да се подмине официалното изявление на новия Главен секретар на МВР в ефира на “Свободна Европа”, че
Няма 7-ми външен човек на Петрохан
Каквото и да означава това, ясно е от най-авторитетния източник на институция, разследваща трагедията, че драмата е вътрешна. Не можем да търсим 7-ми външен фактор причинил смъртта на групата. И това го казва “кредибилният” нов и “добър” Главен секретар на “нашето МВР”, не някоя марионетка на Калин Стоянов и Даниел Митов.
Когато тази илюзия се разпадне, остава само едно – въпросите, които вече не могат да бъдат заглушени.
Това е пътят, който води до този трагичен край. А след него неизбежно идва опитът всичко да бъде заглушено и забравено. Само че има хора, които са били част от тази картина. Хора, които знаят какво се е случвало. И хора, които вече започват да говорят и да търсят край на този кошмар. Съществуват и записи, и документи, които тепърва ще излизат наяве. Едно е сигурно – истината няма да остане скрита. Колкото и да е неудобна, тежка и ужасяваща.
Нашият апел е към всички, които знаят нещо: заради хората, заради човечността и заради истината – свържете се с нас. Всяка информация има значение. Всяка нишка помага да се сглоби пъзелът.
Изборите предстоят. Без Оракули, без Лами, без Deu ex Machina. Само с “вътрешния ни глас” като в оня плосък виц за каубоя в прерията.
Може ли да се спечели от охрана и контрол на защитените зони
“В последните години Калушев е бил допълнително усъвършенстван, „създаван“, подпомаган и пазен, като по данни и запознати с плановете вътрешни източници чрез него и организациите, които е регистрирал, са се подготвяли схеми за усвояване на стотици милиони евро от Плана за развитие и други фондове от кръгове на свързани с него НПО-та.
Ключът е скрит в подписаното от МОСВ Рамково Спорезумение с организацията на Калушев НАКЗТ.
Това Рамково споразумение е без пари към момента на месец февруари 2022 г, но то ес потенциал за влияние утре. Най-важното е как НПО се позиционира около бъдещото финансиране за „Натура 2000“
На 8 февруари 2022 г. Министерството на околната среда и водите подписва рамковото споразумение със сдружение „Национална агенция за контрол на защитените територии“. На пръв поглед документът изглежда административен и лишен от финансово съдържание. В него няма нито бюджет, нито конкретни ангажименти за плащания. Както се изказа и Боби Сандов –
Това е само едно стискане на ръце
На пръв поглед е така. Оставяме настрана спорните моменти около конституционната съобразност на клаузите в Споразумението. Те са предмет на друг дебат. Тук искаме да се фокусираме на внимателния прочит. Той показва, че реалната му стойност не е в парите, които дава днес, а в позицията, която създава за утре – в самото ядро на процесите, през които ще се разпределят европейските средства за „Натура 2000“.
Формулировките в текста са показателни. Става дума за „подкрепа при осигуряване на регулаторни и контролни функции“, за „систематичен контрол и превенция“ и за участие в „мониторинг и контрол за изпълнението на мерките“.
Това не са периферни дейности. Това са именно онези нива, на които се дефинира какво ще се финансира, къде ще се финансира и по какви критерии ще се разпределят средствата.
Европейското финансиране за „Натура 2000“ в България е разпределено между няколко програми – „Околна среда“, земеделския стратегически план, LIFE и други инструменти. Общият обем средства, които се очаква да бъдат насочени към тези зони в рамките на текущия програмен период, е от порядъка на стотици милиони евро, като само по линия на пряко управление, мониторинг и мерки за опазване могат да се разглеждат суми в диапазона от приблизително 100 до 150 милиона евро. Това е финансовият контекст, в който трябва да се чете едно на пръв поглед „нефинансово“ споразумение.
В този контекст достъпът до процесите се превръща в самостоятелна валута. Участието в планиране и консултации дава възможност за ранна информация за предстоящи процедури, за ориентация в приоритетите и за предварителна подготовка на проектни предложения. Още по-съществено е, че този достъп позволява влияние върху самия дизайн на мерките – върху това как ще бъдат формулирани допустимите дейности, какви индикатори ще се търсят и какви разходи ще бъдат признати. В една система на конкурсно финансиране това означава не просто по-добра информираност, а потенциално структурно предимство.
Мониторингът добавя второ ниво на това предимство. Участието в наблюдение и събиране на данни за състоянието на защитените зони означава достъп до първична информация – къде има проблеми, кои територии ще бъдат приоритизирани, какви мерки ще бъдат обосновани като необходими. Тези данни впоследствие се превръщат в основа за проектно финансиране. Организация, която участва в тяхното създаване, неизбежно е в по-добра позиция, когато кандидатства за реализация на същите мерки.
Към това се добавя и ефектът на институционалната легитимация. Официалното сътрудничество с министерството не е просто формалност. То създава доверие, улеснява достъпа до партньорства и увеличава тежестта пред управляващите органи на програмите. В практиката на европейското финансиране това често се оказва решаващ фактор, особено при комплексни проекти, изискващи консорциуми и координация между различни участници.
Когато тези елементи се съберат, се очертава и реалният финансов хоризонт. Ако се приеме, че в рамките на програмния период реално ще бъдат усвоени дори половината от наличния ресурс за управление и мерки по „Натура 2000“, това означава активен финансов поток от порядъка на 50 до 80 милиона евро. При типичните практики на участие на НПО в такива проекти, като партньори, подизпълнители или доставчици на експертни услуги – дори ограничен пазарен дял от 5 до 10 процента би означавал потенциален финансов обем между 2.5 и 8 милиона евро, разпределен във времето и през различни проекти.
Разбира се, това не е гарантиран приход и не произтича директно от споразумението. Но е напълно реалистичен сценарий при наличие на достъп до информация, участие в планиране и изградени институционални връзки. Именно тук се намира същинската стойност на подобен документ – не в текущите му клаузи, а в бъдещите възможности, които отваря.
Рамковото споразумение не дава и не прехвърля пари, а нещо много по-стратегически важно и това е позиция. В кратко и прогнозируемо бъдеще в която финансирането е предеидено след планирането, позицията често се оказва ключово по-важна от самия бюджет.
Точно тук всички замесени политици вече трябва незабавно да бъдат обект на проверка за ролята си във всичко, което се е случвало и се е случило на Петрохан и Околчица. Дори самото допускане за обсъждане на евентуални лобитски или корупционни схеми, е предпоставка за разчистване на сметки при конфликт или тежки разногласия на интереси. Всъщност именно тези лица, по данни и свидетелски показания, се очертават като катализатора, без който случилата се трагедия трудно може да бъде обяснена.
„Неблагодарните“ политици днес мълчат, мълчат въпреки всичко.
Дали всичко е било само за власт и пари, и още пари или има и нещо друго, което обяснява това мълчание и търсенето на „компромати“? Факт е, че тази среда е била подкрепяна и поддържана, създавайки усещане за абсолютен комфорт, безнаказаност и неприкосновеност около Калушев и неговия кръг. Когато тези хора постепенно губят влияние и ресурсът рязко намалява, същата тази среда се разпада. Калушев и групата му остават „кръгли сираци“.
И изведнъж никой вече не иска да има нищо общо с един дискредитиран „лама“, превърнал се дори в неудобен фактор, ако са възникнали разногласия в кризата, която не е била предизвестена от пророчеството. Ако този лама разполага обаче с изключително чувствителна и богата информация за много хора, тогава рискът става съдбоносен.
Но всичко казано дотук бледнее ако действително се окаже, че има десетки деца, засегнати по някакъв начин от методите на лама Калушев. Един проговори и беше веднага заклеймен дори от собствената му майка, безпрекословно вярваща в светостта на “живия бог”. Хейтът по адрес на Валери Андреев и всякаква липса на емпатия от определени групи, които просто го обвиняваха по подразбиране е чудовищно явление, защото тук забелязваме феноменът на “дадзибао” в комунистически Китай, когато само разлепянето на враг на народа на оградата или улицата, дава прави на всеки верен на Революцията гражданин да го линчува и дори убие, в знак на фанатична преданост на директивите, които партийните Вождове и Учители са спуснали, като жалони на светоглед, правилно поведение, дисциплина и ценностна система.
Отвратителен и уродлив модел, в който няма въпроси, няма съмнения, няма отговори. Дали някой можа да си представи, че възрастният днес Валери е бил даден безрезервно и без никакъв контрол на Калушев от родителите си, когато е бил още дете, че е бил откаран на хиляди километри от България и не е имало никой, комуто да сподели, да се оплаче или просто да знае, че може да разчита, освен на поелия да го превъзпита настойник. Може ли някой да си представи детските съзнания как могат да бъдат травмирани завинаги от подобна съдба, дори да изключим ужасите описани от Валери Адреев пред журналисти, които не са жълта, а сериозна медия със съзнанието за ясни критерии в журналистиката.
Всеки от споменатите имена до момента в нашите разследвания може да се затвори поне във вътрешната си стаичка и насаме със себе си и с Богъ да си направи своята собствена равносметка с въпроса каква е била ролята му – съдействие, връзки, подкрепа, лъжа или просто мълчание. За да могат поне вътре в дълбоката си същност да осъзнаят и поемат своята собствена отговорност за 6-те отнети чоешки живота и за душите на невинните, които викат към нас от отвъдното.
Ако продължават да мълчат и да отричат, ако останат верни на лъжата, вместо на истината, то ще изгубят последния си шанс за спасение.
Биволъ ще продължи с разследванията си и всичко, което може да бъде разкрито по Аферата Петрохан, докато цялата Истина не бъде разкрита и показана на измъченото ни и разкъсано от съмнения и болка общество.
***
Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика. If you find the article interesting and useful, you can support us to continue to do independent investigative journalism.
Включете се с Данъкъ Биволъ! Support Bivol
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Месечен Данъкъ. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
